Определение № 207 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1435/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците А. Т. Т., Н. Т. М., Х. Т. М., М. Т. М. и Н. А. М. срещу решение № 275 от 25.03.2021г. по в.гр.д.№ 3928/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 1 състав в частта, имаща за краен резултат отхвърлянето на исковете, предявени срещу ЗК“Лев Инс“АД с правно основание чл.432,ал.1 КЗ: за разликата от по 100 000лв. до 200 000 лв., претендирани от всеки от ищците А. Т., Н. М., Х. М. и М. М. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. М. - тяхна майка; за разликата от по 100 000лв. до 200 000лв., претендирани от всеки от ищците А. Т., Н. М., Х. М. и М. М. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Т. М. - техен баща; за отхвърляне на иска, предявен от А. Х. М., чиито правоприемници са петимата ищци, за разликата над 80 000лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Д. А. М.. В съвместната касационна жалба е въведен довод за неправилност на обжалвания акт. Твърдението е, че поради неправилно приложение на материалния закон - чл.52 ЗЗД присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за търпените неимуществени вреди от смъртта на родствениците на ищците е намалено. Въведен е и довод за допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че съставът на САС е обсъждал само възраженията, наведени във въззивната жалба на застрахователното дружество и е пренебрегнал доводите в подадената от ищците жалба. Считат решението за необосновано, тъй като фактическите констатации не съответстват на събрания доказателствен материал и не са обсъдени конкретните страдания, преживявани от всеки от ищците. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Следва ли съдът да посочи в мотивите си конкретните установени болки и страдания на ищците и съобразно направените констатации за тези страдания да присъди справедливо обезщетение; 2/Длъжен ли е съдът, след като определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства и доводите на страните, всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, включително и да назначи експертиза, ако това се налага, както и да съобрази действащата съдебна практика досежно размера на обезщетението; При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки. Касаторите се позовават на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК - противоречие с практиката на състави на ВКС - решението по гр.д.№ 761/2010г. на 4 г.о. и по гр.д.№ 311/2011 на 2 г.о. В писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищците А. Т. Т., Н. Т. М., Х. Т. М. и М. Т. М. в размер на по 120 000лв. от смъртта на майка им Д. А. М. и по 120 000лв. - обезщетение за вредите, търпени от смъртта на баща им Т. Т. М. като исковете за разликата до сумата 200 000лв., претендирана от всеки от ищците като обезщетение от смъртта на всеки един родител, са отхвърлени. Неимуществените вреди, претърпени от бащата на починалата Д. М., са обезщетени до размер на 100 000 лв. като искът за разликата до 200 000лв. е отхвърлен. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби от двете страни - ищците А. Т. Т., Н. Т. М., Х. Т. М. и М. Т. М. са обжалвали решението в частта за отхвърлянето на исковете им. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по иска, предявен от А. Х. М. не е депозирана. Ответникът е обжалвал решението в частта за уважаването на исковете за разликата над 90 000лв., присъдени на децата за смъртта на всеки един от родителите им, и в частта за присъждане на обезщетение над сумата 80 000лв. за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищеца А. М. /починал в хода на процеса и заместен от А. Т. Т., Н. Т. М., Х. Т. М., М. Т. М. - негови внуци и Н. А. М. - негова дъщеря/. Въззивната инстанция е отделила като спорен единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претендирани от ищеца, констатирайки, че с частичното влизане в сила на първоинстанционното решение в осъдителната част, със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество за застрахователно плащане по ЗЗГОА. Отчетено е, че въззивната жалба на ответното дружество не съдържа оплакване във връзка с отреченото от първоинстанционния съд основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Съставът на САС е преценил, че към момента на злополуката Д. М. е била на 45г., Т. М. на 52г., децата им са били на възраст между 22 и 27 години, а ищецът А. М. седемдесет и една годишен. За установено е прието, след обсъждане и кредитиране на свидетелските показания, че едновременно настъпилата смърт е внезапна и неочаквана и трагична загуба за всеки от преживелите родственици, че ищците и починалите са имали близки, ежедневни отношения, създали са навици в общ бит, децата са разчитали на помощта на родителите си, а загубата им внезапно и безвъзвратно дава отражение във всички сфери на живота на претендиращите обезщетение. От друга страна е прието за релевантно при определяне на размера на обезщетението, че първите четирима ищци са израснали, имат собствени семейства. Мотивирано е, че за приложението на разпоредбана на чл.52 ЗЗД е необходимо да се съобрази моментът на настъпване на вредата и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се определи дължимото обезщетение; че подлежи на отчитане и стандартът на живот в страната и конкретните икономически условия, намиращи изражение в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По тези съображения исковете на първите четирима ищци са счетени за основателни до размер от по 100 000лв. за смъртта на всеки един от родителите им, а вредите, претърпени от първоначалния ищец А. М. от смъртта на дъщеря му Д. М. - до размер на 80 000лв. Тези изводи са обусловили отмяната на първоинстанционното решение в частта за уважаването на исковете на всеки от първите четирима ищци за разликата над 100 000лв. за загубата на всеки един от родителите и отхвърлянето на исковете до присъденото от СГС обезщетение от по 120 000лв. Решението в частта, с която искът на ищеца А. М. е бил уважен за разликата над 80 000лв., е отменено и за разликата до 100 000лв. претенцията е отхвърлена. Потвърдено е решението в останалата обжалвана част. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено. Поставените в изложението въпроси нямат правна характеристика, а съставляват оплаквания за неправилност - неотносими за обосноваването на общата предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Изложените под формата на въпроси са твърдения за допуснати процесуални нарушения, довели до немотивираност на обжалвания акт /необсъждане на конкретно установени болки и страдания, въз основа на които да се присъди справедливо обезщетение, необсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните и релевантни факти/. Евентуална необоснованост на изводите, до които е достигнал въззивният съд при разрешаване на спора за размера на обезщетението, не е основание въззивното решение да се допусне до касационно обжалване. Твърдението, че при определяне на размера на обезщетението не е съобразена „действаща съдебна практика досежно размера на обезщетението“ също не може да послужи като аргумент за допускане на касационното обжалване, тъй като според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост" във всеки конкретен случай има различно съдържание и с оглед спецификата на фактите, релевантни за размера на обезщетението, е невъзможно да съществува такова сходство на уврежданията, което да предполага присъждане на еднакви по размер обезщетения. Зад въпросите стои тезата на касаторите за занижен размер на присъдените обезщетения поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, но тези съображения предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно справедливия паричен еквивалент на обезщетението. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касаторите за неправилност на решението, от твърденията по фактите и собствената им преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Разноски за производството не се присъждат. Отговорът на касационната жалба не съдържа такова искане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.