Определение № 736 от 05.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 229/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Н. З. Ч., И. Щ. Ч. К. Г. Ч. –И., И. Ф. И. и К. Г. Ч. са подали касационна жалба срещу решение № 100 от 2.11.2011 г. на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 230 от 2011 г., с което е отменено решение № 191 от 16.06.11г. по гр.д. № 217 по описа за 2010 г. на Окръжен съд – Бургас и е отхвърлен иска на касаторите против Д. З. Ч. за собственост на четвърти тавански етаж, самостоятелен обект, с отделен идентификатор....., построен в жилищната сграда с идентификатор...., изградена в поземлен имот с идентификатор.... по кадастралната карта на [населено място]. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни оплаквания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Представено е изложение в което Н. З. Ч., И. Щ. Ч. К. Г. Ч. –И., И. Ф. И. и К. Г. Ч. поставят следният материално правен въпрос: ако върху сграда се извърши надстрояване на самостоятелен обект, собствеността върху него ще се придобие от собствениците на мястото по правилото на чл.92 ЗС или от собствениците в Етажната собственост по правилото на чл.97 ЗС; дали при твърдението на ищците, че един обект е придобит по давност, а ответника подържа съвладение, трябва да се установят вътрешните отношения на страните, както е посочено е решение № 140 от 2010 на ВКС, 2 отделение; поставен е процесуалния въпрос дали при обсъждането на доказателствата съдът следва да съобрази събраните свидетелски показания със целия доказателствен материал; как следва да се цени писмено доказателство, има се предвид прокурорско постановление, което съдържа неизгодни факти и за двете страни и последният правен въпрос е кое правно действие води до прекъсване на давността и респ. смущава владението; Представени са съдебни решения. Ответника Д. З. Ч. е представила отговор, в който набляга на липсата на основания в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК и в допуснатото смесване между основанията за допускане на касация и основанията за неправилност на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне до касационно разглеждане на решение № 100 от 2.11.2011 г. на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 230 от 2011 г. по касационната жалба на Н. З. Ч., И. Щ. Ч. К. Г. Ч. –И., И. Ф. И. и К. Г. Ч. защото са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Решението не е съобразено с трайната съдебна практика по приложението на чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс. Разгледан е и е отхвърлен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Н. З. Ч., И. Щ. Ч. К. Г. Ч. –И., И. Ф. И. и К. Г. Ч. срещу Д. З. Ч. за собственост на четвърти тавански етаж, самостоятелен обект, с отделен идентификатор....., построен в жилищната сграда с идентификатор ....., реализиран в поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място]. Касаторите са подържали основание - придобивна давност, тъй като са ползвали четвъртия изграден самостоятелен етаж от 1994 г. до настоящия момент. Бургаския окръжен съд е счел, че е изграден самостоятелен обект, без строително разрешение, който е ползван разделно от собствениците на етажите в сградата до 2008 г., поради което не може да се приеме, че е придобит по давност само от касаторите. Разгледани са и въпросите за придобиване по реда на чл.92 ЗС и е счетено, че таванския етаж е приращение към главната вещ, като настоящия състав намира, че ЛБАС е имал предвид съсобствеността върху терена. Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК тъй като са налице въпроси в предметното поле на текста. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението съдържа такива правни въпроси, които са отнесени към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касаторите дължат държавна такса в размер на 288 лв., които следва да бъдат внесени в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Върховния касационен съд и да бъде представен счетоводен документ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,