Определение № 337 от 14.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 725/2012 г.

Производството е по чл. 250, ал.1 ГПК. С молба вх. № 4918 от 21.05.2013г. [фирма], [фирма], и двете дружества представлявани от Е. Г. Б., от Е. Г. Б. и С. Н. Б., чрез адв. К. М. е направено искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение по в.т.дело № 677/2011г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса “възражението за недействителност преклудира ли се с размяната на книжа или може да се направи в по-късен момент”, чрез допълване на определение №422 от 10.05.2013г., постановено по т.дело №725/2012г. В писмен отговор [фирма], чрез пълномощника Д. У. – юрисконсулт заявява становище за недопустимост на молбата, като опит за ревизия на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване решението на Варненския апелативен съд. Поддържа, че ВКС с определението по чл.288 ГПК е дал отговор на първия от поставените от касаторите въпрос. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе,взе предвид следното: Молбата е подадена в едномесечния срок по чл.250, ал.1, изр.2 ГПК. С определение №422 от 10.05.2013г., постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС, състав на първо търговско отделение не е допуснал касационно обжалване на решение №61/15.03.2012г. по т.д. №677/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение. Разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК се прилага когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. Решението е непълно когато не обхваща целия спорен предмет. Постановяването на допълнително решение, респ. определение предпоставя такава непълнота на съдебния акт, която може да се отстрани, без да се променя вече постановеното. Липсата на изложени мотиви по някое от основанията не означава липса на произнасяне по цялото искане. При тези базисни постановки по приложението на чл.250 ГПК, молбата е неоснователна. В т.1 на определението по чл.288 ГПК ВКС се е произнесъл по формулирания от касатора въпрос “възражението за недействителност преклудира ли се с размяната на книжа или може да се направи в по-късен момент”, като излага мотиви защо приема, че въпросът не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С молбата по чл.250, ал.1 ГПК молителителите на практика искат изменение на определението по чл.288 ГПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е основание за допълване на определението по реда на чл.250 ГПК. По изложените съображения молбата като неоснователна ще следва да се остави без уважение, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение