Определение № 119 от 19.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1915/2013 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Гаранционен фонд [населено място] срещу въззивното Решение № 108 от 22.11.2012 год. по т.д.№ 798/2012 год. на Пернишки окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 19 от 19.03.2012 год. по гр.д.№ 10118/2011 год. на Пернишки районен съд в обжалваната му от Гаранционен фонд част с която са били уважени предявените от [фирма] срещу Ф. обективно съединени искове с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ ( за 5018 лв .) и чл.86 ал.1 ЗЗД ( за 1401.25 лв .) - заплащане на разходи за възстановяване на вреди от ПТП, причинено от водач без сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност” и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. Становището на съдебния състав е, че касационната жалба е недопустима, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол, не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.