Определение № 515 от 07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2020 г.

Обжалвано е решение № 7748/ 14.11.2019 г. по гр.д. № 8383/ 2019 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 17.05.2019 г. по гр.д. № 78033/ 2018 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на Я. Н. Б. срещу Министерство на образованието и науката на Република България по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Решението се обжалва от Я. Н. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуално-правни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства по релевантните факти, включително чрез разпит на свидетели и да обоснове правните си изводи на тях. Най-общо е повдигнат и въпрос за защитата на българския гражданин пред съд, когато са нарушени неговите права (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ). Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация). По процесуално-правните обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 160/ 19.11.2019 г. по н.д. №583/ 2019 г. на ВКС, НК, I-во НО, решение № 18/ 14.01.2019 г. по н.д. № 1128/ 2018 г. на ВКС, НК, III-то НО и решение № 213/ 14.01.2019 г. по н.д. № 970/ 2018 г. на ВКС. По въпроса за правото на съдебна защита, касаторът обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение по конст.д. № 11/ 2019 г. и с решение № 14/ 04.11.2014 г. по конст.д. № 12/ 2014 г. на Конституционния съд на Република България. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (на чл. 235, ал. 2 и на чл. 236, ал. 2 ГПК) и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Ответникът Министерство на образованието и науката на Република България, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са били отхвърлени, въззивният съд също е намерил за основателно възражението за погасителна давност. Позовал се е на това, че: 1) правоотношението между страните е възникнало с трудов договор от 06.07.1993 г. и е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № РД-12-1362/ 31.07.2000 г. на министъра на образованието; 2) предизвестие не е било отправяно; 3) 02.08.2000 г, когато заповедта е била връчена, е начална за срока на погасителната давност (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. 2 КТ); 4) той е 2-месечен и по двата иска (чл. 359, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ и ТР № 1/ 12.05.2015 г. по тълк.д. № 1/ 2014 г. ОСГК на ВКС); 5) изтекъл е на 02.10.2000 г. и 6) исковата молба е подадена на 16.11.2018 г., т.е. години по-късно. Решението е базирано единствено на приетите по делото документи. Страните не са ангажирали свидетелски показания за предпоставките на погасителната давност. Не за тях, а в установяването на факти в подкрепа на твърденията си по исковата молба за незаконността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, касаторът се е позовавал пред двете инстанции по съществото на спора на свидетели, разпитани по друго дело – по гр.д. № 2409/2008 г. на СРС. Касационният състав не намира повдигнатите процесуално-правни въпроси да обуславят решението. В него са обсъдени всички релевантни факти, необходими за приложения институт на погасителната давност. За тях свидетелски показания не са ангажирани. Не за тях касаторът се е позовавал на свидетели, разпитани по друго дело. Така задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства за релевантните факти е концентрирано върху документите по настоящото дело, а решението е базирано на тях. Освен това решенията на ВКС по наказателни дела не осъществяват допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По процесуално-правните въпроси са изключени и общата, и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Последният повдигнат въпрос е поставен в най-общ смисъл и не може да се свърже с начина, по който инстанциите по същество са провели процеса по делото, нито с решението на въззивния съд по правния спор. Следователно по този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът