Определение № 5173 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3910/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1206/14.08.25 по ч.г.д.№.648/25 на ОС Плевен е потвърдено опр.№.655/23.07.25 по г.д.№.635/25 на РС Левски за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Постъпила е частна касационна жалба от Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е изяснено, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] към АСП, за постановяване на решение за вписване на детето С. С. Ц. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, а впоследствие и в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл.83 ал.1 СК. Претенцията е с правно основание чл.84 ал.3 СК-доколкото се касае за дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, като в срока по чл.93 ал.2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл.25 ал.1 т.2, 3 или 4 ЗЗД, като няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл.27 ал.3 ЗЗД. Отразено е, че с ДВ бр.106/23 текстът на чл.84 ал.3 СК е изменен, като е създадена възможност производството да бъде разглеждано по съдебен ред - а не по административен по заповед на директора на РД СП. В пар.36 от ПДР от ЗИД на СК, обаче, изрично е регламентирано, че всички процедури по глава осма, където е уредено и производството по чл.84 ал.3 СК, които са започнали преди 31.12.26, се разглеждат и довършват по досегашния ред. Нормата на чл.84 ал.3 СК в редакцията преди горецитираното изменение предвижда административен ред за вписване на деца в Регистъра на деца за пълно осиновяване-въз основа на Заповед на Директора на регионална дирекция за социално подпомагане; така установеният ред изключва съдебна намеса; отделно от това към настоящия момент предвидената Национална електронна информационна система за пълно осиновяване не съществува. Тъй като процедурата е започнала преди 31.12.26, в случая е приложима разпоредбата на чл.84 ал.3 СК /ред. ДВ бр.101/27.12.19/, действала преди изменението с ДВ бр.106/23, предвиждаща горецитирания административен ред за вписване на деца в Регистъра на децата за пълно осиновяване – въз основа на заповед на Директора на регионална дирекция за социално подпомагане-без съдебна намеса. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл.84 ал.3 от СК съобразно разпоредбата на пар.26 от ПЗР към ЗИД на СК, ако същите процедурата е започнала преди 31.12.26г.?“; 2.“Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл.84 ал.3 от СК по преписка, започнала пред административния орган преди 31.12.26, да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО/, без да се съобрази с пар.7 от ПЗР към Наредба №.РД-06-46/4.11.24 за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. Във връзка с първия въпрос са налице ясни законови разпоредби, които не се нуждаят от тълкуване. Съгласно същите - § 36 ПЗР ЗИД СК (ДВ бр.106/23, в сила от 22.12.23, изм. бр.26/25, в сила от 1.01.25) всички процедури по глава осма-в която се намира и уредената в чл.84 СК процесна такава, започнали преди 31.12.26г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. В случая искането на касатора до РС Левски е подадено на 23.07.25 – т.е. преди 31.12.26, и следователно към същото е приложим досегашният ред. Той представлява административна процедура, за която не се налага съдебна намеса, и предвижда вписването, както и отказът от такова в регистъра, да се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въззивната инстанция е процедирала в съответствие с ясните законови разпоредби, и следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Вторият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на ОС Плевен. Това е така, защото съдът е приел, че производството е недопустимо, на две основания – първо, защото нормата на чл.84 ал.3 СК в редакцията преди горецитираното изменение предвижда административен ред за вписване на деца в Регистъра на деца за пълно осиновяване-въз основа на Заповед на Директора на регионална дирекция за социално подпомагане и така установеният ред изключва съдебна намеса, и на второ място, тъй като към настоящия момент предвидената Национална електронна информационна система за пълно осиновяване не съществува. Предвид изложеното, като неотносим, изведения въпрос не може да обуслови допускане до касационно обжалване. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,