Определение № 698 от 09.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3310/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] и С. Я. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], двете чрез процесуалния им представител адв. К., срещу решение № 342/10.06.2015 г. по в. т. д. № 107/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, Първи въззивен граждански състав. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 852/14.11.2014 г. по гр. д. № 4555/2013 г. по описа Пазарджишкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от ЗД [фирма], [населено място] против Б. П. К. и С. Я. Т. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и вместо него е приел за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане в размер на 10 338,90 евро, дължимо солидарно от ответниците по джиросан в негова полза запис на заповед, за което е издадена заповед № 3545 от 27.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5332/2012 г. по описа на Пазарджишки районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение, като сочат касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК обосновават допускането до касационно обжалване с наличието на предпоставките чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК. Ответникът по касация - ЗД [фирма], [населено място], чрез юрк. Д. П., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да не се допуска въззивното решение до касация, поради липсата на която и да е от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Изводът в обжалваното решение за основателност на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК против касаторите относно съществуването на вземане по запис на заповед от 27.08.2008 г., джиросан в полза на ищеца на 16.06.2009 г., в размер на 10 338,90 евро, е формиран въз основа на следните съображения: Записът на заповед обезпечава част от вземането /6 вноски по 1723,15 евро/ на поемателя [фирма] по договор за финансов лизинг на МПС, сключен на 27.08.2008 г. от него в качеството му на лизингодател и Б. К. в качеството й на лизингополучател. Тя е заплатила само първоначалната лизингова вноска, такси и застрахователна премия по застраховка „Финансов риск”, като не е заплащала последващите месечни лизингови вноски. Поради безспорното неизпълнение на горното задължение, лизингодателят е обявил предсрочна изискуемост на всички дължими лизингови вноски, уведомлението за което е получено от Б. К. на 18.03.2009 г. Същевременно между ЗД [фирма] и [фирма] е съществувал застрахователен договор /застрахователна полица № 042207760827/19.04.2004 г. и добавък № 0422077608027D00235/29.08.2008 г./, относно застраховка „Финансови загуби по договор за лизинг”, вкл. по процесния договор, като един от покритите рискове са загуби на приходи за застрахования поради неплащане на дължими вноски от страна на лизингополучателя. Предвид наличието на застрахователно събитие, ищецът е заплатил на 08.06.2009 г. на лизингодателя сумата от 128 941,25 лв., представляваща неизплатените лизингови вноски за целия период на договора. На 16.06.2009 г. записът на заповед е джиросан в полза на ищеца. Съдът е приел, че към момента на падежа на вземането по записа на заповед – 27.08.2010 г. договорът за финансов лизинг не е прекратен. При така установеното неизпълнение, лизингодателят е упражнил правото си на преценка дали да развали договора или да обяви предсрочна изискуемост на всички лизингови вноски. В последния случай действието на договора не се преустановява, независимо от данните по делото, че лизинговият автомобил е бил върнат от лизингополучателя и още на 16.06.2009 г. е бил продаден на трето лице. Съдът е изложил съображения, че връщането на лизинговото имущество при обявена предсрочна изискуемост е правно ирелевантно, поради което вземането на лизингодателя се формира като сбор от всички вноски до края на действието на договора. На последно място въззивният съд е коментирал и функциите на джирото и е преценил, че т.к. ищецът – джиратар не е бил недобросъвестен и не е извършил злоупотреба с права, нему не могат да се противопоставят възражения, черпещи своето основание в каузалното правоотношение между поемателя и издателя. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид обосновката в изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК, намира следното: Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, имащ значение за изхода по конкретното дело и преформулиран съобразно правомощията на касационния съд, както следва: Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност? По този въпрос касаторите доказват и наличието на допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - противоречие с решение № 24 от 28.01.2010 г., постановено по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС, ГК, І ГО по чл. 290 ГПК. Останалите формулирани въпроси имат характера на касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и ще бъдат разгледани в производството по реда на чл. 290 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение