Определение № 2524 от 01.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1735/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Касационният жалбоподател ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място], чрез адвокат И. Л., обжалва решение № 173 от 04.06.2025 г. по в.т.д. № 153/2025 г. на Апелативен съд. Пловдив, 2 граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 416 от 28.11.2024 г. по т.д. № 149/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, [населено място] сумата 444 087,35 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 108 138, 49 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение по щета № 0110-600-0008-2020/23.04.2020 г. за периода 03.12.2020 г. – 13.04.2023 г. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди необоснованост на съдебното решение по отношение на извода, че липсва неизпълнение на задълженията на застрахованото лице за опазване на застрахованото имущество. Подробно мотивира, че работниците и служителите, чрез които действа застрахованото лице, е следвало да спазят предвидените задължения в Правилник за вътрешния трудов ред и Инструкция за безопасност на труда при експлоатация, текущо поддържане и ремонт на гуменолентови транспортьори в „Мини Марица Изток“ ЕАД, както и Правилник за безопасността на труда при разработване на находка по открит начин, раздел III Общи задължения по безопасността на труда и текущия контрол. Счита, че необосновано не е прието наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и действията на работниците. Необосновано не било прието, че е налице груба небрежност, проявена по време на работа със застрахованото имущество. Не била положена дължимата грижа от страна на работниците за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. Това било установено и от дисциплинарните наказания, при които застрахованото лице – работодател, било признало извършването на противоправни действия от страна на работниците, които са довели до настъпване на застрахователното събитие, увреждане на застрахованото имущество. Било допуснато съществено процесуално нарушение, като не били обсъдени всички възражения на застрахователя при осъществяване на неговата защита в производството по делото. Освен това неправилно не било възприето заключението на вещото лице. Счита, че при приложение чл. 395, ал. 4 вр. с ал. 1 от КЗ, въззивният съд неправилно е преценил липсата на груба небрежност, изразена в действията на работниците, и право на застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение. Подробно обосновава наличието на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Моли да се отмени въззивното решение. Претендира разноски. Позовава се на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1.Въпрос относно необсъждането от въззивния съд в цялост на направените от касатора възражения и оспорвания относно наличие на груба небрежност, следствие на което са наложени дисциплинарни наказания от действията на работниците - служители на „Мини Марица - изток“ ЕАД [населено място] – противоречие с: решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 108 от 25.06.2020г. по гр.д. 1538/2019г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решенията по гр.д.№ 4075/2013 г., гр.д.№ 951/2011 г., гр.д.№ 2798/2014 г., гр.д.№ 4417/2015 г., гр.д.№ 1577/2010 г. - всички на IV г.о. на ВКС; решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС; решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д. № 3092/ 2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС; решение № 57 от 01.08.2018 г. по т.д. № 1677/2017 г. на ВКС, I т.o.; тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ВС, ОСГК на ВС; решение № 280 от 05.11.2018 г. по т.д. № 659/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 92 от 07.09.2016 г. по т. д. № 185/2014 г. на ВКС, II т.о. 2.При наличие на дисциплинарно наказание във връзка с поведението на работник, което е в пряка причинно следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат и размера на нанесените вреди, трябва ли да се намали дължимото застрахователно обезщетение съгласно правната разпоредба на чл. 396, ал. 2 от КЗ? 3.При наличие на осъществени нарушения на трудовата дисциплина, изложени конкретно в прието по делото заключение на вещо лице, изготвено съгласно писмените доказателства по делото, както и неговата компетентност, образование и професионален опит, следва ли съдът да не го кредитира поради субективно мнение на вещото лице? 4.При назначена съдебна експертиза, която в постановеното решение не е кредитирана от съда поради субективна преценка на вещото лице, основано изцяло на неговия професионален опит, следва ли съдът да назначи повторна експертиза? 5.При установени дисциплинарни наказания, наложени от работодателя, във връзка с причинената вреда и настъпилия вредоносен резултат, следва ли да се определи степента на съпричиняване? 6.Представлява ли нарушението на трудовата дисциплина, спрямо което е наложено дисциплинарно наказание, груба небрежност? 7.При направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, в алтернативност, следва ли съдът да се произнесе с крайния съдебен акт? 8.При направено възражение във връзка с груба небрежност и възражение за съпричиняване, длъжен ли е съдът да се произнесе по тях и да определи процентния размер на съпричиняването на размера вредоносния резултат? 9.Може ли съдът да дерогира правата на работодателя относно основанията и преценката за налагане на дисциплинарно наказание? 10.Съгласно събрания доказателствен материал (писмени документи и гласни доказателства), с който категорично се установява наложено дисциплинарно наказание, във връзка с нарушение на трудовите задължения на работник, които са довели до настъпване па застрахователното събитие, може ли съдът да не кредитира тези факти в своя съдебен акт и да установява нещо различно? 11.Непроизнасянето по поставен материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, представлява ли съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение и подлежи ли на ново преразглеждане? По въпроси № 2-11 се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Мини Марица - Изток“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт З. К., оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не било спорно, а и се установило от събраните доказателства, че между страните е бил сключен договор МТ35 от 24.01.2018 г., с предмет: „Застраховане на имуществото на „Мини Марица - Изток“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ - реф. № 111/2017 г. - ЗОП, обособена позиция № - Застраховане на имуществото на клон рудник „Трояново-1“ и на основание същия е била издадена от ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД застрахователна полица № 0110-600-2020-00009/20.01.2020 г., с начало 24.01.2020 г. до 23.01.2021 г. Не било спорно между страните, че на 23.04.2020 г., в рудник „Трояново 1“, [населено място], около 7,05 ч, е настъпило застрахователно събитие, а именно: „По време на работа на Гумено-лентов транспортьор 1111, с инв. № 272996, в района на участък „РТНК-1, парче релса с размери 1,30-1,40 попада в бункера на Задвижваща станция 1111 и нанася поражение на 3000 метра гумено платно В1800 ЕР 2500“. Установено е, че във възивната жалба не се съдържали възражения относно приетия в първоинстационното решение факт, че настъпилите от застрахователното събитие вреди се изразявали в разцепване на лентово платно тип В1800 ЕР 2500, с обща дължина 3100 м, по цялата дължина на лентата, с дълбочина около 14 мм и че същите са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с попаднало в нея парче релса, с негабаритни размери, изкопани от роторен багер Rs 4000. Тези факти се установили и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в това число и от заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ. Не било спорно и се установило от събраните доказателства, че с уведомление изх. № Ж-01-255 от 25.04.2020 г., ищецът е уведомил ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие. При ответника била образувана щета № 0110-600-0008-2020, по която застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 25 070,75лв. на 03.12.2020 г. Въззивният съд е приел наличието на сключен договор за застраховка, без общи условия относно застраховане на имущество. Прието е, че договор МТ35 от 24.01.2018 г. е сключен между страните за срок от 3 г., представлявал застрахователен договор по см. на чл. 343 от КЗ. По силата на договор, застрахователното дружество било поело предоставяне при условията на договора услугата „имуществено застраховане“, собственост на застраховащия „Мини Марица - Изток“ ЕАД, като страните се договорили, че изпълнителят, в качеството му на застраховател, поемал в полза на Възложителя, като застраховащ, риска от увреждане или погиване на имуществото на застраховащия, причинени от възникнали в срока на договора застрахователни събития, посочени в Техническата спецификация на възложителя (Приложение №1 към договора), в т.ч. вреди, нанесени на сгради, съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства без ДК №, ЖП транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, активи в процес на изграждане, материали, продукция, незавършено производство, стоки и амбалаж, като при настъпването им застрахователят щял да заплати на застраховащия обезщетение за причинените в тези случаи вреди. Според чл. 1, ал. 2 от договора, към същия не били приложими каквито и да било общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя, като отношенията между страните се уреждали от договора, приложенията към него, издадените на основание и при условията на същия застрахователни полици, и приложимото право. От Техническата спецификация на възложителя, неразделна част от договора, и подписаната въз основа на него застрахователна полица № 0110-600-2020-00009 от 20.01.2020 г., със срок 24.01.2020-23.01.2021 г., като допълнителен риск Б5 са били посочени от страните: „аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари“, което определяло настъпилото застрахователно събитие като покрито по този риск, доколкото аварията е била настъпила при транспортиране на земни маси, иззети от Багер RS2000-143 от първи разкривен хоризонт, посредством система от ГЛТ (гумено-лентов транспортьор). Във връзка с гореизложеното, апелативният състав е констатирал, че във въззивната жалба не са били налице възражения относно възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, настъпването на процесното застрахователно събитие и покритието му като уговорен застрахователен риск от издадената от ответника въз основа на сключения между страните договор във формата на застрахователна полица. Прието е, че спорно е наличието на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, изцяло, както и в размер над вече изплатения извънсъдебно. На основание чл.269, изр.2 от ГПК, въззивният състав е съобразил, че в жалбата на застрахователя се възразявало, че работниците на ищеца са действали при груба небрежност и поведението им се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие, поради което съставлявало и нарушение на предвиденото в законодателството задължение на ищеца да пази имуществото си и да действа с грижата на добър стопанин, като се поддържало, че били налице всички предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Освен това, застрахователят възразявал, че ищецът не е изпълнил задължението си съгласно чл.395, ал.1 от КЗ да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, като визирал допуснатата от работниците му груба небрежност при изпълнение на задълженията им. Въззивният състав е посочил, че съгласно нормата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор, и е довело до възникване на застрахователното събитие. В процесния случай е прието, че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0110-600-0008-2020 в размер на 25 070,75 лв. на 03.12.2020 г. По делото липсвало уведомление от негова страна за пълен или частичен отказ по тази щета, нито как е бил определен размерът на изплатеното обезщетение, противно на задължението му съгласно чл. 27, ал.7 от застрахователния договор, при отказ на изплащане на щета или на неизплащане до пълния ѝ размер, да предоставя на възложителя копие от експертните становища и протоколи на база, на които е отказано обезщетението (или част от него). Прието е ,че плащането на въпросната сума означавало признание от страна на застрахователя относно наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение по настъпилото застрахователно събитие, противно на поддържаната теза, че са били налице предпоставки за отказ от изплащане на обезщетение, на основание чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, респ. признание, че не е било налице неизпълнение от страна на застрахования, което да е било значително с оглед интереса на застрахователя и което да е обусловило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Така е обобщено наличието на сключен застрахователен договор, вкл. допълнителен риск Б 5 – аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товарите. Прието е, че застрахователното събитие е настъпило и именно това е покритият риск, доколкото аварията е настъпила при транспортиране на земни маси, иззети от Багер RS2000-143 от първи разкривен хоризонт посредством система ГЛТ (гумено-лентов транспортьор). По отношение възражението, на основание чл. 395, ал. 1 от КЗ – относно липсата на полагане на грижа за предпазване на застрахованото имущество от вреди, конкретно допуснатите от работниците груба небрежност при изпълнение на задълженията им, въззивният съд е приел, с оглед представените писмени доказателства: отчети за извършен ремонт и дефективни ведомости за 2019 г. и 2020 г. до управителя на рудник Т.1, инструкции за безопасност на труда при експлоатация, текущо поддържане и ремонт на ГЛТ, багери, претоварачи и насипообразуватели в „Мини Марица“ ЕАД за 2020 г., Правилник за вътрешния трудов ред за 2020 г, Инструкция за действията на багерната бригада, че от страна на застрахования ищец са били взети множество мерки за опазване на имуществото, с което се осъществява дейността на предприятието, свързани, както с регулярната му техническа поддръжка и отремонтиране, така и с утвърждаване на ясни и точни правила за работа на личния състав с наличната техника. Съдът е обобщил извод, че са изпълнени в достатъчна степен задълженията на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество. Прието е, че неизпълнението на задълженията на работниците и служители на застрахования не е равно на неизпълнение на задълженията на застрахования. Отговорността на застрахования не е обективна, почива на неизпълнение на задълженията му като собственик на застрахованото имущество да положи усилия за опазването му. При нарушения на трудовата дисциплина относно неспазване на инструкциите за безопасност на труда, текущо поддържане и ремонт на ГЛТ от страна на работници на застрахования, не е обусловен извод, че е налице неизпълнение на задълженията на застрахован за опазване на застрахованото имущество. Застрахованият бил въвел множество мерки, които са регулярни. Тези изводи са изключили основателността на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд се е позовал на чл. 395 от КЗ и е приел, че в застрахователния договор не е предвидено задължение за застрахования. В чл. 27, ал. 6 от сключения договор било предвидено, че застрахователят се задължавал да не упражнява правото си на регрес срещу служители и дъщерни фирми на възложителя. От тази уговорка въззивният съд е направил извод, че неизпълнение на задълженията на работници и служители, от което настъпят вреди върху застрахованото имущество не се приравнявало на неизпълнение на задълженията съгласно чл. 395, ал. 1 от КЗ. Наред с изложените мотиви, въззивният съд е приел, че обективно липсва груба небрежност от страна на работниците и служителите. С оглед понятието за груба небрежност е прието, че липсват такива действия от страна на работниците, които да са в отклонение от полагане на дължимата грижа. Анализирани са спиранията на гумени транспортьор поради подаване на металдетектор, в 2:20 и 2:35 ч. Имало още 4 спирания след този час и последното било в 5:10 ч. При всички спирания бригадата не била открила метала. В периода от 5:10 до 7:05 ч. било открито увреждането на лента ГЛТ 1111. Имало затрупана релса, която причинила увреждането. Релсата била причинила скъсването, тъй като била попаднала в транспортираната земна маса. Затрупаната релса била разположена на полета 53 и 54 от ГЛТ. Оттам затрупаната релса била се транспортирала от гуменото платно до разтоварния бункер на ЗС 1122 и се е разтоварвала на ОС 1121. От гуменото платно на ГЛТ 1121 затрупаната релса била се приближавала до разтоварния бункер на ЗС 1102 и се разтоварвала на ОС 1102. Вследствие на последващото й притискане от постоянно пропадаща транспортирана земна маса, ъгълът на петата на релсата се вклинявал между челната чистачка и лентовото платно, описващо задвижващия барабан. След като се е установила в това положение започнала да наранява лентата. Машинистът не е забелязал парчето релса в момента на засядане в бункера. Преценено е, че при всяко действие на металдедектора, общо 8 на брой до 5:10 ч., е извършвано спиране и не е откриван метал. Действията на работниците и служителите е прието, че не са извършени при груба небрежност, защото са извършили всички възможни действия, за да се открие металната част. Според протокола за авария е възможно да е имало увреждане на самия металдетектор и това да е дало положителни сигнали множество пъти. Едновременно с това, с оглед обема на работното поле е прието, че въпреки извършените действия от работниците, с оглед масата, която се обработва, не е било възможно, въпреки положените усилия, да се открие металната релса, причинила скъсване на гуменото платно. Въззивният съд не е кредитирал заключението на вещото лице, по въпрос 2 от изслушаната СТЕ. Вещото лице е приело, че след като има сигнал от металдетектора, багерът трябва да е спрян, бригадата да слезе на роторната лента и да извади металния предмет. Ако не се открива визуално, трябва след като се изключи блокировъчния кабел на багера да се извърти наляво, после надясно изхвърлящата лента на багера извън разтоварната кофа, след което да се развъртят от място всички ленти на багера докато минната маса се изтегли, ведно с металното парче и се изсипе на земното платно. Въззивният съд е приел, че в Инструкцията, указанията и правилника липсват такива предписания. Заключението на вещото лице, според собствените му показания, било основано на собствен опит. Прието е, че преценката е субективна и не е основана на актовете, регулиращи задълженията на работниците. Цитирани са всички задължения на багерната бригада. Констатирано е, че няма такива действия да са описани както в отговора на вещото лицe. Нямало данни да е имало концентрация на опасни материали и да се извършва оглед, за да се избегне авария. С оглед свидетелските показания е прието, че мащабите са големи и е трудно да се забележи метално парче с посочените размери, което е открито, от 1-1,5 м метална релса. Това е мотивирало съда да приеме, че не е налице груба небрежност на работниците и служителите на застрахованото лице. От своя страна този извод е обусловил и извод за липса на право на отказ да се заплати обезщетение за настъпилия застрахователен риск. Съответно е обусловен извод и за дължимост на обезщетение за забава от посочената дата. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С оглед соченото от касатора основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, следва да се приеме, че същото не е налице. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение. Посочените пороци на въззивното решение, според касатора, изискват същинска проверка на обжалвания акт, на основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК. Конкретно посочените нарушения на съдопроизводствените правила, липсата на обсъждане на обстоятелството, че на двама от работниците не са отменени наложените дисциплинарни наказания, което не било обсъдено на основание чл. 395, ал. 1 от КЗ. Наред с това е оспорен изводът на въззивния съд за липсата на възприемане на заключението на вещото лице. Също така и неправилното приложение на материалния закон, относно твърдението за наличие на груба небрежност, проявена от работниците и служителите на ответника, което следва да се отчете при определяне отговорността на застрахователя. Подробно са посочени нарушения на материалния закон, чл. 94 от ЗЗД и необоснованост на решението, предвид приетото между страните в чл. 30 от Договора, да прилагат за неуредени въпроси правилата на българското законодателство. При преценка на сочените основания от касатора, настоящият съдебен състав намира, че не може да направи извод за неправилност на въззивното решение само въз основа на изложените мотиви от съда. Всички посочени от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и липсата на обоснованост на акта, изискват същинска проверка на правилността на същия. Липсва противоречие в мотивите на въззивния съд, в изразената логика при приложение на посочените законови норми и уговорените клаузи между страните. По отношение на формулирания въпрос под № 1, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос относно задълженията на въззивния съд да анализира всички доказателства и да приеме кои факти са настъпили, като изложи и мотиви относно всички доводи и възражения на страните, не е разрешен в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена, както в посочените от касатора решения на ВКС, така и на служебно известната задължителна практика на ВКС по приложение на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Поставеният правен въпрос следва да се свърже с изложените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно необсъждането, според касатора, на наложените дисциплинарни наказания на работниците, работили в момента на аварията в участъка, в който е настъпило застрахователното събитие, конкретно на двама от работниците, чийто дисциплинарни наказания не били отменени по съдебен ред. Въззивният съд освен, че е посочил отмяна на дисциплинарните наказания на голяма част от работниците и служителите, е извършил собствено изследване на основанието на възражението, въведено от застрахователя, наличие на проявена груба небрежност от страна на работниците и служителите на застрахования. Прието е, че не е налице основанието на чл. 395, ал. 1 от КЗ, тъй като липсва неизпълнение на задълженията от страна на застрахования. Освен това е изложил мотиви, че при обсъждане на договора за застраховка, сключен между страните, изрично е изключена възможността застрахователят да предявява регресни претенции срещу работници и служители. Изрично е мотивирано, че съгласно чл. 27, ал. 6 от договора между страните било предвидено, че застрахователят се задължава да не упражнява правото си на регрес срещу служители и дъщерни фирми на възложителя, което потвърждава извода, че неизпълнението на задължения на работници или служители на застрахования, от което да настъпят вреди върху застрахованото имущество, не се приравнява на неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 395, ал. 1 КЗ относно опазване на застрахованото имущество. Подробно са разгледани възраженията за това дали действията на работниците и служителите представляват груба небрежност и тези действия дали пораждат основание за изключване или намаляване на застрахователното обезщетение. Преценено е значението на обективните факти, действията осъществени от работниците, като е прието, че липсват обективни данни да се приеме, че не са положили дължимата грижа или че са извършили действия или бездействия, с които да са способствали за настъпване на увреждането или увеличаване на вредите. Налице е обсъждане на всички посочени възражения от страна на касатора, при осъществяване на защитата му. В случая, при разрешаване на посочения правен въпрос, въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна и трайна практика на ВКС, така както е посочена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, както и служебно известната задължителна и трайна практика на ВКС. По отношение на формулирания правен въпрос 2, настоящият съдебен състав намира, че с него касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. При формулирането му касаторът на практика е изразил оплакванията си срещу правилността на съдебното решение и по-специално обосноваността на изводите на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че е налице положена дължима грижа, както от работодателя като собственик на застрахованото имущество, така и от него чрез работниците. Този извод е направен, като е прието, че с оглед обема на работното поле, работниците и служителите са били в невъзможност да установят наличието на метално парче, въпреки положените усилия. Прието е, че са направени опити да бъде открито това метално парче, но предвид обема, това е било изключително трудно и на практика невъзможно. Отчетена е отмяната от съда на дисциплинарните наказания на множеството работници и служители. Обоснован е извод, че липсва отклонение от полагане на дължимата грижа и отречено наличието на груба небрежност, изразена чрез работниците. На практика е отречено само по себе си допуснато дисциплинарно нарушение да е равносилно на неполагане на дължимата грижа от съвкупността от всички работници, както и самостоятелно от работодателя. Поради това настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос засяга правилността на обжалвания акт. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове общо основание за допускане на касационно обжалване, като формулира правен въпрос, който не е свързан с правилността на съдебното решение. По изложените съображения с поставения правен въпрос, касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на формулираните правни въпроси 3 и 4 настоящият съдебен състав намира, че с тях не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд при обсъждане на заключението на вещото лице, на основание чл. 202 от ГПК, не е се е отклонил от трайната практика на ВКС, обобщена в решение № 117 от 22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г., I ТО на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства в съвкупност, за да направи извод, че действията на работниците и служителите не са могли да предотвратят настъпване на увреждането, предвид мащаба на производствената база и видът на техническата повреда спрямо този мащаб. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо не счита, че изводите на вещото лице следва да се приемат. Приел е, че няма основание заключението на експерта да поставя изисквания към работниците, които биха били трудно изпълними и не са нормативно предвидени. В този смисъл липсва отклонение на разрешения правен въпрос от трайната практика на ВКС. Наличието на така обобщената практика на ВКС изключва приложението на чл. 280, ал.1 ,т. 3 от ГПК. По отношение на формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси 5, 6, 10 относно наличието на дисциплинарна отговорност на работници и служители, настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд, за да обуслови извода за отхвърляне на възражението за отказ да се заплати застрахователно обезщетение, на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, е приел, че липсва проява на груба небрежност при полагане на дължимата грижа от застрахования, чрез неговите работници. Последователно са изследвани всички предпоставки, поведението на работниците и служителите, и е обусловен извод, че положените грижи от работниците и служителите не могат да бъдат определени като неполагане на дължимата грижа. Прието е, с оглед конкретно установените факти, че обемът на работното поле е огромен и въпреки положените усилия работниците не са установили металната част, която е причинила увреждането. Въззивният съд е разгледал задълженията на работниците и служителите, съпоставил е всички извършени от тях действия с инструкциите за работа със застрахованото имущество на работодателя. Приел е, че липсват допуснати нарушения от работниците, които да могат да обусловят извод за наличие на груба небрежност спрямо задълженията на работодателя-застрахован спрямо застрахованото имущество. Така направените изводи не са разрешени в отклонение от трайната практика на ВКС, израз на която е решение № 17 от 02.06.2020 г. по т.д. 656/19 г. по описа на ВКС, I ТО. Съгласно разясненията в посоченото решение по приложение на чл. 211, т. 2 от КЗ отм., аналогичен на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ на изследване подлежи първо дали е налице изключен риск, след което възраженията по чл. 395 и чл. 408 от КЗ. Също така е прието, че действията на застрахованото лице се преценяват чрез действията на работниците и служители. Именно при преценка на действията на работниците и служителите, е направен конкретен извод, че осъществените от тях действия не могат да обусловят неполагане на дължимата и възможна грижа за запазване на застрахованото имущество. Въззивният съд, в случая, макар и да е формирал единичен извод, че действията на работниците и служителите, не са от значение за определяне поведението на юридическото лице, едновременно с това е разгледал конкретните действия и е обусловил извод, че не е налице основание груба небрежност, което може да обуслови извод за неизпълнение на задълженията на застрахованото лице, причинило застрахователното събитие. Преценено е задължението за полагане на дължимата грижа, чрез общите действия, извършени от всички работници и служители, съпоставени с обема на работа. Изводът е направен въз основа на анализ на доказателствата и конкретно установените факти. Въззивният съд не се е отклонил от задължението си за преценка, като е отрекъл осъщественото засягане на транспортната лента, да е в пряка връзка с неполагане на дължимата грижа. Обемът на дължимата грижа е преценяван конкретно, с оглед осъществените обективни действия. Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на формулираните правни въпроси 7 и 8, настоящият съдебен състав вече подробно обясни, че въззивният съд се е произнесъл по направените възражения от застрахователя. Същият е разгледал подробно възражението за право на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на причиняване на застрахователно събитие от работниците на застрахованото лице. Това възражение е отхвърлено. Не съществува задължение за съда при направено възражение за право на отказ за заплащане на застраховането обезщетение, задължително да уважи същото. Преценката дали следва да е налице право на отказ да се заплати застрахователно обезщетение изцяло или частично, е направена след обсъждане на всички доказателства. Изводът на въззивния съд е обусловен от конкретното обсъждане на доказателствата. Поради това с поставените правни въпроси, касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на 9 въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се посочи, че въпросът за дисциплинарната отговорност на работниците и служителите не е самостоятелно разрешен. Той е разрешен наред с конкретната преценка от въззивния съд за общия обем на дейности, големия размер на работното поле, обслужвано не само от двамата дисциплинарно наказани, както и дали действията им са съставлявали или не проявена груба небрежност на застрахованото лице. Застрахованото лице-работодател и неговата преценка спрямо част от работниците и служителите не е единственият факт от значение за определяне дали е налице груба небрежност при осъществяване на дейности спрямо застрахованото имущество. В този смисъл поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора и не може да е основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на формулирания 11 въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е свързан с правилността на обжалваното решение. Вече бе посочено, че въззивният съд не се е отклонил от разрешението на първия поставен правен въпрос, като е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Въпросът дали са допуснати съществени процесуални нарушения не е основание за допускане на касационно обжалване, този въпрос е по същество оплакване за неправилност на въззивното решение. Така формулираният правен въпрос не представлява правно основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване чрез посочване на правен въпрос, който правен въпрос, не може да е свързан с анализа на доказателствата, респ. правилността на съдебното решение. При този изход на делото пред ВКС, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 4 от ЗПП, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от НЗПП, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Така мотивиран ВКС