Определение № 1614 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 459/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 267 от 12.10.2022 г. по в. гр. д. № 356/2022 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 260015/31.03.2022 г. по гр. д. № 5929/2019 г. на Старозагорския районен съд, с което допуснатият до делба недвижим имот – поземлен имот № 298.40 по плана на новообразуваните имоти на местност „Мечи кладенец“ в землището на [населено място], [община], с площ от 1000 кв. м., е изнесен на публична продан, при квоти: 344/360 за К. Т. Б.; 2/360 ид. части за М. Г. Р. и 14/360 ид. части за П. Р. П.. Въззивният съд е приел, че допуснатият до делба имот е неподеляем с оглед броя на съделителите и изискванията на чл.72 ЗС, според който при съставяне на дяловете при делба не се допуска разделяне на нивите на части по-малки от 3 дка. Затова делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Прието е, че във втората фаза на делбата съдът не може да обсъжда въпроси, които са в предмета на първата фаза или изобщо не са в предмета на делото. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Г. Р. и П. Р. П.. Жалбоподателите твърдят, че ищцата К. Т. Б. е придобила идеални части от процесния имот чрез придобивни сделки, сключени с част от наследниците, на които той е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Налице били предпоставките на чл.76 ЗН тези сделки да се обявят за недействителни. В производството по делото за делба не били конституирани наследниците-прехвърлители, затова делбата била нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нищожна делба поради неучастие в делбата на наследниците-прехвърлители. Жалбоподателите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не са формулирани правни въпроси, но във връзка с разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН жалбоподателите се позовават на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС; ППВС № 7/1973 г., решение № 1054 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 2787/2007 г. на ВКС, III-то г.о.; решение № 1732/13.09.1969 г. по гр. д. № 1265/1969 г. на ВС, I-во г.о., решение № 328/19.05.2009 г. по гр. д. № 1194/2008 г. на ВКС, II-ро г.о., определение № 437/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 67/2012 г. на ВКС, I-во г.о. и определение № 542/25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 490/2012 г. на ВКС, I-во г.о. Ответницата К. Т. Б. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС. Позовава се на обстоятелството, че въззивният съд не се е занимавал с прилагането на чл.76 ЗС, тъй като това е въпрос от първата фаза на делбата, по която има влязло в сила решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл.2; чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място – в изложението към касационната жалба не са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а това е задължение на жалбоподателите. Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС не е задължен да изведе такива въпроси от изложението, нито пък може да допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай няма съмнение, че дори да се касае до нищожна делба поради неучастие на някой от съсобствениците – чл.75, ал.2 ЗН, това не води нито до нищожност, нито до недопустимост на съдебното решение за делба. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателите решение № 328/19.05.2009 г. по гр. д. № 1194/2008 г. на ВКС, II-ро г.о., както и решение № 1732/13.09.1969 г. по гр. д. № 1265/1969 г. на ВС, I-во г.о., което сочи действителния порок в подобна хипотеза – незаконосъобразност. Затова не възникват основанията по чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване - нищожност и недопустимост на въззивното решение. На следващо място – жалбоподателите извеждат тезата си за нищожност на делбата по чл.75, ал.2 ЗН поради виждането, че наследниците, прехвърлили на ищцата своите идеални части от процесния имот, е следвало да бъдат конституирани като страни в делбата на основание чл.76 ЗН, вр. т.1 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Същевременно жалбоподателите не държат сметка за това, че при действието на ГПК от 2008 г. възражение по чл.76 ЗН следва да се заяви в срока по чл.342 ГПК - до приключване на първото съдебно заседание в първата фаза на делбата - решение № 25 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2020 г., I г. о., като това възражение се разглежда в първата фаза на делбата, а не във втората, съответно именно в първата, а не във втората фаза следва да се конституират като страни наследниците, които са се разпоредили със своите части от общия имот. Както е прието в посоченото от жалбоподателите решение № 1054 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 2787/2007 г. на ВКС, III-то г.о., влязлото в сила решение за допускане на делбата обвързва съда във втората фаза по извършването й, т.е. във втората фаза съдът не може да конституира съсобственици, които не са участвали в първата фаза, дори при риск за нищожност на делбата по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН. Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика на ВКС, т.е. не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Въззивното решение съответства и на приетото в определение № 437/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 67/2012 г. на ВКС, I-во г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, че когато никой от наследниците не е поискал прогласяване на сделката за относително недействителна по реда на чл.76 ЗН, в делбата следва да участва приобретателят по нея. По този начин се е развило производството и по настоящото дело. Другото определение № 542/25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 490/2012 г. на ВКС, I-во г.о., постановено също в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като се занимава с въпроса дали е допустим иск за нищожност на делба, ако производството по нищожната делба е висящо във втората фаза след влизане в сила на решението по допускането й. Този въпрос не се поставя по настоящото дело. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като първо няма поставен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, второ – в жалбата и изложението към нея няма обосновка с какво разглеждането на настоящото дело ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, и трето – по прилагането на чл.75, ал.2 и чл.76 ЗН има богата практика на ВКС, която, разгледана в контекста на настоящото дело, не се нуждае от уточняване и развитие. При този изход на делото на ответницата в производството К. Т. Б. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 21.12.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,