Определение № 384 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5135/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 2914 /08.07.2014 год. на М. М. К., А. М. Ч., В. А. Ч. ,М. А. Т. чрез адв. Б. М. – АК С. срещу въззивно Решение No 229 от 09.06.2014 година по гр.възз..д.Nо 140 /2014 година на ОС- Смолян по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила относно недопуснатото изменение на обстоятелсвената част на иска и материалния закон, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод, че по процесуално-правния въпрос за допустимостта въззивният съд, макар и без да поправи порочно неизвършено от първата инстанция процесуално действие- недопуснато изменение на обстоятелствената част на иска, може ли е да се произнесе по това изменение в смисъл какъв би бил правния резултат, ако бе извършено това действие, въззивният съд се е произнесъл в смисъл обратен на този по Решение Nо 599 от 19.06.2009 год. по гр.д. Nо 143/ 2009 год. на ВКС-III г.о. на ГК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод, че по въпроса за доказването и доказателствените средства на принадлежността правото на собственост на спорните земеделски земи въззивният съд се е произнесъл в смисъл обратен на този по Решение Nо 29 от 12.04.2010 год. по гр.д. Nо 924/2009 год. на ВКС-I г.о.. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Р. С. Х., К. И. Х. чрез адв. Е. Р.- Д. АК С., с който отговор се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и се излагат доводи за неоснователност на доводите по същество на касационната жалба. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт, с цена на иска над минимално определения от законодателя по чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване от 5000 лв. по гражданските дела и е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. Изведените процесуално –правни въпроси не са обуславящи изхода на правния спор в смисъла на дадените разяснения с т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС .Така въпросът за допустимостта въззивният съд, макар и без да поправи порочно неизвършено от първата инстанция процесуално действие- недопуснато изменение на обстоятелствената част на иска, може ли е да се произнесе по това изменение в смисъл какъв би бил правния резултат, ако бе извършено това действие, е свързан с довод в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно неприето от съда искане на касаторите - ищци по иска, за изменение в обстоятелствената част на исковата молба / местността на спорните земеделски земи и тяхното индивидуализиране /, квалифицирано от съда като недопустимо искане за изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК. След като не се навеждат доводи за неправилно приложение на чл. 214 ГПК в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, мотивите на въззивния съд какъв би бил изхода на правния спор дори ако се приеме тезата, че искът е заявен в параметрите на недопуснатото изменение в обстоятелствената част, е ирелевантен за правните изводи за неоснователност и недоказаност на иска, така както е предявен – т.е. касаещ посочената местност и индивидуализация по исковата молба. Въпросът за доказването и доказателствените средства на принадлежността правото на собственост на спорните земеделски земи в производствата по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е напълно изяснен в практиката на съдилищата и въззивният съд не се е произнесъл в смисъл обратен на този по посоченото решение Nо 29 от 12.04.2010 год. по гр.д. Nо 924/ 2009 год. на ВКС-I г.о., който е имал за предмет спор по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. Смисълът на изложените съображения от ВКС е в това, че „емлячните регистри“ като относмо при спор за собственост на земеделски земи, одържавени в периода на колективизацията, писмено доказателство не може да се цени по принцип като необоримо, без цялостен анализ в контекста на събраните по делото доказателства. Постановеното въззивно решение е базирано имено на цялостен анализ на доказателствата, поради което не може да се направи извод за констатирано противоречие по приложение правилата за преценка на доказателствата по делото. По искането за разноски .Искането е основателно и следва да се уважи в размера, в който е доказан по представения Договор за правна защита и съдействие от 500 лв./ петстотин лева/,съобразно правилата на чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и разясненията по приложението им, дадено с ТР 6/2012 година т.1 ГПК. По изложените съображения, ВКС- състав на първо отделение на гражданската колегия