Определение № 60450 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1192/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕКО – ТИТАН” ЕООД, представлявано от адв. П. А., срещу решение № 1832 от 18.07.2019г. по т.д. № 896/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 41 от 31.10.2018г. по т.д. № 6/2018г. на Окръжен съд – Видин, ТО в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [община] на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата над 132 737,82 лева до 302 916,41 лева, представляваща платена сума от [община] на „Еко Титан” ЕООД без основание в периода от 01.01.2002г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане.

Касаторът излага оплаквания за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, както и за неговата неправилност поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че решението е постановено по нередовна искова молба, която не отговаря на императивните изисквания на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК. В тази връзка твърди, че с обща искова молба ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване множество искове с правно основание чл.55 ЗЗД, без да е посочена цена на всеки иск, без да са индивидуализирани размерът, датата на извършените без основание плащания, по коя издадена от ищеца фактура е извършено съответното плащане и претендира ли се връщане и на каква част от платеното по всяка от фактурите, не се сочи по кой от анексите, чиято нищожност се твърди, е извършено съответното плащане, не се сочи кое плащане при коя от възможните хипотези на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е извършено. Сочи, че при множество предявени искове, е налице един единствен петитум, с което се създава противоречие между обстоятелствената част и петитума. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е подложил на самостоятелна оценка и анализ доказателствата по делото и не е изложил мотиви в тази връзка. Твърди, че не са обсъдени представените по делото влезли в сила между страните съдебни решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листове по т.д. № 32/2015г. на ВОС, по гр.д. № 27/2015г. на РС – Белоградчик, по гр.д. № 392/2015г. на РС – Белоградчик, по гр.д. № 362/2015г., по т.д. № 379/2015г. на ВОС и не са зачетени по смисъла на чл.297 ГПК тези съдебни решения; че въззивният съд не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност и не е анализирал представените по делото платежни нареждания, в противен случай е щял да установи, че вземанията за платени без основание суми преди 16.02.2013г. са били погасени по давност; че не е обсъдил допълнителното споразумение от 30.12.2015г. във връзка с договора от 18.11.2008г. във връзка с §4, ал.2 от Наредба № 6 от 28.07.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с Националния план за управление на отпадъците; че въззивният съд не е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза във връзка с възражението за погасителна давност и зачитането на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд за нищожност на споразумението от 30.12.2015г., като сочи, че е била налице хипотезата на чл.43, ал.2, т.4 от ЗОП /отм./ във връзка със закриване на общинското депо в [населено място] и пускането в експлоатация на регионалното депо в [населено място] по силата на §4, ал.2 от Наредба № 6 от 28.07.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване поради недопустимостта на въззивното решение. Твърди и наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:

1. При своевременно наведени от ответника възражения за наличие между страните на влезли в сила съдебни решения, с които ищецът е бил осъден да заплати и е заплатил суми на ответника въз основа на тях, и които суми са предмет на плащания, за които ищецът в настоящото производство твърди, че са платени без основание, бил ли е длъжен въззивният съд да зачете по смисъла на чл.297 ГПК задължителната сила на тези решения? Твърди, че по същество въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС по решение № 464 от 15.01.2014г. по гр.д. № 2488/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 71 от 28.02.2011г. по гр.д. № 1217/2009г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност и представени съдебни решения, които установяват наличие на основания за плащане в периода, който съвпада с процесния, следвало ли е въззивният съд да назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да установи на кои дати и какви по размери плащания са извършвани преди 16.02.2013г. от ищеца в полза на ответника и по кои фактури /с оглед възражението за изтекла погасителна давност/ и кои и обхванати ли са от процесния период и от този по съдебните решения издадените от касатора фактури, съответно извършени плащания и какъв е техният размер? Твърди, че въпросът е решен отклонение от т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3. Длъжен ли е бил въззивният съд като инстанция по същество да подложи на самостоятелни оценка и анализ доказателствата по делото по отделно и в съвкупност, както и възраженията на ответника, и съответно да изложи мотиви в тази връзка? Твърди, че е налице противоречие с решение № 27 от 28.06.2017г. по т.д. № 2430/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 101 от 03.06.2015г. по т.д. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 40 от 04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 126 от 15.08.2014г. по гр.д. № 5207/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 373 от 23.07.2014г. по гр.д. № 3003/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Ответникът по касация [община] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Оспорва оплакването за недопустимост на въззивното решение, като сочи, че в исковата молба е ясно формулиран петитум и изчерпателно и конкретно са посочени обстоятелствата, при които се твърди, че процесните суми са платени без основание за процесния период, като изрично са посочени видът и източникът на неоснователното обогатяване. Поддържа, че в тежест на ответника касатор е да докаже на какво правно основание е получил даденото му. Във връзка с твърдението за необсъждане на влезли в сила решения сочи, че и двете съдебни инстанции са обсъдили всички приложени по делото съдебни актове и издадените въз основа на тях изпълнителни листове, като подчертава, че част от тези съдебни решения са постановени в производството по частни граждански дела по чл.410 ГПК, че вещото лице по ССчЕ е установило и приспаднало сумите в този период, като първите четири изпълнителни листа касаят суми извън исковия период, а петият по т.д. № 379/2015г. на ВОС е изключен от изчисленията в заключението на вещото лице. Поддържа, че по възражението за изтекла погасителна давност се е произнесъл първоинстанционният съд и е отхвърлил иска частично, като не е присъдил погасени по давност суми, каквито неверни твърдения са неведени в касационната жалба. Счита, че не е било налице основание за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, тъй като изготвената такава пред първата инстанция е пълна и съдържа всички необходими данни.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззвният съд е приел за установено, че с Договор за услуга от 18.11.2018г., сключен между [община] - като възложител и „Еко Титан” ЕООД - като изпълнител, след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка за „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на [община]“, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва със собствени машини и съдове следните видове дейности: Сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци до общинското депо за неопасни отпадъци, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворни места, административни, социални, обществени сгради и други обекти на територията на [община] в зони, определени със заповед на кмета на общината, както и на строителни отпадъци; Поддържане на чистотата около съдовете за смет, като почистването се извършва при всяко обслужване на съдовете; Почистване на териториите около съдовете за смет, като почистването се извършва при всяко обслужване на съдовете; Почистване на териториите за обществено ползване в [населено място]; Озеленяване и поддръжка на зелени площи на територията на общината. Посочил е, че договореният срок за изпълнение е 10 години, считано от 01.01.2009г. Взел е предвид, че съгласно чл.15 от договора изпълнителят се е задължил да събира и извозва отпадъците от населените места на територията на общината на депата за неопасни отпадъци, съгласно график, утвърден от възложителя, който график следва да бъде представян в предвидените в чл.16, ал.1 и ал.2 срокове. Въззивният съд е обсъдил чл.19 и чл.23 от договора, според който изпълнителят се е задължил да извършва измиване и дезинфекция на съдовете за отпадъци в срок от 10 работни след писмено заявяване от страна на възложителя, както и да извършва цялостно или частично миене на териториите за обществено ползване в общината след писмено заявяване от страна на възложителя на дата, посочена от него, която дата се договоря допълнително. Посочил е, че съгласно чл.31, ал.1 от договора заплащането на дейността на изпълнителя ще се извършва с платежно нареждане по банков път, след съставяне и подписване на протокол за фактически извършена работа, остойностена по предвидените в чл. 29 от договора единични цени след съставяне и подписване на протокол за фактически извършена работа на основание представянето на първични счетоводни документи като: товарителници, актове за машиносмени, пътни листове, протоколи и други и издаване на фактура, след подписване на протокола от представители на възложителя и изпълнителя.

Въззивният съд е приел, че с Анекс от 22.01.2009г. страните са се споразумели размерът на уговореното възнаграждение по Договора за сметоизване и сметосъбиране да се актуализира на базата на годишния инфлационен индекс, по данни на НСИ, в размер на 7,8%, както и че изпълнителят ще извършва и предвидените в чл.1 от анекса допълнителни дейности по сметосъбиране и сметоизвозване срещу заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 4 809, 32 лева с ДДС.

Приел е за безспорно, че с допълнително споразумение от 08.09.2011г. страните са предвидили, че при въвеждане в експлоатация на завод за преработка на отпадъци на територията на общината- единичните цени за извозване с различните видове съдове на ТБО се договарят.

Приел е, че с допълнително споразумение от 30.12.2015г. страните са изменили единичните цени за сметоизвоване и сметосъбиране, както следва: единична цена за сметосъбиране и сметоизвозване за един контейнер тип „Бобър“- 11 лева без ДДС; единична цена за сметосъбиране и сметоизвозване на една кофа тип „Мева“- 3,64 лева без ДДС; единична цена за 1м3 събрани, натоварени и извозени отпадъци от нерегламентирани сметища на територията на общината до регионалното депо- 55 лева без ДДС.

Въззивният съд е приел, че с първия анекс, подписан още на 22.01.2009г., страните са се споразумели цените по договора да бъдат увеличени с годишния инфлационен индекс по данни на НСИ в размер на 7,8% и увеличението на минималната работна заплата от 220 лева на 240 лева в размер на 4% или общото увеличение на цените е възлизало на 11,8%, считано от 01.01.2009г. Достигнал е до извод, че по този начин, с подписания на 22.01.2009г. анекс страните са изменили договора за възлагане на обществена поръчка от 18.11.2008г. в нарушение на императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./, действаща към датата на сключване на допълнителното споразумение, съгласно която страните по договора за обществена поръчка не мога да го изменят, освен в предвидените в ал.2 изключения- когато в резултат на непреодолима сила се налага промяна в сроковете на договора; при намаляване на договорените цени в интерес на възложителя; при изменение държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на действие е над 12 месеца, като в последния случай изменението на цената е допустимо до размера на реалното увеличение на разходите на изпълнителя, настъпило като резултат от изменението на държавно регулираната цена. Намерил е, че в настоящия случай по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за наличие на някоя от цитираните по-горе предпоставки за увеличение на цената, дължима на изпълнителя за извършване на дейностите, предмет на договора за обществена поръчка, поради което и сключването на допълнителното споразумение е в нарушение на императивната разпоредба на чл.43, ал.1, вр. ал.2 от ЗОП/отм./

Въззивният съд е приел, че с втория анекс от 01.02.2009г. страните са договорили извършването на допълнителни видове дейности, различни от първоначалния предмет на договора за обществена поръчка и офертата на изпълнителя като участник в процедурата, на обща стойност от 4 007,77 лева без ДДС месечно, като по този начин също е била нарушена императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./ До същия извод е достигнал и по отношение на третото допълнително споразумение от 08.09.2011г., с което отново е предвидена възможност за предоговаряне на цената извън изчерпателно уредените в ал.2 от същата разпоредба възможности за предоговаряне на цената. Приел е, че със сключване на четвъртото допълнително споразумение от 30.12.2015г. страните отново са изменили размера на единичните цени за сметосъбиране и сметоизване за отделните видове услуги по договора и като основание за подписания анекс е посочена разпоредбата на чл. 43, ал.2, т.4 от ЗОП /отм./. Взел е предвид, че актуалната редакция на чл. 43, ал.2, т.4 от ЗОП /отм./ към момента на подписване на анекса- 30.12.2015г., предвижда, че изменение на договора за обществена поръчка се допуска по изключение - когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт - до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него. Изтъкнал е, че в случая страните по договора не са посочили конкретния нормативен акт, приемането на който е наложило увеличението на единичните цени по договора, нито са ангажирани по делото доказателства, че такива основания са били налице. Поради това е достигнал до извод, че и в този случай е била налице неоснователна промяна на предмета на договора, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./

Въз основа на събраните писмени доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че клаузите, с които се изменят единичните цени и се разширяват кръга от дейностите с включване на услуги извън предмета на първоначално договорените дейности по сметоизвозване и сметосъбиране по договора за възлагане на обществена поръчка от 18.11.2008г., противоречат на императивната забрана на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./, поради което и същите се явяват нищожни на основание 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, а заплатеното в повече възнаграждение по договора за сметоизвозване и сметосъбиране е станало при липсата на конкретно правно основание за това и подлежи на връщането обратно до размера, реално заплатен от ищеца. Посочил е, че според приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ общият размер на заплатената от ищеца по-висока цена за дейностите по договора за услуга при увеличението на цените за целия предмет на договора, заедно с установените от експертизата дейности, които са за сметка на изпълнителя, но са били фактурирани и заплатени, както и суми за дейности, които са било допълнително договорени в нарушение на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./, възлиза общо на сумата от 266 093,01 лева. Поради това е намерил, че за тази сума е изцяло осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за връщане на даденото поради начална липса на правно основание и в този размер искът правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Неоснователен е доводът за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 29 от 28.03.2012г. по гр.д. № 1144/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание, като последното може да представлява както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. В настоящия случай в исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че претендираната сума е заплатена на ответника по сключен между страните договор, но подлежи на връщане, тъй като се явява платена без основание, навеждайки в тази връзка конкретни твърдения и доводи. Поради това не са налице предявени множество обективно съединени искове и в това смисъл е неоснователен доводът за недопустимост на исковата молба поради неуточнен петитум или противоречие между обстоятелствената част и петитума.

Първият процесуалноправен въпрос е поставен във връзка със съдържащото се в него твърдение, че са представени влезли в сила съдебни решения между страните, с които ищецът е бил осъден да заплати и е заплатил на ответника въз основа на тях суми - предмет на плащания, за които ищецът в настоящото производство твърди, че са платени без основание. Това твърдение не кореспондира на данните по делото, тъй като са представени единствено изпълнителни листове, от чието съдържание е видно, че: изпълнителният лист от 21.11.2011г. е издаден за вземане за период, предшестващ процесния, изпълнителен лист № 84 от 18.05.2015г. и изпълнителен лист № 37 от 27.01.2016г. са издадени за вземания за мораторна лихва, каквито не са предмет на предявения по настоящото дело иск, изпълнителен лист № 36 от 27.01.2016г. е за вземане, произтичащо от неизпълнение на двустранен договор, без да е индивидуализиран договорът и периодът, за който се дължи присъдената сума, като единствено изпълнителен лист от 23.03.2016г. за сумата 441 814,79 лева е за неизплатени суми за периода от 30.04.2014г. до 31.08.2015г., включен в процесния период, по сключения между страните договор. В заключението на СИЕ периодът от 30.04.2014г. до 31.08.2015г. е изключен от проверката и направените изчисления и поради това съгласно изложените от първоинстанционния съд мотиви присъдените на ответника суми за този период не са взети предвид при постановяване на решението, като във връзка с тези фактически изводи на първоинстанционния съд не са изложени оплаквания във въззивната жалба. Поради това поставеният въпрос не се явява обуславящ изхода на делото и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Вторият въпрос също не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на фактите по делото. Въпросът е предпоставен от твърдението, че с оглед възраженията за погасителна давност и за наличие на плащания, извършени през исковия период въз основа на представени по делото влезли в сила съдебни решения, е била необходима съдебно-счетоводна експертиза, която въззивният съд е бил длъжен да назначи служебно. От една страна, твърдението за извършени пред исковия период плащания въз основа на представени по делото влезли в сила решения, не съответства на представените доказателства, както бе посочено във връзка с поставения първи процесуалноправен въпрос. От друга страна, в приетото в първоинстанционното производство заключение са посочени извършените по всяка фактура плащания и не са включени плащанията на задължения за периода от 30.04.2014г. до 31.08.2015г., за които е представен по делото изпълнителен лист, и това заключение не е било оспорено от страните. На трето място, въззивният съд е уважил частично направеното възражение за погасителна давност, като е приел, че претенцията за периода от 01.01.2012г. до м.03.2013г. е неоснователна поради изтичане на петгодишна давност. В този смисъл не е била налице необходимост от назначаване на съдебно-икономическа експертиза и, като не е допуснал служебно такава, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.

Третият процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да обсъди събраните по делото доказателства и е поставен във връзка с твърденията на касатора за необсъждане на представените по делото влезли в сила решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листове във връзка с възражението по чл.297 ГПК, както и самото възражение, за необсъждане на представените по делото платежни нареждания с дати от преди 16.02.2013г. във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, както и самото възражение и за необсъждане на допълнителното споразумение от 30.12.2015г. във връзка с договора от 18.11.2008г. във връзка с § 4, ал.2 от Наредба № 6 от 28.07.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с Националния план за управление на отпадъците, с оглед възражението за приложимост на чл.43, ал.2, т.4 ЗОП /отм./. Въззивният съд действително не е изложил самостоятелни мотиви във връзка с възражението по чл.297 ГПК, но както бе посочено по-горе, представените изпълнителни листове са обсъдени от първоинстанционния съд, който е приел, че първите четири от тях касаят присъдени суми извън исковия период, а петият е за сума, касаеща част от исковия период, но тази сума е изключена от вещото лице при изчисленията му, и срещу тези фактически изводи не са направени оплаквания във въззивната жалба. Доводите за необсъждане на възражението за погасителна давност са основателни, но те са обвързани с тезата на касатора, че приложимата давност по отношение на вземането на ищеца е три годишна, което не кореспондира с основанието на претендираните вземания /вземания за суми, платени без основание, а не за суми, дължими на основание сключен договор и имащи характера на периодични плащания/ и с постоянната практика на ВКС, според която вземанията по чл.55, ал.1 ГПК се погасяват с изтичане на петгодишна погасителна давност. От друга страна, във връзка с довода за необсъждане на представените по делото платежни нареждания с дати от преди 16.02.2013г., следва да се посочи, че въззивният съд е уважил частично направеното възражение за погасителна давност, като е приел, че претенцията за периода от 01.01.2012г. до м.03.2013г. е неоснователна поради изтичане на петгодишна давност, и в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано. Въззивният съд действително не е обсъдил § 4, ал.2 от Наредба № 6 от 28.07.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с Националния план за управление на отпадъците при произнасянето си по довода на ищеца за нищожност на допълнителното споразумение от 30.12.2015г.. Следва да се посочи обаче, че касаторът не е навеждал твърдения, че направеното с посоченото споразумение изменение на единичните цени за сметосъбиране е наложено поради приемането на посочения нормативен акт. В тази връзка въззивния съд е изложил мотиви, че с оглед действащата към датата на подписване на посоченото споразумение редакция на чл. 43, ал.2, т.4 от ЗОП /отм./ изменение на договора за обществена поръчка се допуска по изключение - когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт - до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него, и е посочил, че в случая страните по договора не са посочили конкретния нормативен акт, приемането на който е наложило увеличението на единичните цени по договора, нито са ангажирани по делото доказателства, че такива основания са били налице. Поради това настоящият състав намира, че формулираният процесуалноправен въпрос не се явява обуславящ изхода на делото и не може да обоснове допускане на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,