Определение № 342 от 07.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1152/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. А. против постановеното на 21.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав по гр.д.№ 1314 / 2011 год., в частта в която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК ,І отд. – 13 състав по гр.д.№ 10 200 / 2009 год., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищеца – касатор против [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ, съответно за сумата над 20 000 лв., присъдени му в обезщетение за неимуществени вреди лева, претърпени от ПТП, и за разликата до претендираните 80 000 лева. Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 год., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като според страната не са съобразени от съда настъпили усложнения в увреждането на ищеца, както и не са обезщетени все още ненастъпили, но сигурни и неизбежни в настъпването си, последици върху здравословното му състояние. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, последното е обосновано с наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърдението на касатора, макар твърде непрецизно, се свежда до твърдение за възприето от въззивната инстанция разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос ,свързан с критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение по чл.52 от ЗЗД, в противоречие със задължителната практика на ВКС, визирайки ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане и ППВС 4 / 1975 год. по някои въпроси на непозволеното увреждане /т.10 и т.10.2 /. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по допустимостта на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Производството е образувано по иск на А. А., с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.07.2008 год. ,по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, лек автомобил - „ Мерцедес 230 Е „ ДК [рег.номер на МПС]. Уврежданията се изразяват в счупване на лява ацетабуларна ямка на таза, довело до трайно затруднение в движенията за срок от 6 месеца, при завишен интензитет на болките и страданията през първите 2 месеца и счупване на четвърто ребро в дясно, съставляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, напълно преодоляно, без негативни остатъчни последици. За да определи справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. / при определени от първоинстанционния съд 30 000 лева /, въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия / 37 години /, вида и степента на уврежданията, общата продължителност и съдържание на лечението и възстановяването, отчитайки че в периода на наложен покой и ненатоварване ищецът е бил съществено ограничен в задоволяване на ежедневните си нужди и ограничен в извършването на каквато и да е дейност .Изрично е възприел, като фактор при определяне на обезщетението, установената от заключението на съдебно-медицинската експертиза „ коксартроза „ / зашипявания по ръба на увредената ацетабуларна ямка /, развила се като последица от увреждането и довела до скъсяване на крака и накуцваща походка, съобразявайки и факта, че последната му създава известни затруднения в придвижването. При идентичност на съобразените от първоинстанционния съд обстоятелства, значими за определяне размера на обезщетението, въззивният съд е намалил същото до размера на 20 000 лева .Счел е, че не подлежат на обезщетяване, поради факта ,че не са сигурна понастоящем, като усложнение на увреждането последица, болките и страданията, които ищецът ще претърпи от подмяна на тазобедрената става с ендопротеза, за каквато възможност вещото лице Б. Б. - в заключението си и при разпит в с.з. от 28.09.2010 год. сочи. Изрично е посочено, че се касае за възможна, но не и сигурна подмяна с изкуствена става, неналагаща се към настоящия етап на състояние на тазобедрената става след увреждането, поради което и въззивният съд е приел, че обезщетяването й би подлежало на удовлетворяване при условията на ексцес и ако би се наложила такава подмяна. Касаторът навежда доводи ,че въззивният съд е намалил безмотивно присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, доколкото е споделил като съобразими всички възприети и от първоинстанционния съд предпоставки при определяне размера на обезщетението .Счита решението неправилно и поради несъобразяване, като усложнение на увреждането, бъдещата подмяна на увредената става с изкуствена, както и несъобразяване в достатъчна степен на продължаващите за ищеца, с оглед скъсяването на крака, болки и страдания, както и несъобразяването на бъдещи, предвидими и сигурни социално – битови ограничения, негативни емоционални и психически изживявания на същия. Съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда .Видно от решаващите мотиви на съда, поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложение критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД, като специфичен и значим за крайния изход на делото, попада в обсега на чл.280 ал.1 от ГПК. При определяне на обезщетението, въззивният съд не е отчел адекватно последиците на усложнението на първоначалното увреждане / коксартроза и скъсяване на крака / и конкретно - съпътствуващите в социално – битов и емоционален контекст неудобства за ищеца, претърпени до момента, както и изобщо не е обезщетил за в бъдеще търпимите от усложнението болки и страдания в същия аспект, като предвидима и сигурна последица от увреждането. В този смисъл съдът в недостатъчна степен се е съобразил със задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год., относно прилагане критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, като очевидно е вложил в същия разбиране различно от вложеното от законодателя. Последното обуславя наличието на допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Що се касае до несъобразяване, като критерий при определяне на размера на обезщетението, бъдещи болки и страдания от подмяна на тазобедрената става с изкуствена, изводът за същите като сигурна и предвидима последица на първоначалното увреждане, с оглед което и съобразяването му от съда, като влошаване на здравословното състояние, настъпило в причинна връзка с увреждането, но до присъждането на първоначалното обезщетение / в съответствие с т.10 на ППВС № 4 / 1975 год. по някои въпроси на непозволеното увреждане /, а не в условията на ексцес, е в обсега на проверката за правилността на въззивното решение, в производство по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение