Определение № 1082 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4610/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от адв. М., срещу Решение № 975/18.11.2024 г. по в. гр. д. № 1244/2024 г. по описа на ОС – Бургас, с което, след като е потвърдено Решение № 1054/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 847/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Б. З., извършено с Акт № 920000000085/13.12.2023г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ищцата е възстатовена на заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт“, а касаторът е осъден да й заплати 11 322, 58 лева - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 900 лева месечно за оставането й без работа за периода от 14.12.2023г. до 10.03.2024 г., както и сумата от 3 406, 45 лева - обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 1 100 лева месечно за периода от 11.03.2024 г. до 14.06.2024 г., представляващо разликата между получаваното до уволнението трудово възнаграждение и получаването през този период по-ниско трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане, начиная от 09.02.2024 г., до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че щом след уволнението ищцата е започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател правният й интерес от исковете по чл. 344 КТ бил отпаднал. Оспорва се решаващия извод на съда, че наличието на приет бизнес план, респ. бизнес задача, от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Д. Б. З., представлявана от адв. Б., е подала отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд намерил възраженията на работодателя срещу допустимостта на производството за неоснователни. Във въззивната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД поддържало, че щом след уволнението ищцата започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател, правният й интерес от исковете по чл. 344 КТ бил отпаднал. Съставът на окръжния съд посочил, че защитата по чл. 344 КТ не е обусловена от обстоятелството дали уволненият бил започнал нова работа или не.

От фактическа страна ОС - Бургас е приел за безспорно между страните, че те били обвързани от трудово правоотношение с източник трудов договор за длъжността „главен юрисконсулт“. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.09.2023 г. страните се споразумели основното трудово възнаграждение на ищцата да е 3 475 лв., а класът прослужено време – 1.15 %. С Акт за прекратяване № [ЕГН] от 13.12.2023 г., издаден от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ трудовото правоотношение с ищцата било прекратено поради сключване на договор за управление № ЧР – 02 – 110/18.08.2023 година.

При мотивиране на правните си изводи въззивният съд посочил, че с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполагал само изпълнителният директор, с когото бил сключен договор за възлагане на управлението на дружеството. С този договор предприятието предавало управлението на управител, който се задължавал срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. Именно поради тази причина законът давал възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Счел, че за законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ било необходимо освен служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, също и потестативното право на управляващия предприятието да бъде упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление, част от който била одобрена бизнес програма, неизпълнението на която било основание за освобождаване от длъжност на управителя – чл. 24, ал. 1 от Закона за публичните предприятия. В противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ответникът не представил по делото договора за управление № ЧР – 02 -110/18.08.2023 г., поради което въззивният съд счел, че извод как било възложено управлението на предприятието на новоизбрания изпълнителен директор на дружеството било невъзможно да се обоснове. При тези мотиви искът за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност са счетени за основателни. Изходът на спора по тях обуславял и основателност на иска за обезщетение за оставането на ищцата без работа за период от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата, на която тя встъпила в ново трудово правоотношение – за периода от 14.12.2023 г. до 10.03.2024 г., а до края на шестмесечния период от време – от 11.03.2024г. до 14.06.2024 г. на ищцата се дължала и разликата в заплатите, тъй като тя започнала работа, но на по-нископлатена позиция.

При тези мотиви исковете са счетени за основателни и решението на районния съд за уважаването им е потвърдено.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е поставило следните въпроси:

1. „Следва ли разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ да се тълкува разширително или същата изчерпателно посочва условията, които следва да са налице, за да бъде реализирано правото на уволнение?“;

2. „Обстоятелството, че в ТР е вписан нов изпълнителен директор, когато се отнася за дружество със стратегическо значение и специфичен засилен контрол, може ли да се приеме за достатъчно доказателство за наличие на сключен нов договор за управление?“;

3. „Следва ли новоназначен изпълнителен директор на дружество да разполага с възможност самостоятелно да определи екипа, с който работи, съобразно разпоредбите на закона и изискванията на възможността, предвидена в чл. 328, ал. 2 КТ?“;

4. „При уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ следва ли работодателят да излага изрични съображения относно прекратяване на трудовото правоотношение?“;

5. „В случай, че служителят е започнал ново трудово правоотношение преди постановяване на решение по искова молба по чл. 344 КТ, това обстоятелство води ли до недопустимост на иска за възстановяване на предишната работа? В посочената хипотеза на служителя дължи ли се обезщетение за периода, в който същият вече е бил назначен по друго работно правоотношение?“.

Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че първият от тях е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По останалите въпроси се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като поставеният в изложението първи въпрос е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане по образуваното тълк. д. № 2/2026 г. на ОСГК на ВКС, което следва да даде отговор на въпроса дали наличието на бизнес програма с конкретна бизнес задача, поставена към управител на предприятието на работодателя, с който е сключен договор за управление на предприятието, елемент е елемент от фактическия състав, при който възниква правото на работодателя да уволни служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ. По посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение и съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,