Определение № 669 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 615/2012 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. Т. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален представител адвокат П. К., за спиране по реда на чл. 282, ал.2 ГПК изпълнението на решение от 05.08.2012 г. по в. гр. д. № 2862/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III г състав, с което е оставено в сила решение № II – 69 - 136 от 23.025.2011 г., постановено по гр. д. № 12812/2005 г. по описа на Софийски районен съд, гражданска отделение, 69 – ти състав за осъждане на М. Т. П. да заплати на В. М. С. както следва: сумата от 7 567.30 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 3/8 ид. ч. от апартамент, сумата от 2 561.10 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от вилна сграда и сумата от 721.96 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от дворно място, всички дължими за периода от 20.10.2005 г. до 18.05.2009 г., на основание чл. 286 ГПК /отм./ вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2009 г. Върховният касационен съд, състав на трето отделение, Гражданска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата, констатира следното: Молбата за спиране изпълнението на въззивното решение е частично основателна. Срещу въззивното решение молителят е подал в срок касационна жалба с вх. № 104269/15.10.2012 г. и е внесъл по специалната сметка на ВКС сумата 10 850,36 лв. /у-ние от 16.10.2012г. на главен счетоводител при ВКС/, включваща присъдените с решението суми. Видно от посоченото във въззивното решение, в о. с. з. на 18.05.2009 г. районният съд е приел предявените по реда на чл. 286 ГПК /отм./ претенции по сметки на В. М. С. против М. Т. П., с цена съответно в размер на 8 600 лева обезщетение за лишаване от ползване на 3/8 ид. ч. от апартамент, 1 200 лева обезщетение за лишаване от ползване на 5/8 ид. ч. от дворно място и 3 100 обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от вилна сграда, всички дължими за периода от 20.10.2005 г. до 20.05.2009 г. При тези данни настоящият състав намира, че подадената касационна жалба е редовна, но частично недопустима, тъй като въззивното решение в частите му, с които е потвърдено решението на районния съд досежно присъдените обещетения за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от дворно място и 1/2 ид. ч. от вилна сграда е влязло в законна сила /арг. чл. 296, т. 1 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК/ и подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. В частта, с която е потвърдено решението на районния съд досежно присъдените обещетения за лишаване от ползване на 3/8 ид. ч. от апартамент, въззивното решение подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, предвид което и с оглед на приложения документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението, молбата по чл. 282, ал.2 ГПК следва да бъде уважена частично. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,