Определение № 50858 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1995/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Т. Д. Т., чрез адвокат П. Р. от АК-Варна, срещу решение № 140 от 04.02.2022 г. по в.гр.д.№ 2745/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр.д.№ 867/2021 г. от Върховния касационен съд, III г.о., се отменя решение № 164/19.06.2020 г. по гр.д.№ 1409/2019 г. на Районен съд Девня и е отхвърлен иска на Т. Д. Т. /правоприемник на ЕТ „Л.–Т. Д.“ против „Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 11 602,43 лева, която е начислена по фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г. - коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], за периода от 14.09.2017 г. до 13.09.2018 г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Длъжен ли е в въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“; 2.„Какъв е характерът на служебно начислената сума за електроенергия при извършена корекционна процедура от страна на доставчика, представлява ли същата дължима цена по договор за продажба с оглед прилагане на общата разпоредба на чл. 183 ЗЗД при липса на специалната уредба съгласно ЗЕ?“. Според касатора, първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се поддържа и „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От „Енерго-Про Продажби“ АД чрез адвокат Л. М. от АК-В. Т. е подаден писмен отговор, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, а по същество, че е неоснователна и претендира сторените разноски в производството. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че касационната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е съобразил заключението на приета пред първоинстанционния съд СТЕ, от която е видно, че електромерът не е бил нов, респ. с нулеви показания, към момента на монтажа му в обекта и в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС е приел ново заключение на вещо лице, според което натрупаното количество ел.енергия в скрития регистър е вследствие на неправомерно въздействие на електромера чрез препрограмиране на тарифната му схема, в резултат на което се отчита само част от действително преминалото през СТИ количество електроенергия. Според мотивите на съда, след отмяната на ПИКЕЕ с решения на Върховния административен съд, купувачът дължи доплащане на разликата между отчетеното и действително потребеното количество енергия и на основание чл.183 ЗЗД. а в случая, при съвкупната преценка на събраните доказателства, се доказва неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ, поради което е допустима едностранна корекция на доставената на абоната електроенергия. При тези данни, според въззивния съд, абонатът дължи сумата 11 602,43 лева, представляваща стойност на действително преминалата през електромера ел. енергия, която не е била заплатена, а предявеният иск е неоснователен. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основни начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на абоната при доставка на електрическа енергия. Мотивите на решението съдържат конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, с оглед на което не е налице и явна необоснованост. Липса нарушение на императивни правни норми, въз основа на което да се приеме, че при решаването на конкретния правен спор се засяга търсената от страните защита, с оглед на което не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на решението до касация поради „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Поставеният процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд напр.решение по гр.д.№ 3973/2008 г., ІV г.о., решение по гр.д.№ 748/2011 г., ІІ г.о., решение по гр.д.№ 891/2010 г.,І г.о., решение по гр.д.№ 1318/2010 г., ІV г.о. и решение по гр.д.№ 761/2010 г., ІV г.о., в които еднозначно се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Първоинстанцонният, и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения на абоната, че не дължи стойността на доставена до средството за търговско измерване електроенергия, цената на която е била коригирана след констатирано несъответствие с реално отчетената ел.енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения във връзка с правнорелевантните факти по спора, след което да се произнесе налице ли е основание да бъде уважен иска. В случая, съдът е взел отношение по всички поддържани в хода на производството възражения за неустановеност на реално потребеното количество енергия през исковия период и въз основа на приетите експертни заключения е достигнал до извод за неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е отчетена правилно цялата преминала ел.енергия /софтуерната намеса в програмата е осъществена чрез активиране на тарифата през инфрачервения порт/. Оплакванията на касатора, в тази връзка, че електромерът не е монтиран с нулеви показатели на тарифите /нощна, дневна и върхова/ и неправилно са преценени събраните по делото доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти, по същността си представляват касационни доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не може да бъде обсъждани в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на втория поставен въпрос не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато определено количество електроенергия е доставено, но поради външна намеса в тарифния план е била отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им от Върховния административен съд и създаване на нови правила/, същият извод следва от общата разпоредба на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба е длъжен да заплати цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване води до извод, че реално потребеното количество енергия в случая е било отчетено неправилно в тарифната схема на електромемера, поради което абонатът отговаря за цялото доставено му количество енергия по общите правила за продажба на стоки по чл.183 ЗЗД. В този смисъл, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството-доставчик на електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена, което се потвърждава от заключението на вещото лице. В този смисъл, изводът на въззивния съд, че абонатът дължи стойността на реално доставената до неговия обект електроенергия, изцяло е съобразен с материалния закон. Въззивният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон, поради което доводите на касатора, във връзка с повдигнатия правен въпрос, разрешен с отменителното решение на ВКС, не могат да бъдат преразглеждани /в същия смисъл решение № 257/23.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3571/2013 г., I г.о./ След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че вторият поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адвокат Л. М. от АК-В. Т., е поискал разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г., списък и платежно нареждане от 20.04.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение