Определение № 60842 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7321/16.04.2021 година, подадена от „Е. Север” АД, против решение № 498/09.03.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3643/2020 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 261 161/12.11.2020 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, ХLІ-ви състав, постановено по гр. д. № 3278/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че П. Л. П. не дължи на „Е. Север” АД сумата от 6629.45 лева, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за период от 19.01.2017 година до 12.12.2019 година за обект с клиентски № и абонатен №, с адрес на потребление, за която е издадена фактура № /26.02.2020 година. В подадената от „Е. Север” АД касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от П. Л. П. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Е. Север” АД твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба П. Л. П. е подал отговор на същата с вх. № 8054/27.04.2021 година, с който е изложил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 498/09.03.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3643/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. „Е. Север” АД е било уведомено за обжалваното решение на 16.03.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7321/16.04.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Варна е изложил мотиви, че поставените във въззивната жалба въпроси били правни и от значение, за приложимото право била датата на извършване на проверката-12.12.2019 година. Към този момент, в сила от 04.05.2019 година били ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година. Затова съществувало правно основание крайният снабдител да коригира сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако бил изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията. Констатирано било наличие на преминала електрическа енергия по тарифа 6-35535.867 kWh, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответствал на технически характеристики. При извършената метрологична проверка не било установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера, защото технически такова установяване било невъзможно. Преди монтиране на електромера, на 02.12.2016 година бил съставен протокол за проверка на електромер от „ЕЛЛАБ България“ ООД. При монтирането, тарифа 6 на електромера не била отчитана, като в писмото от „ЕЛЛАБ България“ ЕООД се посочвало, че не съществува такава тарифа на електромера. В него се посочвали и показания на електромера по тарифа 1.8.0-сумарна и тарифа 2.8.0-обратна. В заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза се посочвало, че процесният електромер бил монофазен, статичен. Метрологична проверка на електромера била извършвана през 2017 година, като метрологичната му годност била 6 години. Според вещото лице съществували данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния електромер, при което било натрупано количество електрическа енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър, което не било отчетено и заплатено в размер на 35535 kWh. Според вещото лице натрупаното количество в невизуализираната тарифа било доставена и потребена електрическа енергия. Количеството електроенергия по корекцията математически било разпределено на броя на дните и действащите цени за съответните подпериоди. Наличието на записи в невизуализирани регистри на дисплея на електромера било в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса в програмата на процесора на електромера, в резултат на което СТИ не съответствало на технически характеристики. Установена била нерегламентирана намеса, която била довела до неточно измерване на доставената електрическа енергия енергия, като нямало спор, че правилно било констатирано нейното количество и цена. Първоинстанционният съд бил установил пропуск в задълженията на „Е. Север“ АД, да констатира техническа неизправност от проверка, която следвало да извършва на всеки три месеца. Същият съд бил приел, че поради неизпълнение на това задължение, „Е. Север“ АД, не можело да черпи права и да претендира заплащане на доставена електроенергия енергия от неизправно техническо средство. Този въпрос бил поставен и във въззивната жалба и по него, въззивният съд приемал, че общият принцип, който водел до забраната на правните субекти да черпят права от противоправно поведение, следвало да се приложи при изясняване на точните задължения. Този принцип имал значение при преценката дали, „Е. Север“ АД е изправна страна по договора за покупко-продажба и в зависимост от отговора, дали основанието, на което претендирал вземането, можело да обоснове задължението на купувача да плати. Въпросът, на който въззивният съд следва да отговори бил дали дружеството имало задължение да извършва проверки на изправността на електромера на веки три месеца и ако не е изпълнило това свое задължение, има ли право да претендира цената на електроенергия енергия за период по-голям от три месеца. Нормата на чл. 42, ал. 3 от ПИКЕ регламентирала обслужването на измервателните системи, да се извършва най-малко веднъж на три месеца и да включва проверка на същите. В случай, че при проверката не били установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието по чл. 33 се отразявала датата на извършване на проверката и други данни във връзка с нея. В случай че при проверката били установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставял констативен протокол по реда на чл. 49. От буквалният прочит на тази норма, следвало че дружеството било носител на периодично задължение да проверява измервателните системи, най-малко веднъж на три месеца. Възражението на дружеството, че от това задължение са изключени битовите абонати, което са сключили договора за доставка до 100 kW било неоснователно. Разпоредбата на чл. 32 от ПИКЕ, на която се позовава дружеството имала предвид само задължението за водене на досие, но не и задължението свързано със срокове за извършване на проверките. Въззивният съд приемал, че поради периодичността на задълженията за заплащане на електрическа енергия от страна на потребителя и срочността на задължението на доставчика да проверява техническата изправност на измервателното средство следвало, че дружеството не можело да претендира коригирана цена на доставена електрическа енергия за период по-голям от три месеца назад, считано от датата на установяване на правопораждащия факт по реда на чл. 49 от ЗЗД. По правилата на ЗЗД следвало че „Е. Север“ АД било изправна страна по договор за покупко-продажба за периода от 12.10.2019 година до 12.12.2019 година, а П. Л. П. не е, затова за този период и за съответното на него число, остойностено количество електрическа енергия искът бил неоснователен. От корекционното становище било видно, че в периода от 01.07.2019 година до 12.12.2019 година били начислени 5542 kWh електрическа енергия на стойност 1106.63 лева с ДДС или за всеки ден от този период по 6.10 лева. Допустимият период от три месеца, 93 дни, редуцирал дължимата корекционна сума в размер на 567.37 лева. До този размер възражението би бил основателно, ако „Е. Север“ АД било доказало пълно и главно, че при монтажа на техническото средство са измерени всички регистри и техните показатели, така че при последвали проверки да било установимо количеството неотчетена електрическа енергия и факта, че е била доставена след монтажа, а не преди това. С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Е. Север” АД е поставило правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички, допустими и относими към предмета на спора, възражения и доводи на страните, фактите, на които те се основават и доказателствата за тях; за това противоречи ли нормата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, регламентираща задължение на оператора на електроразпределителната мрежа да обслужва измервателните системи най-малко веднъж на три месеца на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (обнародван в ДВ бр. 41/21.05.2019 година), който не предвижда в ПИКЕЕ да се съдържа регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване и за това следва ли да се прилага чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година) при констатирано противоречие с норма от акт с по-висок ранг-чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ(обнародван в ДВ бр. 41/21.05.2019 година). По отношение на втория и третият от така поставените въпроси „Е. Север“ АД обосновава наличието на предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на исканото касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна. Същите обаче не обосновават допускането на касационно обжалване, тъй като със служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 7843/30.06.2021 година, постановено по адм. д. № 12 199/2020 година по описа на ВАС, петчленен състав е потвърдено решение № 10 003/21.07.2020 година, постановено на адм. д. № 7772/2009 година по описа на ВАС, VІ отделение, с което разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е отменена. Поради това тези въпроси не обуславят допускането на касационното обжалване, а от значение за спора е как отмяната на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ ще се отрази на вече съществуващите, към момента на отмяната, между страните по делото отношения. Това е въпрос, който не е обсъждан от състава на Окръжен съд Варна и ще подлежи на разглеждане само ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по съществото си отмяната е нов факт, който не е могъл да бъде съобразен от въззивния съд. По отношение на първият от поставените от „Е. Север“ АД, в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси се обосновава приложното поле на посоченото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, като искането се подкрепя с позоваване на посочена в изложението и приложена към него практика на ВКС. Този въпрос е обуславящ и поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна за проверка на съответствието му с посочената от касатора съдебна практика. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 498/09.03.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3643/2020 година по подадената против него от „Е. Север” АД, касационна жалба с вх. № 7321/16.04.2021 година и такова трябва да се допусне. На „Е. Север” АД трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 132.60 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение