Определение № 402 от 07.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1808/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 154 от 16.04.2024г. по в.т.д. № 26/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено частично решение № 392 от 18.10.2023г. по т.д. № 341/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. Р. И. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително сума от 7 500 лева (или общо 15 000 лева), със законната лихва за забава от 27.12.2019г. до окончателното плащане. Присъденото обезщетение е за претърпените неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2019г. по причина на водача на лек автомобил “Рено Меган Сценик“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора. Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Без мотиви е прието, че справедливият размер на дължимото обезщетение се равнява на 30 000 лева. Не са били оценени релевантно всички факти, а именно възрастта на увредения, претърпените болки и страдания, както и всички обстоятелства, свързани с механизма на ПТП. Не са съобразени обществено-икономическите условия в страната и населеното място, където живее ищецът, към датата на ПТП. Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено или присъденото обезщетение – намалено. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулираният въпрос е: „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с Решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 158 от 17.10.2014г. по т.д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 4 от 03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 223 от 13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно. От насрещната страна по жалбата А. Р. И. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Третото лице помагач „Застрахователна компания Лев инс“ АД не е подало отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че към 28.11.2019г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Рено Меган Сценик“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 13.30 часа, на АМ“Тракия“, в района на 150км+340м, посока [населено място], е настъпило пътнотранспортно произшествие. При предприета маневра изпреварване в нарушение на чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, А. Д. И., водач на автомобила „Рено“, е изгубила контрол върху управлението, след което е последвал удар в дясна мантинела, ротация и сблъсък с товарен автомобил „Форд Транзит“, с ДК [рег.номер на МПС]. Ищецът А. Р. И., на 29 години, е пътувал на предната дясна седалка на автомобила „Рено“ и тялото му е изпаднало от салона на превозното средство. Той е паднал на пътната настилка и се е установил на около 25 метра от лекия автомобил. При падането е получил травматични увреждания – разкъсно-контузни рани с дефект на кожата в областта на челото, лява ингвинална област и гърба, както и контузии на главата (мозъчно сътресение), в областта на гръдния кош, гърба и цялото тяло (таза, лява раменна кост, лява ключица, ляво коляно). Прорезните рани са били обработени хирургично в болнично заведение. Проведена е била антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Поставена е била ортеза на лявото коляно. Престоят на А. Р. И. в болница е продължил за времето от 28.11.2019г. до 02.12.2019г. Изпитаните от него болки са били със силно изразен характер. Придвижването му е било затруднено за период около три седмици. Поради нестихващи болки в главата (церебрестения) е бил приет отново в болнично заведение за времето от 20.02.2010г. до 24.02.2020г. Проведена е била консервативна болкоуспокояваща терапия. За 96 дни А. Р. И. е бил неработоспособен. Възстановяването му е продължило няколко месеца, при което е имал нужда от чужда помощ. Останал е загрозяващ белег на челото, причиняващо му неудобство и дискомфорт. Този белег не може да се заличи с времето. Останали са белези и по тялото на ищеца. Той се срамувал от белезите си, чувствал се „грозен и нарязан“, странял от приятелите си. Пуснал си брада, носил шапка, за да прикрива белезите. За механизма на ПТП, уврежданията при ищеца и възстановяването му в първоинстанционното производство е била допусната и приета комбинирана съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Заключението на вещите лица е било изцяло възприето от въззивния съд. Изслушани са били и свидетели – А. Б. А., присъствал на инцидента, и А. Д. И., съпруга на ищеца, която е управлявала лекия автомобил „Рено“. Показанията на свидетелите също са били съобразени от въззивния съд. Наказателното производство по отношение на А. Д. И. (ДП № 140/2019г., пр.пр. № 10439/2019г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив) е било прекратено с постановление от 13.07.2021г. С оглед уврежданията на ищеца, резултат на пътния инцидент, и периода и степента на възстановяването му, за справедлив размер на обезщетението, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 30 000 лева. Тази сума, според съда, възмездява адекватно ищеца за преживените болки и страдания, както и за тези, които ще продължава да търпи в бъдеще. Обезщетението е било намалено с 50% поради принос от страна на увреденото лице за настъпване на ПТП или като окончателно е било определено обезщетение от 15 000 лева. Възприетото от въззивния съд обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е било, че по време на произшествието А. Р. И. не е бил с поставен предпазен колан. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос във връзка с приложението на чл. 52 от ЗЗД отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд е определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, а според касатора обстоятелствата, обосноваващи размера на това обезщетение, не са били съобразени и оценени в съвкупност. Така въпросът е от значение за изхода на конкретното дело, съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. На въпроса е даден принципен отговор в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) и този отговор се отнася и за случаи на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно постановлението при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на вредите. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. В случая, за да постанови решението си, въззивният съд е посочил всички относими обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства. По-конкретно е съобразен механизмът на пътния инцидент (изпадане на тялото на ищеца от автомобила „Рено“); настъпилите травматични увреждания (множество); степента на причинените болки (висока); периода на възстановяване (няколко месеца); нуждата от чужда помощ през този период; наличието на оперативни интервенции и прием на лекарства; двукратният болничен престой; дългият период на неработоспособност; наличието на остатъчен загрозяващ белег върху лицето на ищеца, който е в млада възраст (29 години към датата на ПТП), остатъчните белези по тялото му. При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив. От насрещната страна А. Р. И. е поискано присъждането на направените в касационното производство разноски. Такива не се установяват и съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК с присъждането на разноски. Воден от горното съдът