Определение № 119 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6670/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Обжалвано е решение № 916/16.05.2014 год. по гр.дело № 2439/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е

• отменено решение № 3592/15.10.2012 год. по гр.дело № 24592/2011 год. по описа на РС-Пловдив, Х гр.състав, с което са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху ПИ с площ от 254 кв.м., представляващ имот с пл.№ 1874, включен в УПИ І за жилищно строителство, офиси, ателиета и гаражи в кв.484 по плана на Трета градска част-П., одобрен със Заповед № 617/21.06.1984 год. при съседи: на изток-ПИ № 1873, на юг- [улица], на запад-ПИ № 1875 и на север-УПИ 1 за жилищно строителство, офиси, ателиета, гаражи, който имот съобразно кадастралната карта на [населено място] съставлява ПИ с идентификатор 56784.523.1874 с площ от 196 кв.м. и реална част с площ 58.50 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.523.1875 и чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 23 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди чрез разрушаване на постройката в имота, предявени от П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б. против [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П.; С. К. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] вместо него е постановено друго за

• осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П.; С. К. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] да отстъпят собствеността и предадат владението върху ПИ с площ от 254 кв.м., представляващ имот с пл.№ 1874, включен в УПИ 1 за жилищно строителство, офиси, ателиета и гаражи в кв.484 по плана на Трета градска част-П., одобрен със Заповед № 617/21.06.1984 год. при съседи: на изток ПИ № 1873, на юг- [улица], на запад-ПИ № 1875 и на север-УПИ І за жилищно строителство, офиси, ателиета, гаражи, които имот съобразно кадастралната карта на [населено място] съставлява ПИ с идентификатор 56784.523.1874 с площ от 196 кв.м. и реална част с площ 58.50 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.523.1875 на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б.;

• за осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П. да заплати на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б. сумата 23 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди чрез разрушаване на постройката в имота;

• за осъждане [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано заедно от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П.; С. К. Н. с ЕГН [ЕГН] и С. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на П. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. И. Б. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Г.Б. направените от тях разноски по делото в размер на 3 781,50/три хиляди седемстотин осемдесет и един лв. и 0,50 ст./лева, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач Община-П..

Недоволни от въззивното решение са ответниците по спора и третото лице-техен помагач, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

І- По касационна жалба вх.№ 18087/23.06.2014 год. С. К. Н. и С. Л. Н., представлявани от адвокат Л. В. П. се навеждат основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:

1. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да обсъди и прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, кои доказателства възприема и кои не? Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от съда в мотивите на съдебното решение на събраните по делото доказателства, в това число и тези, послужили за обосноваване на отмененото първоинстанционно решение, както и необсъждането на възраженията и доводите на страните, изложени писмено по делото?”;

2. „След като по силата на чл.302 от ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на административния акт – отчуждителната заповед № 32/02.03.1989 год., може ли въззивният съд да пререшава въпроса за законосъобразността на отчуждителната процедура и то по искане на ищците, които са участвали като страна/жалбоподател/ по две административни съдебни производства и са обвързани от постановените съдебни решения по административните дела, с които е отхвърлено искането им за отмяна на отчуждаването? Имат ли ищците материалноправна легитимация да предявят ревандикационен иск относно отчуждените имоти, след като към момента на подаване на исковата молба между страните вече е установено с влязло в сила решение на административния съд, че отчуждителната заповед е законосъобразна, тъй като мероприятието, за което е отчужден имота е започнало?”;

3. „Може ли да се приеме за недействителна сделка за покупко-продажба на придадена по регулация част от недвижим съседен имот, след като сделката е извършена на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ относно изменение на имотните граници и регулацията е приложена в кадастралната карта? В този случай може ли да се приеме, че отчужденият имот не е променен след като по делото е доказано, че са изменени площта и имотните му граници и рефлектират ли тези изменения върху правото на ищците да заведат ревандикационен иск по чл.108 ЗС за собственост върху придадената по регулация част от отчуждения имот? Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с влязлата в сила заповед за одобрение изменението на ПУП-ПРЗ, след като същата не е оспорена по делото?”;

4. „Следва ли ищецът при доказване придобиване на имот по давностно владение да установи началния момент, когато е завладян имота, респективно от кой момент тече придобивната давност, както и непрекъснато и необезпокоявано владение до подаване на исковата молба? Изгубването от страна на ищците на владението върху придаваемата по регулация част от имота след продажбата с нотариален акт № 14/02.11.2007 год. прекъсва ли давността по отношение на целия имот или само по отношение на придаваемата част и преклудира ли правото на ищците да претендират придобиването на имота по давностно владение?”;

5. „Длъжен ли е въззивният съд да изследва предпоставките за установяване на владение върху сънаследствен имот, за да признае правото на собственост на ищците по давност? Може ли въззивният съд да приеме, че процесният наследствен имот е придобит по давностно владение от единия наследник /респективно неговите правоприемници/ без да е установено по делото дали е осъществено отблъскване на владението на останалите сънаследници и евентуално от кой момент?”.

От Община-П., представлявана от кмета И. Б. Т. чрез главен юрисконсулт Х. П. Ю. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване.

От П. И. Б., Е. Г. Б. и С. И. Б., представлявани от адвокат Г. Д. Б. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

ІІ. По касационна жалба вх.№ 18502/26.06.2014 год., подадена от Община-П. като трето лице помагач, представлявана от кмета И. Б. Т. чрез главен юрисконсулт Х. П. Ю. се навеждат основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите:

1. „Дали заповедите по чл.95 във връзка с чл.98 З./отм./ имат вещноправно действие при действието на З. и към кой момент собствеността върху отчуждения имот преминава върху държавата, респ. общината при положение, че не е издадена заповед по чл.100 от З./отм./? Оттам и до каква степен разпореждането с този имот е валидно при наличието на трето лице-добросъвестен владелец?”;

2. „Дали бившите собственици на отчуждените по силата на азповед по чл.95 от З./отм./, респ. техните наследници, имат право на иск по чл.108 от ЗС, когато собствеността не им е възстановена по предвидения в закона административен ред? Ако е допустим този иск, то следва ли да се извършва косвен съдебен контрол на решения, постановени по административния ред на АПК, с които не се допуска отмяна на отчуждаването?”;

3. „Дали е допустимо разглеждането на иск с п равно основание чл.108 ЗС от бивши собственици на имот при наличието на съдебни решения, с които се отказва отмяна на отчуждаването и не се уважава искане за реституиране на отчуждаван имот обект и не е ли същият недопустим поради липса на правен интерес?”;

4. „Трябва ли въззивният съд при отмяна на първоинстанционното решение да се произнесе в мотивите си, защо не кредитира доказателствата и влезлите в сила съдебни решения, послужили за мотив на отмененото решение?”.

ІІІ. По касационна жалба вх.№ 18991/01.07.2014 год., подадена от [фирма], представлявано от управителите Н. Щ., В. С. и Е. П. чрез адвокат Н. И. Б. се навежда основанието, предвидено в чл.280, ал.1, т.2 ГПК без да са формулирани конкретни въпроси.

От С. К. Н. и С. Л. Н., представлявани от адвокат Л. В. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване.

От Община-П., представлявана от А. М. Д. чрез главен юрисконсулт Х. П. Ю. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване.

От П. И. Б., С. И. Б. и Е. Г. Б., представлявани от адвокат Б. Г. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимот на касационното обжалване.

ІV. По касационна жалба вх.№ 24057/28.08.2014 год., подадена от Община-П., представлявана от кмета И. Б. Т. чрез главен юрисконсулт Х. П. Ю. е обжалвано допълнително решение № 1500/18.07.2014 год., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 916/16.05.2014 год. по гр.дело № 2439/2013 год. по описа на ПОС като в диспозитивната част на решението се счита, че имота с площ от 58.50 кв.м. е с идентификатор 56784.523.154 като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса:

„Допустимо ли е производство по чл.247 от ГПК и произнасяне на съда с решение за поправка на очевидна фактическа грешка при липса на допуснати грешки в диспозитива на решението, тогава когато се касае за липса на формирана воля на съда?”

От С. К. Н. и С. Л. Н., представлявани от адвокат Л. В. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване.

От П. И. Б., С. И. Б. и Е. Г. Б., представлявани от адвокат Б. Г. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение разгледа касационните жалби и като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният имот е закупен от праводателите на ищците Б. през 1970 год. като 2/7 ид.ч. от дворното място и къщата са дарени на наследодателя им, а след смъртта на дарителите наследодателя им и неговата сестра са придобили по 5/14 ид.ч. като наследодателят им е станал собственик на 9/14 ид.ч., а останалите 5/14 ид.ч. ги е придобил по давностно владение. Взето е предвид, че след издаване на заповед № 32/02.03.1989 год. на основание чл.95 във връзка с чл.98 З./отм./ е издаден А. № 962/22.12.2003 год., а с решение № 434/04.10.2007 год. на ОбС-П. е разрешена замяната на общински имоти с имоти, собственост на [фирма] като замяната е извършена с договор от 12.10.2007 год. Отчетено е, че поради неосъществяване строителство на жилищен блок е извършена посочената замяна като на 02.11.2007 год. дружеството е продало на Н. 58.50 кв.м. от имота, придаваеми по регулация. Направен е извод, че процедурата по чл.100 и чл.105 от З./отм./ не е довършена, поради което не е налице отчуждаване тъй като липсва обезщетяване или имотът не е напускал патримониума на ищците, поради което разпоредителните сделки не пораждат правни последици, а [фирма] не е бил собственик и за това продажбата на 58.50 кв.м. е приета за недействителна, поради което иска по чл.108 ЗС е уважен.

Относно иска по чл.45 ЗЗД е прието противоправно поведение на [фирма], който без съгласие на собствениците е съборил постройката и е налице причинна връзка между нанесената вреда и поведението на ответника, поради което е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 23 900 лева.

За да постанови решение № 1500/18.07.2014 год. /наречено „допълнително”/ въззивният съд се е произнесъл в производство по чл.247 ГПК с допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 916/16.05.2014 год. като е прието, че с оглед произнасянето по съществото на спора следва да се съобрази идентифицирането на имота с площ от 58.50 кв.м.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. са сравнили отделни случаи по съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:

1. След като по силата на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на административния акт-отчуждителна заповед, може ли въззивният съд да пререшава въпроса за законосъобразността на отчуждителната процедура по искане на ищците, които са участвали като жалбоподатели в административните производства? Материалноправно легитимирани ли са да предявят иск по чл.108 ЗС относно отчуждените имоти след като към момента на подаване на исковата молба по иска за ревандикация е налице влязло в сила решение на административен съд?

2. Заповедите по чл.95 и чл.98 З./отм./ имат ли вещноправно действие при действието на З. и към кой момент собствеността върху отчужден имот преминава върху държавата, респ. общината при положение, че не е издадена заповед по чл.100 З./отм./? Валидно ли е разпореждането с този имот при наличие на трето лице-добросъвестен владелец?

3. При отмяна на първоинстанционно решение следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите защо не кредитира доказателства и влезли в сила съдебни решения, послужили за мотиви на отмененото решение?

4. Допустимо ли е в производство по чл.247 ГПК и произнасяне с решение за поправка на очевидна фактическа грешка при липса на допуснати грешки в диспозитива на основното решение и когато липсва формирана воля на съда?

Останалите въпроси по допустимост на касационното обжалване са неотносими към обжалваните въззивни решения.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение