Определение № 164 от 15.01.2026 г. на ВКС по д. № 4777/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. По жалба на Е. Д. А. е образувано адм.д. № 452/2025 г. пред Административен съд – Ямбол. В обстоятелствената част на искането си до съда жалбоподателката е заявила следното: Служебното й правоотношение с МВР е било преобразувано в трудово при условията по § 70, ал. 1 ЗИДЗМВР – обн. ДВ, бр. 81/2016 г. По трудовото правоотношение първоначално е заемала длъжността „младши специалист“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – [населено място], т.е. тя е била адресат на § 7 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г., в сила от 25.07.2017 г.; изм., бр. 4 от 9.01.2018 г., в сила от 9.01.2018 г., бр. 16 от 20.02.2018 г., в сила от 1.03.2018 г.; изм. и доп., бр. 69 от 21.08.2018 г., в сила от 21.08.2018 г.; изм., бр. 106 от 21.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; изм. и доп., бр. 40 от 5.05.2020 г., в сила от 5.05.2020 г., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 1.10.2020 г.; доп., бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 1.11.2020 г.; изм., бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.; доп., бр. 41 от 18.05.2021 г., в сила от 18.05.2021 г., бр. 102 от 7.12.2021 г., бр. 34 от 3.05.2022 г., в сила от 3.05.2022 г.; изм., бр. 47 от 24.06.2022 г., в сила от 1.04.2022 г., бр. 62 от 5.08.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., бр. 77 от 27.09.2022 г., в сила от 27.09.2022 г.). § 7 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. е отменена като незаконна с решение № 4415/26.04.2023 г., потвърдено с решение № 11840/04.11.2024 г. на Върховния административен съд – обн. ДВ, бр. 99/2024 г. В изпълнение на правомощията по чл. 195, ал. 2 АПК министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121з-552/30.04.2025 г., с която е определил възнагражденията на адресатите на незаконната разпоредба за периода на действието й. Съгласно тази заповед, със заповед № 3282з-4399/11.08.2025 г. е била определена индивидуална работна заплата на жалбоподателката за длъжността „младши специалист“ за периода 01.07.2022 г. - 09.11.2022 г. Периодът е бил включен, но не обхваща целия период на действие на обявената за незаконна разпоредба от Наредбата. С допълнително споразумение № 3282р-26635/10.11.2022 г. трудовият договор № 3282р-2727/01.02.2017 г. е бил изменен, като с подписването му жалбоподателката се е съгласила да заеме длъжността „системен оператор“ в сектор „Административно обслужване“ към РДГП – [населено място]. Тъй като в допълнителното споразумение било удостоверено, че останалите клаузи от трудовия договор не се променят, с писмо вх. № 6865р-18483/12.09.2025 г. тя е поискала да й се определи работна заплата за новата длъжност и за периода 09.11.2022 г. - 22.11.2024 г. като включен в периода на действалата незаконна разпоредба от Наредбата и в периода на заповедта по чл. 195, ал. 2 АПК. Искането й било отказано с писмо с рег. № 328200-27031/31.10.2025 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция при МВР. С тези твърдения жалбоподателката е заявила, че обжалва отказа по писмото и иска съдът да го отмени като незаконен - издаден в нарушение на влязлото в сила решение на Върховния административен съд и несъобразен със заповедта по чл. 195, ал. 2 АПК. С определение № 1653/24.11.2025 г. Административен съд – Ямбол е приел, че е сезиран с трудов спор в подсъдност на общия съд, добавил е, че отказът с писмо с рег. № 328200-27031/31.10.2025 г. на директора на ГДГП при МВР не е индивидуален административен акт, прекратил е производството по адм.д № 452/2025 г. и е изпратил делото по компетентност на Районен съд – Ямбол. Пред Районен съд – Ямбол е образувано гр.д. № 687/2025 г. С определение № 434/08.12.2025 г. районният съд е приел, че спорът не е трудов – обжалван е отказът с писмото, в компетентност на административния съд е да разгледа административното дело по реда на АПК, включително да прецени дали обжалваният акт е индивидуален административен, прекратил е образуваното пред него дело и е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият състав намира, че изложението в жалбата, по която е образувано делото пред Административен съд – Ямбол, сочи на твърдения за искане за издаване на акт – така писмо вх. № 6865р-18483/12.09.2025 г. на жалбоподателката, което искане е било отказано с писмото с рег. № 328200-27031/31.10.2025 г. на директора на ГДГП при МВР. Този акт жалбоподателката счита да е индивидуален административен (чл. 21, ал. 1 АПК), обжалва го като незаконен и иска да бъде отменен. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, делото е административно, в компетентност е на административния съд и се разглежда при условията и реда на АПК. Твърденията за преобразуваното от служебно в трудово правоотношение, по което жалбоподателката е заемала длъжността „младши специалист“, а след това - „системен оператор“ в РДГП – [населено място] в периода на действие на § 7 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи – отменена с решение № 4415/26.04.2023 г., потвърдено с решение № 11840/04.11.2024 г. на Върховния административен съд – обн. ДВ, бр. 99/2024 г. по реда и условията на глава Х, раздел III АПК, са свързани със статута й на адресат на незаконната разпоредба и на заповедта по чл. 195, ал. 2 АПК – обстоятелства, които според жалбоподателката задължават компетентният административен орган да постанови положителен резултат, а не отказа по искането й с писмото. Твърденията и искането до съда, свързано с тях - за отмяна на писмо с рег. № 328200-27031/31.10.2025 г. на директора на ГДГП при МВР, не разкриват трудов спор според дефинитивната разпоредба на чл. 357 КТ, който да е в компетентност на общия/на гражданския съд. Чрез тях жалбоподателката не заявява титулярство на субективно материално право по КТ, респ. искане за неговата съдебна защита. Делото е административно, в компетентност е на административния съд, който следва да го разгледа по реда и условията на АПК. Негова е и преценката, дали обжалваният отказ е индивидуален административен акт. При тези мотиви, съдът