Определение № 1263 от 19.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. П. П., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 215 от 23.02.2023г. по в.гр.д. № 2720/2022г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260019 от 11.03.2022г. по гр.д.№ 70/2021г. на Окръжен съд София в частта, с която ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“АД е осъдено да му заплати разликата над 20 000лв. до претендирените 40 000лв.и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за сумата 20 000лв.,представляваща разлика над 20 000лв.до 40 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020г., потвърдено е в останалата част и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: При постановяване на акта си, въззивният съд е приел за безспорен механизма на настъпване на произшествието – ищецът, возейки се на предната дясна седалка/, заедно с четирима приятели е пътувал в автомобил, който се е движел със скорост от 40 км./ч. В този автомобил се е ударил, на завой, друг автомобил който, движейки се с несъобразена – за пътните условия и времето - скорост от 90 км./ч. е навлязъл в насрещната лента и е причинил сблъсък, в резултат, на който е последвала смъртта на трима от пътуващите в автомобила на ищеца. Оцелели са само седящите от дясната страна пътници, като ищецът е получил следните наранявания: счупване на десен глезен, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и оттоци по цялото тяло, наранявания на гръден кош, двете подмишници и лява длан, травма на ляв хълбок. Претърпял е операция на глезена, след което се е движел с патерици около месец. Вследствие на произшествието ищецът е получил травматичен стрес /адапционно разстройство/, остра стресова реакция в резултат на случилото се пред очите му, симптомите на която са се хронифицирали. С гласни доказателства е установено, че е преживял тежка психологическата травма – трудно е понесъл факта на настъпилата смърт на трима негови приятели и последвалата промяна в начина му на живот. Плачел е, не е искал да говори, не е излизал. Тези последици не са преодолени и понастоящем. Зачестили са проявите на епилепсията, от която е страдал. При тези данни, въззивният съд е приел, че 20 000лв. са справедлив размер за обезщетение за понесените болки и страдания. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че отчита и следните обстоятелства: младата възраст на пострадалия /27г./, факта, че последиците от фрактурата са овладени и остатъчните болки са спорадични, че е възстановил трудовата си дейност и като цяло здравният му статус е стабилен и без усложнения. Относно страданието за загубените приятели е приел, че то не следва да бъде обезщетявано, доколкото ищецът не попада сред кръга от лица, имащи право да претендират такова. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки два въпроса, свързани с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и цитираната от него практика, а именно: 1. Кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за да бъде справедливо и следва ли да се обсъдят от съда лимитите на застрахователно покритие, за да се отчете реалната икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на произшествието? и 2. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и следва ли съдът да обсъди начина на настъпване на уврежданията? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, представлявано от изпълнителните директори И. и М., чрез процесуалния представител адвокат П., с който оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и нейната основателност. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроси, свързани с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради евентуално противоречие на въззивния акт с указанията, съдържащи се в т.ІІ от ППВС № 4/1968г., доразвити в последвалата съдебна практика. В случая следва да се провери дали са съобразени в достатъчна степен както броят на претърпените физически травми, продължителността и тежестта на протичане на възстановителния процес и най-вече – психологическото въздействие на произшествието върху пострадалия, с оглед неговата възраст и настъпилите изменения в начина му на живот, възможността да бъдат преодолени последиците от произшествието с оглед начина на настъпването му и последвалите в резултат от него болки и страдания. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса с разпореждане № 260364 от 29.04.2021г. на ОС София, поради което делото следва да се докладва за насрочване. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение