Определение № 869 от 18.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2144/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Русенска корабостроителница“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Г. Г., срещу решение № 49 от 05.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 220/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 260005 от 23.05.2023 г. по т. д. № 213/2020 г. на Окръжен съд - Русе, с което са отхвърлени предявените от „Русенска корабостроителница“ АД против „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за признаване за установено съществуването на предявени, но неприети в производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД вземания на „Русенска корабостроителница“ АД с общ размер 23 360 903.63 лв., от които: По договор за покупко - продажба на търговско предприятие от 28.02.2014 г. - главница в размер на 15 656 640 лв., равностойност на 8 000 000 евро, и законна лихва върху просрочена главница за периода от 13.08.2015 г. до 18.04.2020 г. в размер на 5 847 775.25 лв.; По договор за паричен заем от 03.08.2015 г. - главница в размер на 259 320.38 лв. и лихва върху просрочена главница за периода от 15.03.2019 г. до 16.04.2019 г. в размер на 27 487.92 лв.; По договор за заем от 18.05.2016 г. - главница в размер на 1 200 000 лв., неустойка от 0.1 % на ден върху просрочена главница за периода от 18.05.2018 г. до 14.03.2019 г. в размер на 361 200 лв. и 15 612 лв. - законна лихва върху просрочена главница за периода от 15.03.2019 г. до 16.04.2019 г. Решенията са постановени при участие на синдика на „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) и на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - чрез назначените синдици, като трето лице помагач на ответника. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд не е отчел създадените от ответника пречки за събиране на доказателства, необходими за установяване на спорните вземания, и неправилно не е приел, че с оглед поведението на ответника вземанията са доказани. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за нищожност на допълнително споразумение № 1/09.06.2015 г. към договора за заем, като излага доводи за валидно възникване на поетото със споразумението задължение за ответника да върне заетата парична сума. Определя като „абсурдни“ съжденията на въззивния съд относно мястото, където е следвало да се съхранява първичната счетоводна документация на ответното дружество в открито производство по несъстоятелност. В приложение, означено като „касационна жалба - относно допустимостта“, допускането на касационно обжалване е аргументирано със следните съображения: Въззивният и първоинстанционният съд не са взели предвид практиката на ВКС относно ограничаването на правото на защита, тъй като ответното дружество и назначеният синдик отказват да представят намиращи се на територията на предприятието писмени доказателства. Въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, защото е постановено в противоречие с решение № 50028/11.09.2023 г. по гр. д. № 3773/2021 г. на ВКС, ІV г. о. Съдебното решение следва да бъде допуснато до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради съществено значение за точното прилагане на закона. Съдебният акт следва да бъде допуснат до разглеждане и на основание чл.280, ал.2 ГПК като очевидно неправилен с оглед неправилните съждения на съда относно нищожността на сключеното на 09.06.2015 г. допълнително споразумение № 1 към договора за заем, с което е изменена клаузата на чл.4, ал.3, т.2 от договора. В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от синдика на „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) М. Н. - чрез адв. О. Л., и от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) Ангел Донов и К. М. - чрез адв. Петя И.. В отговорите са изразени становища за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради ненадлежно обосноваване и недоказване на основания от кръга на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, а по същество - за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от „Русенска корабостроителница“ АД против „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) положителни установителни искове по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че дружеството - ищец не е доказало съществуването на вземанията, предмет на установяване с исковете. Вземанията са предявени в производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, включени са в списъка на неприетите вземания и подаденото от „Русенска корабостроителница“ АД възражение по чл.690 ТЗ е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелност. От фактическа страна пред въззивната инстанция не е имало спор, че: Между „Русенска корабостроителница“ ЕАД (впоследствие АД) и „Русенска корабостроителница Запад“ АД е сключен договор за покупко - продажба на търговско предприятие от 28.02.2014 г., по силата на който „Русенска корабостроителница“ ЕАД като продавач е прехвърлило на „Русенска корабостроителница Запад“ АД като купувач правото на собственост върху търговското си предприятие като комплекс от права, задължения и фактически отношения, притежавани към момента на сключване на договора. В чл.4, ал.1 и ал.3 на договора е уговорено, че правото на собственост се придобива от купувача срещу цена в размер на 28 500 000 евро, част от която в размер на 20 500 000 евро с левова равностойност 40 094 515 лв. е платима по посочена банкова сметка на продавача след вписване на договора в Търговския регистър и в срок не по-късно от 7 дни от датата на вписване, а остатъкът от цената в размер на 8 000 000 евро с левова равностойност 15 646 640 лв. - в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която продавачът е представил на купувача доказателства, че описаният в чл.3, ал.4 особен залог в полза на „Емпорики банк България“ ЕАД върху дълготрайни материални активи, движими вещи, машини и оборудване е заличен в ЦРОЗ, но само ако залогът е заличен и доказателствата са представени не по-късно от шест месеца от подписване на договора; Ако в срок от шест месеца след подписване на договора продавачът не осигури заличаване на особения залог и/или не представи доказателства, че залогът е заличен, уговорената цена в размер на 28 500 000 евро се намалява автоматично със сумата 8 000 000 евро до размер общо на 20 500 000 евро или тяхната левова равностойност. В чл.3, ал.4 от договора е предвидено, че извън посоченото условие за дължимост на частта от цената в размер на 8 000 000 евро, допълнително условие за дължимост на тази част е и точното и навременно изпълнение от страна на продавача на задължението по чл.6, ал.2 - да осигури заличаване на описаните в чл.3, т.5 и т.6 особени залози в полза на „КТБ“ АД (особен залог върху цялото търговско предприятие на „Корабостроителница Русе“ АД и особен залог върху цялото търговско предприятие на „Русенска корабостроителница“ ЕАД) в 15 дневен срок след плащане на цената по чл.4, ал.1, като в същия срок представи доказателства за заличаването. Вписаните особени залози в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) не са заличени до датата 24.04.2023 г. С допълнително споразумение № 1/09.06.2015 г. с нотариална заверка на подписите страните са постигнали съгласие да се измени чл.4, ал.3, т.2 от договора и плащането на сумата 8 000 000 евро да се извърши в срок не по-късно от 15.06.2015 г., а вписаните условия за заличаване на особените залози да отпаднат. На 29.07.2015 г. е сключен договор за особен залог на търговско предприятие за обезпечаване на вземането на продавача „Русенска корабостроителница“ ЕАД към „Русенска корабостроителница Запад“ АД за сумата 8 000 000 евро, дължима по договора за покупко - продажба на търговско предприятие от 28.02.2014 г. С влязло в сила решение по т. д. № 182/2016 г. на Окръжен съд - Русе е обявена неплатежоспособността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД с начална дата 01.11.2014 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Със заявление от 20.04.2023 г. синдикът на „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) е уведомил съда, че при встъпването му в длъжност не са му предадени документи, представляващи част от търговските книги на дружеството. За установяване на твърдените вземания с източник договори за заем ищецът е представил два договора за паричен заем с дати на сключване 03.08.2015 г. и 18.05.2016 г. Според съдържанието на договора от 03.08.2015 г., със същия „Русенска корабостроителница“ АД като заемодател предоставя на „Русенска корабостроителница Запад“ АД като заемател паричен заем с лимит до 1 000 000 лв. с годишна лихва 4 %; Заемът се предоставя на части за срок от 12 месеца, считано от датата на нареждане на сумата от заемодателя. Според съдържанието на договора от 18.05.2016 г., с този договор „Русенска корабостроителница“ АД като наемодател и заемодател се задължава да предостави на „Русенска корабостроителница Запад“ АД като наемател и заемател паричен заем в размер на 3 000 000 лв. за осигуряване на необходимите от заемателя средства във връзка с изплащане на заплати, осигурителни вноски, ел. енергия и др. текущи разходи; Заемът ще бъде усвояван на части по искане на заемателя, като усвояването ще се извършва на база представени документи, удостоверяващи размера, бенефициента и основанието на дължимото от заемателя плащане, и ще се осъществява чрез директни плащания по банков път от заемодателя от името и за сметка на заемателя за погасяване на конкретните задължения; Заемателят може да усвоява сумата не по-късно от 23 месеца от подписване на договора и се задължава да върне заеманата сума в срок до 18.05.2018 г., като при забава се дължи неустойка в размер на 0.1 % на ден върху размера на просрочената сума за всеки ден на забавата. В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, в което е отразено, че към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и 31.08.2016 г. „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) има осчетоводени задължения към „Русенска корабостроителница“ АД по договор за покупко - продажба на търговско предприятие от 28.02.2014 г. в размер на 15 646 640 лв. (8 000 000 евро). До 31.08.2016 г. не е отразено плащане по повод на задължението, а след тази дата липсва информация. Към 31.08.2016 г. дружеството в несъстоятелност има осчетоводени задължения към „Русенска корабостроителница“ АД от заем за оборотни средства в размер на 259 320.38 лв. и по договор за заем от 18.05.2016 г. в размер на 214 374.78 лв., представляващи според предоставена на вещото лице информация главница и лихви. За времето след 31.08.2016 г. няма информация за задълженията по заемите. При изслушването в открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че по сведение от синдика документацията на „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) е била иззета и се намира в НСлС, което е наложило за целите на експертизата да се използват данните, на които е базирано представеното в производството по несъстоятелност по т. д. № 182/2016 г. на Окръжен съд - Русе експертно заключение. Съобразявайки фактите по делото, въззивният съд е приел от правна страна, че при сключване на договора за покупко - продажба на търговско предприятие уговорката за заплащане на цена е поставена под условие според вписаните тежести. В съответствие с установения в чл.9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето и по причина на съществуващите тежести върху прехвърленото с договора търговско предприятие страните са уговорили ясно условие по смисъла на чл.25 ЗЗД, което засяга цената на договора - заличаване на вписани върху предприятието особени залози, като настъпването на условието е обвързано със срок - 6 месеца от подписване на договора, а неговото несбъдване има за последица редуциране с обратно действие на уговорената цена от 28 500 000 евро на 20 500 000 евро. Предвид безспорния по делото факт, че в предвидения 6 - месечен срок особените залози не са заличени, въззивният съд е направил извод, че условието за заплащане на сумата 8 000 000 евро като част от продажната цена по договора не се е сбъднало и че длъжникът се е освободил от задължението за заличаване на залозите; С изтичане на срока и поради неизпълнение на поетото задължение за заличаване на вписаните тежести цената е редуцирана автоматично и договорът е изпълнен, изчерпани са неговото съдържание и стопанска функция. В зависимост от този извод въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че извършеното с допълнително споразумение № 1/09.06.2015 г. предоговаряне за изменение на първоначалните уговорки в договора чрез премахване на задължението за заличаване на тежести и въвеждане на безусловно задължение за купувача да плати остатъка от цената в размер на 8 000 000 евро не е породило правно действие и за ищеца - продавач не е възникнало вземане за посочената сума, а съответно и акцесорно вземане за законни лихви за забава. Възражението на подпомагащата страна за нищожност на допълнителното споразумение е квалифицирано от въззивния съд като възражение по чл.40 ЗЗД, но при съобразяване на разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че в качеството на трето за договорното правоотношение лице „КТБ“ АД (н.) няма право да оспорва договора на основанието по чл.40 ЗЗД. В заключение въззивният съд се е произнесъл, че вземането за сумата 8 000 000 евро, претендирано като дължим остатък от цената по договора за продажба на търговско предприятие, не съществува и е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за това вземане. При разрешаване на спора за съществуване на установяваните по реда на чл.694 ТЗ вземания, произтичащи от договори за заем, въззивният съд е изходил от разбирането, че с оглед реалния характер на договора за заем предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя е съществен елемент на договора, който подлежи на доказване по общите правила на ГПК. Като е съобразил обстоятелството, че в представените от ищеца договори за заем е уговорено задължение за заемодателя да предостави парични суми в заем в рамките на определени лимити (до 1 000 000 лв. по първия договор и до 3 000 000 лв. по втория договор) чрез предаване на съответни суми в по-късен момент и чрез погасяване на задължения на заемополучателя към трети лица, без да е направено изявление в договорите за получаване на заемните суми и без да са представени доказателства предаването/получаването да е осъществено в последващ момент, въззивният съд е формирал решаващия извод, че ищецът не е доказал сключването на договорите за заем и възникването на вземанията, предмет на установяване с исковете по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Заключението на счетоводната експертиза, според което дружеството - ответник е осчетоводило задължения към ищеца по двата договора за заем, не е възприето от въззивния съд с мотив, че констатациите в заключението не се основават на първични счетоводни документи, а възпроизвеждат данни и справки във връзка с експертизата в производството по несъстоятелност, и не са достатъчни, за да се приеме за безусловно и категорично доказано предаването/получаването на конкретни парични суми по представените договори за заем. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ищеца - жалбоподател, че синдикът е създал пречки за събиране на необходимите за изясняване на спора доказателства и не е представил исканите счетоводни документи на „Русенска корабостроителница“ АД, намиращи се на територията на „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.). Във връзка с възражението съдът е препратил към заявлението, с което синдикът е заявил, че при встъпването в длъжност не са му предавани документи, част от търговските книги на „Русенска корабостроителница“ АД. Позовал се е и на разпоредбата на чл.53 ТЗ, задължаваща търговеца да води счетоводство и да отразява движението на имуществото на собственото си предприятие, както и на разпоредбата на чл.12, ал.1 ЗСч., според която счетоводната информация се съхранява в предприятието на търговеца. Изхождайки от заявлението на синдика и от приложимата правна уредба, съдът се е произнесъл, че поддържаната от ищеца теза - че счетоводната му документация, необходима за установяване на претендираните вземания, се съхранява на територията на ответното дружество, е в разрез с правилата на счетоводната практика. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и в частта за отхвърляне на исковете по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за съществуване на предявените в производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД (н.) вземания по договори за заем от 03.08.2015 г. и 18.05.2016 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК). В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Изрично е отречено правомощието на Върховния касационен съд да извежда и формулира служебно правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения и обстоятелства, когато касаторът не е посочил такъв въпрос. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Русенска корабостроителница“ АД не е посочил конкретен правен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от него искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Съдържанието на изложението приповтаря съдържанието на касационната жалба и възпроизвежда в синтезиран вид наведените в нея оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, че допълнително споразумение № 1/09.06.2015 г. към договора за покупко - продажба на търговско предприятие е лишено от основание и не е породило целените правни последици, както и че не е доказано възникването на парични вземания с източник посочените в исковата молба договори за заем. Позоваването в изложението на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е във връзка с конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е предназначено да обоснове несъгласието на касатора с преценката на въззивния съд, че констатациите в заключението на съдебносчетоводната експертиза не доказват съществуването на претендираните вземания с източник договори за заем, тъй като не са базирани на анализ на относими счетоводни документи, а тезата на ищеца (сега касатор) за съхраняване на счетоводната му документация, в т. ч. и относно договорите за заем, в предприятието на ответника е в разрез с правилата на счетоводната отчетност и не разколебава извода за недоказаност на вземанията. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и неточно - с твърдение, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради съществено значение за точното прилагане на закона. Отсъствието на посочен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК лишава касационната инстанция от възможност да селектира подадената касационна жалба на поддържаните в изложението основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и според разясненията в т.1 от цитираното по-горе тълкувателно решение изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на тези основания. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, уредена като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, която може да бъде установена пряко от мотивите на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ГПК проверка за наличие на касационни основания по чл281, т.3 ГПК. Решението на въззивния съд ще е очевидно неправилно, когато при постановяването му са допуснати видимо тежки нарушения на закона - материален и/или процесуален, а също и когато въззивният съд е формирал решаващите си изводи в грубо противоречие с правилата на логиката. От мотивите към обжалваното решение не се установява нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Доводите, с които касаторът е аргументирал очевидната неправилност, са идентични с развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и не могат да предпоставят допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 220/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 30 лв., която не е събрана предварително по силата на чл.694, ал.7 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,