Определение № 1932 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. З., чрез адв. В. З., срещу въззивно решение № 234 от 08.07.2022 г. по възз. гр. д. № 88/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 375 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 1234/2021 г. на Районен съд – Хасково. С последното:1/ е изменен на основание чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 от СК, режимът на лични отношения между бащата П. Д. З. и малолетното му дете А. П. З., определен с Решение № 315/07.06.2018г. по гр.д. № 193/2018г. на РС Хасково, като е определен нов в следния смисъл: вторник и четвъртък детето и бащата да провеждат онлайн видео разговор по вайбър, месинджър или друга платформа, позволяваща онлайн разговори, за времето от 17.00ч. до 18.00ч.; бащата да има право да вижда и взема детето при себе си по един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като майката се задължава в срок до 30.04. на съответната година да посочи период на ползване на отпуск; 10 дни по време на Великденските празници всяка година; всяка нечетна година по време на Коледните празници и всяка четна година по време на Новогодишните празници; 2/ разрешено е на основание чл.127а, ал.2 от СК, да бъде издаден задграничен паспорт и всички съпътстващи го документи на детето А. П. З., както и същото да напуска пределите на Република България, за да пътува до Федерална Република Германия и останалите страни от Европейския съюз, придружаван от майката П. А. Д. /Ж./ или от упълномощено от нея лице, без съгласието на бащата за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на решението, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата, като в тази част на решението е допуснато на основание чл.127а, ал.4 от СК предварително изпълнение; 3/ отхвърлен е предявеният от П. Д. З. против П. А. Д. /Ж./ иск с правно основание чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК и чл.143 ал.2 вр. чл.142 СК за определяне местоживеене на малолетното дете при бащата; за предоставяне упражняването на родителските права върху детето на бащата, с право на майката, да вижда и взема детето при себе си един месец през лятото за времето от 15.07. до 15.08. всяка година; да бъде осъдена майката да заплаща на П. Д. З., като на баща и законен представител на малолетното дете А., месечна издръжка в размер на 300 лева, до настъпване на законни причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като неоснователен. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Има ли значение за основателността на иска по чл. 59, ал.9 СК новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната на режима на лични отношения на другия родител с малолетното им дете, действително да са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки?; 2/Допустима ли е промяна в местоживеенето на малолетното дете извън РБългария при положение, че с предявяване на иска и в цялото съдебно производство такова искане не е било направено?; 3/ Кои са критериите, които Съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху малолетни деца с оглед цялостната защита на интересите им, както и от значение ли е заминаването на родител извън пределите на РБългария?“. Твърди противоречие с ППВС №1/1974 г. и ТР№1 от 03.07.2017г. по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС, последното -посветено на въпроси, свързани с приложението на чл.127а и чл.59, ал.2 СК. Ответната страна по жалбата П. А. Д. /Ж./, чрез адв. Г. П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 127а СК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл. 127а СК. С оглед на това, в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата част касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. По делото е установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила Решение № 315/07.06.2018г. по гр.д. № 193/2018г. на РС Хасково, с което родителските права по отношение на малолетното дете А. П. З., род. на 12.06.2015 г., са предоставени на майката П. А. Д. /Ж./, определено е местоживеене на детето при нея, а на бащата П. Д. З. е определен режим на лични контакти. В настоящото производство ищцата е сезирала съда с искане да се промени режимът на лични контакти на бащата с детето, като в подкрепа на това искане излага доводи за настъпили нови обстоятелства, изразяващи се в това, че й предстои сключването на граждански брак с български гражданин, който живее и работи постоянно в Германия, където възнамерява да се установи трайно и тя с детето А. и с детето, което очаква от бъдещия си съпруг. С насрещна искова молба П. Д. З. е предявил искове по чл.59 ал.9 вр. чл.127 ал.2 СК и чл.143 ал.2 вр. чл.142 СК за изменение на постановените с Решение №315/07.06.2018г. по гр.д.№193/2018г. по описа на РС-Хасково мерки, а именно: за определяне местоживеенето на малолетното дете А. П. З. при бащата П. Д. З. в [населено място], [улица]; за предоставяне упражняването на родителските права върху детето на бащата, с право на майката П. А. Ж. да вижда и взема детето при себе си един месец през лятото за времето от 15.07. до 15.08. всяка година; за осъждане на майката П. А. Ж. да заплаща на П. Д. З., като на баща и законен представител на малолетното дете А. П. З., месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане на решението по настоящото дело в сила, до настъпване на законни причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Въззивният съд е приел,че разпоредбата на чл.59 ал.9 СК допуска промяна на вече постановени мерки относно режима на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права, при наличие на изменение на обстоятелствата. Посочил е, че съгласно постановките, залегнали в ППВС №1/12.11.1974г., под изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, при които би се подобрило положението му при новото разрешение; че във всички случаи съдът има задължение да обсъди дали променените обстоятелства биха се отразили на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Подчертал е и това, че разпоредбата на чл.З пар.1 от Конвенцията за правата на детето гарантира на детето правото неговите най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно съображение във всички актове и действия, които се отнасят за него- както в публичната, така и в частната сфера; че легално определение на понятието "най-добър интерес" се съдържа в нормата на пар.1 т.5 ДР ЗЗДетето, съгласно която това е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето; че съдът винаги е служебно задължен да извърши задълбочена и безпристрастна преценка на посочените обстоятелства, доколкото не е ангажиран с конкретно предложените от страните мерки; че конкуренция между правата на детето и родителите и нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее; че в такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Въззивният съд се е позовал и на постановките на ППВС №1/12.11.1974г. в частта им, в която е разяснено, че под интерес на детето се има предвид всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин, като е конкретизирано, че в това понятие влизат и материалните интереси на детето- обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други, както и, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси от аспекта на всестранното развитие на личността. След анализ на доказателствата съдът е приел за безспорно, че на 07.07.2021г. ищцата е сключила граждански брак с Д. Б. Д.; че към 11.01.2020г. същият притежава адресна регистрация във ФРГермания, [населено място] [улица] и от 16.09.2019г. работи като професионален шофьор по безсрочен трудов договор с фирма “Трифолог“- [населено място], ФРГермания при месечно трудово възнаграждение за периода от м.02.2021г. до м.04.2021г. в размер на 1900 евро; че на 28.05.2021 г. е сключен трудов договор между фирма “Трифолог“- [населено място], ФРГермания, в качеството на работодател, и П. А. Ж., назначена като работник на длъжността „служител в офис“, считано от 01.10.2021г. с брутно месечно възнаграждение в размер на 1600 евро; че П. А. Ж. е подала на 19.03.2021г. заявление до управителя на Образователен център „НЕА Германика“ за участие на детето А. П. З. в езиково обучение по немски език при хорариум от 90 часа за периода от 19.05.2021г. до 27.08.2021г. Съобразявайки тези факти,обясненията на ищцата, както и след анализ на събраните гласни доказателства, въззивният съд е обосновал извод, че намерението на майката, като родител на който е било предоставено упражняването на родителските права, да се установи трайно да живее при съпруга си във ФРГермания, е сериозно и обмислено, поради което е настъпила промяна на обстоятелствата, представляваща основание за изменение на определения след развода между страните режим на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права; че решението й не е продиктувано от нагласа към авантюристичен живот и неудовлетвореност, а поради обвързаността й с друг мъж и съвместното им решение да създадат семейство и деца. По отношение възможността майката да взема осъзнато решение за своето и на детето бъдеще, съдът е съобразил, че тя е на 37 години, с виеше образование, сключила е граждански брак с новия си партньор, подписала е трудов договор с германска фирма и искането й за изменение на постановения режим на лични отношения на бащата с детето, се основава и на необходимостта детето да живее при нея, съответно тя да полага нужните грижи за неговото отглеждане и възпитание. Съдът е приел и това, че действителният интерес на детето поставя на първо място нуждата от пълноценно ежедневно общуване с майката, в подходяща семейна среда и при благоприятни за неговото развитие условия; че по този начин родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, ще може непосредствено и в пълен обем да изпълнява своите задължения, а детето- да получава неговата обич, подкрепа и грижи, адекватно за своята възраст, пол и степен на развитие; че от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че визираната от майката промяна ще предостави нови възможности на детето да разширява и обогатява възприятията си за света, и то без да е необходимо да прекъсва връзката със своя баща и своя род; че преместването на детето във ФРГермания, доколкото това не е място на размирици, епидемии или други неблагоприятни условия, не може да се третира като потенциална заплаха за живота и сигурността на детето. Същевременно, с цел съхраняване в достатъчна степен на връзката с родителя, при когото детето не живее, и с оглед запазване на емоционалната нагласа на детето към бащата, съдът е приел, че на последния следва да бъде осигурена регулярна възможност да осъществява интернет връзка и разговори по телефона с детето в съобразено с неговите ангажираности време, както и право на достатъчно продължителни периоди от годината, през които детето да остава при бащата. Във връзка с насрещните претенции на бащата въззивният съд е приел, че според критериите, въведени с ППВС№1/12.11.1974г., упражняването на родителските права следва да бъде възложено на този от родителите, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието на детето е по-способен да полага пълноценни грижи за него, не само от битов характер, но и такива, свързани с доброто му възпитание и изграждането му като личност. В изпълнението на тази функция родителят следва да бъде адекватен към конкретните потребности на детето, да осигурява необходимата грижа с обич и внимание, но също и да осъществява родителски надзор за правилното възпитание и изграждането му като личност. Посочил е, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства за това, че бащата има необходимите качества и възможности да полага грижи за детето, но и, че това не променя направения от съда по бракоразводното дело извод, че майката е отговорният родител за решенията, свързани с детето в процеса на неговото отглеждане и възпитание, поради, което именно на нея е предоставено упражняването на родителските права. Счел е за безспорно установено, че непосредственото и ежедневно общуване между майката и детето, преди и след раздялата на страните, е подпомогнало изграждането на дълбока емоционална връзка "родител-дете", съхраняването на която е в интерес на детето, като в това отношение не е налице промяна в обстоятелствата, в смисъла, заложен в разпоредбата на чл.59 ал.9 СК. Обосновал е и извод, че намерението на майката да се устрои с детето във ФРГермания не представлява само по себе си основание за промяна по отношение упражняването на родителските права, предоставени на майката с Решение №315/07.06.2018г. на РС-Хасково по гр.д.№193/2018г. Съобразно горните изводи, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно, поради което е потвърдил същото. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора в изложението въпроси, които са взаимосвързани и обобщено се свеждат до уточнения от съда въпрос за обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права и какъв режим на лични контакти следва да се определи за детето и другия родител при настъпила промяна на обстоятелствата, при които са постановени предходните мерки, както и за задължението на съда да събере доказателства с оглед интереса на детето, не обуславят допускането на касационния контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, а също и с трайната практика на ВКС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на детето, родителския капацитет за упражняване на родителските права и режима на лични контакти на детето с другия родител съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следва да се посочи, че в своята практика Върховен касационен съд последователно е изтъквал, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно: решение №147/ 04.06.2014г. по гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г. на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС ,реш. по гр.д №59/2018г гр.д 2396/2017г и др. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда при възлагане упражняването на родителските права и при мерките за личните отношения включително, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията, дадени в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. В ППВС№ 1 от 12.11.1974г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права и/или режимът на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, и висшия критерий за решението на съда е детският интерес, а не санкционирането на виновния. В същия смисъл е и решение № 291/07.11.2012 г., постановено по гр. д. № 115/2012 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о., съгласно, което под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Предвид на това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 172, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето Същевременно режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. От изключително значение с оглед защита интереса на децата е при какви условия ще се осъществява контактът. С оглед на това съдилищата следва да посочват достатъчно детайлно и прецизно условията, за да не се препятства изпълнението на определения режим, както и за да се избягват конфликти или спорове между родителите. Във всички случаи следва да се държи сметка от съда и за това, че новият режим на лични контакти действа от влизане в сила на съдебното решение. До този момент са в сила и подлежат на изпълнение в зависимост от конкретния случай или определените от съд привременни мерки, или постановените такива с предходно, вече влязло в сила, съдебно решение. Същевременно в практиката си ВС и ВКС /пр.: Решение на ВКС, ІV ГО, постановено по № 3368/2017 г./ нееднократно са посочвали, че най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето. Намерението на единия родител да се установи да живее на установен адрес в друга държава (в случаите, когато съдът установи, че то е сериозно, а не резултат на случайно хрумване или неконкретизирано желание), различна от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на детето, тъй като това обстоятелство сочи бъдеща промяна на условията не само за детето, и особено в случаите, когато промяната ще се предприеме от родителя, натоварен с родителските права, с оглед осигуряването на непосредствените здравни, психологически, социални, финансови и всякакви други потребности на детето, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с този родител, съответно и с двамата му родители, според това на кого от тях е предоставено упражняването на родителските права. Промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага във всеки отделен случай да се определи какъв е най-добрия интерес на детето предвид конкретните подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно и добросъвестно от съда как промяната ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд. Съобразявайки служебното си задължение да следи за най-добрия интерес на детето, в мотивите на решението си съдът е извършил преценка на конкретните обстоятелства и правнорелевантни факти, въз основа на които е определил режим на лични контакти, който в най-пълна степен е съответен и ще запази нормалната връзка между баща и дъщеря. Несъгласието на касатора с оценката и анализа на доказателствата и крайния резултат по спора, респ. изложените в тази връзка доводи не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Поради изложеното не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК – противоречие по поставения по-горе въпрос, обобщен от съда, с ТР№1 от 03.07.2017г. по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС. Правните разрешения, дадени с това тълкувателно решение, са по въпроси, свързани с приложението на чл.127а и чл.59, ал.2 СК и касаят частта от въззивното решение, която не подлежи на касационен контрол по съображенията, изложени по-горе в настоящото определение. Същевременно, изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи и аргументация съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението (чл. 281, т. 3 ГПК), които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. С оглед характера на спора във връзка с режима на лични отношения на бащата с детето, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания и по непосочени от касатора правни въпроси. В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,