Определение № 3591 от 09.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Робертино-95“ ЕООД, ЕИК202391044, чрез пълномощник адв. М.-Х., срещу определение № 1103 от 24.04.2025г. по ч.гр.д. № 261/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу решение № 618/20.11.2024г по гр.д.№ 162/2024г по описа на Врачански окръжен съд в частта му, с която производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК по отношение на намиращите се в процесната сграда движими вещи-два броя климатици марка „НЕО”, модел ACT-HR18h” 2006, които са част от предмета на извършената покупко-продажба с нотариален акт № 111/2023г. на нотариус Хр.А.. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Твърди се, че климатиците са част от предмета на извършената сделка с нотариалния акт и представляват изградена вентилационна система, която функционира чрез тези мощни индустриални климатици, свързани чрез въздуховоди с двата етажа на сградата. Поради това вентилационната система не може да функционира без тях, а тази система е част от сградата, представляваща шивашки цех. Ето защо жалбоподателят счита за необоснован извода, че климатиците нямат характеристиката на трайна прикрепеност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново се твърди неправилност на акта поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал писмените и гласни доказателства, вкл. показанията на св. И., които установяват, че двата климатика са част от вентилационната система, обслужваща сградата. Необоснован, според жалбоподателя, е изводът, че те са отделни вещи, а не трайна прикрепеност, без която не може да функционира вентилационната система. Поддържа се, че като е потвърдил преграждащия акт Софийски апелативен съд е приложил неправилно закона. Ответницата по частната жалба Р. Г. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.66, във вр. с чл.33, ал.2 ЗС от „Робертино-95“ ЕООД срещу Р. И. за изкупуване на закупената от ответницата с нотариален акт №111/2023, том 2, рег. № 2084, н.д.№ 214/2023г. на нотариус Хр.А. сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ 148кв.м., на 2 етажа, с производствено предназначение, изградена в поземлен имот ***, ведно с отстъпеното право на строеж, заедно и с намиращите се в сградата движими вещи, трайно закрепени - два броя климатици марка „НЕО”, модел ACT-HR18h” 2006. Продавач по атакуваната сделка е „Диди-М“ ЕООД /в несъстоятелност/, което към момента на предявяване на иска е заличено от Търговския регистър и поради това не участва като страна по спора. С постановеното решение № 618/20.11.2024г. по гр.д. № 162/2024г. на Окръжен съд-Враца е прекратено производството на основание чл.130 ГПК по отношение на намиращите се в процесната сграда движими вещи-два броя климатици марка „НЕО”, модел ACT-HR18h” 2006. Прието е, че разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗС вр. с чл.33, ал.2 ЗС е приложима само за недвижими вещи, не и за движими такива, които се намират в сградата към момента на продажбата й, като процесните движими вещи съгласно свидетелските показания могат да бъдат премахнати, понеже не са трайно закрепени към сградата. С решението по същество е отхвърлена претенцията по чл.66 вр. с чл.33, ал.2 ЗС против Р. Г. И. за изкупуване на процесната сграда. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба срещу преграждащия акт. Посочил е, че искът по чл.66, вр. с чл.33, ал.2 ЗС е конститутивен и има за предмет изкупуване на дял от недвижим имот от съсобственик към момента на продажбата. Искът не може да има за предмет движими вещи. Процесните климатици са посочени като движими вещи в обявленията за продажби и в протоколите за проведени продажби, както и в предварителния договор от 23.01.2023г. Според свидетелката М.И. двата климатика са трайно закрепени и е сложно демонтирането им. Свидетелят И. сочи, че климатиците са закрепени на покрива на сградата и могат да се премахнат, тъй като са захванати с анкери и са преместваеми. Според него сградата не може без климатик, тъй като се осъществява производствен процес. При тези данни съдът е извършил разграничението, че основен белег на недвижимите вещи е трайната им прикрепеност, което означава, че вещта не може да се отдели от земята или друга недвижима вещ без нейното разрушаване или съществено повреждане. Ако отделяне може да се извърши, макар и с известна техническа трудност и при несъществено повреждане, то обектът не представлява недвижима вещ, а движима. Въз основа на този критерий съдът е приел, че процесните климатици нямат характер на трайна прикрепеност към сградата. Исковата претенция по чл.66 вр. с чл.33, ал.2 ЗС по отношение на движимите вещи е недопустима и производството по нея правилно е прекратено. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице. В изложението на жалбоподателя изобщо не са поставени правни въпроси каквито визира разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно такива, които да са разрешени в обжалвания акт и да са решаващи за изхода на производството. Липсата на такива въпроси е достатъчно основание, за да бъде отказано допускане на касационен контрол - Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Не е извършено позоваване и на нито една от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не се разкриват и служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК - вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Изложението съдържа единствено оплаквания за неправилност: необоснованост и нарушение на материалния закон, които не могат да бъдат разглеждани в производството по допускане на касационно обжалване. Съдът е изложил своите ясни мотиви защо счита, че климатиците представляват движими вещи и не могат да бъдат предмет на иска като се е базирал на установения в закона /чл. 110 ЗС/ критерий за трайна прикрепеност. Несъгласието на жалбоподателя с тези мотиви не обосновава достъп до касационен контрол. По тези съображения касационно обжалване не може да бъде допуснато. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.