Определение № 91 от 01.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на заявителя Съюз на транспортните синдикати в България, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. срещу определение от 08.11.2012г. по ч. гр. дело № 13718/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.08.2012г. по гр. дело № 29195/2012г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9, предл. 1 ГПК, разпореждане за незабавното й изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК и за издаване на изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК против Т. П. Л. от [населено място] за сумата 6 803,22 лв., от които 5 923,39 лв. по запис на заповед, издаден на 17.02.2010г. и 879,83 лв. – лихва за периода от 05.01.2011г. до 12.06.2012г. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, свързани с предявяването на записа на заповед за плащане, връчването на нотариалната покана и удостоверяването на това обстоятелство. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъдат издадени исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответницата Т. П. Л. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане е на основание абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 03.12.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въззивното определение не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Поради това не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната касационна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение