Определение № 50194 от 09.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Б. Х. като пълномощник на А. К. П. срещу въззивно решение № 260008, постановено на 05.04.2022 г. по в. гр. д. № 2475/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, като вместо него е постановено ново по същество, с което на основание чл. 350 ГПК е обявен за окончателен разделителен протокол от 23.03.2022 г., относно делбата на следните имоти: УПИ* по плана на [населено място], [община], заедно със стопанска постройка и УПИ *, заедно с жилищна сграда, съсобствени между А. К. П., М. К. П. и Н. Г. П., съобразно който се обособяват два дяла: дял първи, включващ УПИ *, съгласно ПУП-ПРЗ за делба на УПИ *, одобрен със заповед от 02.08.2021 г., заедно със стопанска постройка, на стойност 23 850 лв. и дял втори, включващ УПИ *, заедно с жилищна сграда, на стойност 26 500 лв., като за уравнение на дяловете дял втори следва да заплати на дял първи сумата 1 325 лв. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „влизането във владение на УПИ * от жалбоподателя, със знанието и съгласието на другите съделители, съответства ли на смисъла и значението на указанията, дадени в ППВС № 7/1973 г., т. 5, за установено владение от съделител, във връзка с приложението на чл. 353 ГПК, съставляващо неудобство да се извърши теглене на жребий“; 2. „заявеното от другите съделители съгласие за постигане на спогодба относно разпределяне на двата обособени имота, при което в дял на жалбоподателя да се възложи застроения с жилищна сграда имот, а в техен дял – имотът със стопанска постройка, не обуславя ли невъзможност за теглене на жребий“; 3. „отказът на другите съделители да подпишат спогодба и след като са били извършени значителни ремонтно-възстановителни дейности, предотвратяващи пропадането на покрива и последващото самосрутване на сградата, не съставлява ли причина да се приеме, че е налице неудобство по смисъла на чл. 353 ГПК“; 4. „представлява ли съществено процесуално нарушение формалното посочване на примерните предпоставки в ППВС № 7/1973 г., т. 5, за да се извърши прекратяване на съсобствеността чрез теглене на жребий“. Сочи се противоречие с решение № 166/03.12.2018 г. по гр. д. № 28/2018 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 300/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на ВКС, първо г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 2 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касационна жалба не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите А. П., М. П. и Н. П. на следния недвижим имот: УПИ * в кв. 26 по плана на [населено място], с площ 975 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, със застроена площ 78 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 25 кв. м., върху 1/2 ид. ч. от който е налице запазено право на ползване на К. А. П., при следните квоти: за съделителя А. К. П. - 1/2 ид. ч. и за съделителите М. К. П. и Н. Г. П. – общо 1/2 ид. ч. в режим на СИО. К. П. е починала през 2021 г., като е установено, че до смъртта си е живяла в процесната жилищна сграда. Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 125/30.10.2018 г. по гр. д. № 3932/2017 г. на ВКС, Второ г. о., е било отменено първоначално постановеното по делото решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК чрез изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот. В отменителното решение е прието, че в конкретния случай, предвид даденото становище от главния архитект, че разделянето на делбения имот е допустимо и възможно, решаващият съд е бил длъжен да напъти страните към изготвяне на проект за изменение на действащия ЗРП. При новото разглеждане на делото са изпълнени горните указания, като със заповед № ЗП-43/02.08.2021 г. е одобрено изменението на действащия план на [населено място], в частта му относно УПИ * в кв. 26 по плана на населеното място, състоящо се в поставяне на вътрешно-дворищната регулационна линия в съответствие със съществуващата граница между имоти пл. сн. № № * и * и обособяване на два нови УПИ, отредени за имот с пл. № *, а именно: УПИ * и УПИ *. На страните е била предоставена възможност за постигане на съдебна спогодба, като такава не е била постигната. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответниците по касационна жалба е заявил, че същите не са съгласни в дял на касатора да бъде поставен имотът с жилищната сграда. Въззивният съд е обсъдил доводите на съделителя – касатор, които са били въведени и във въззивното производство, за неудобство за извършване на делбата, чрез съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий. Посочил е, че според нормата на чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели съсобствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Съгласно т. 5, б. “а” от ППВС № 7/1973 г. тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. В случая страните са с равни права в съсобствеността и стойността на двата новообразувани урегулирани поземлени имота е близка. В цитираното постановление също така са дадени указания /т. 5. „б“/, че тегленето на жребий се счита за много неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В съдебната практика също така се приема, че ако не са извършени значителни подобрения от някой от съделителите, съдът може да разпредели имотите по реда на чл. 353 ГПК, като счете, че тегленето на жребий е много неудобно, само ако ползването на цялата съвкупност от имущества, които са предмет на делбата, е било разпределено между съделителите, но по тяхно общо съгласие и то преди началото на делбеното производство. Жалбоподателят А. П. не твърди, нито пък доказва да е бил във владение на целия недвижим имот преди делбата. Използването на част от недвижимия имот, а именно една стая от жилищната сграда след юни 2019 г., съобразно доводите на страните, не може да обуслови наличието на владение по смисъла на чл. 68 ЗС, осъществявано за целия процесен имот преди образуване на производството по съдебна делба – 16.01.2015 г. Нормата на чл. 353 ГПК изисква освен съделителят преди делбата да е бил във владение на имота, то и кумулативното наличие и на друга предпоставка, а именно: преди делбата да е направил във владения имот значителни подобрения или пък когато може да се породят значителни спорове между съделителите. Наведените от жалбоподателя доводи за направата на подобрения са свързани с покрива на жилищната сграда, измазването и боядисването на една стая, която същият е започнал да обитава след средата на 2019 г. В производството не са представени доказателства за извършени разходи за тяхната направа, а и с оглед постановките на ППВС № 7/1973 г., не би могло да се приеме, че същите имат значителен характер. Съобразил е и обстоятелството, че липсва постигнато общо съгласие между съделителите за разпределение на ползването на недвижимите имоти, преди началото на производството. В обобщение е счел, че не са налице предпоставки за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК. Не е налице поддържаното касационно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените първи и трети въпрос, които обобщени се свеждат до избора на друг способ за извършване на делбата – чрез разпределение без теглене на жребий. В обжалваното решение, при обсъждане на оплакванията, които са възпроизведени и в касационната жалба, е посочено, че извършването на разпределение е приложимо тогава, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Решаващите изводи са в съответствие с установената съдебна практика, включително и с представената с касационната жалба. В т. 5, б. “б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е дадено тълкуване на двете предпоставки. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Като примери, когато тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно, са посочени случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Не се разкрива противоречие с възприетото в решение № 166/03.12.2018 г. по гр. д. № 28/2018 г. на ВКС, първо г. о., в което е посочено, че съгласно чл. 353 ГПК делбата се извършва чрез разпределение на делбените имоти между съделителите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Нормата не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Тези неудобства могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите. Ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на делбата. В настоящата хипотеза не се установяват такива значителни неудобства. В решение № 300/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на ВКС, първо г. о., са обсъдени критериите за разпределение на имотите по чл. 353 ГПК. Посочено е, че съгласно ППВС № 7/1973 г., т. 5 от същото, извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение следва да се преценяват като неудобство за теглене на жребий. При положение, че направата на подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерий и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. В случая обаче не е налице нито установен начин на ползване между съделителите, нито извършване на подобрения във формираните дялове. Вторият въпрос е свързан с изразено съгласие на останалите съделители за поставяне в дял на касатора на застроения с жилищната сграда имот. Действително, на един етап в производството е било изразено такова становище от ответниците по касация, но то е с оглед възможността за сключване на съдебна спогодба, каквато не е била постигната. Впоследствие изрично е изразено такова несъгласие, включително и в хода на устните състезания пред въззивния съд. Четвъртият въпрос е обоснован с формалното обсъждане на негативните предпоставки за извършване на делбата по чл. 353 ГПК. Наистина, в т. 5б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. само примерно е посочено кога тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно. Същото не изчерпва всички хипотези, при които извършването на делбата чрез теглене на жребий би било много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК. В настоящата хипотеза обаче не е налице такова неудобство. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тези въпроси е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Очевидната неправилност е обоснована с неотчитане на изразената воля на страните за постигане на спогодба. Такава не произтича директно от мотивите на съдебния акт, видно и от изложеното по втория въпрос. Ответниците по касация не са направили искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не трябва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение