Определение № 4156 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4757/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3535/16.08.2024 година, подадена от М. М. А., срещу решение № 87/04.07.2024 година на Окръжен съд Кърджали, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 78/2024 година. С касационната си жалба М. М. А. оспорва въззивното решение в частта му, с която след частично потвърждаване и частично изменение на първоинстанционното решение № 8/15.01.2024 година на Районен съд Момчилград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 365/2023 година упражняването на родителските права по отношение на родените от прекратения граждански брак между него и Л. Р. А. деца Л. М. А., [дата на раждане] и Р. М.А., [дата на раждане] са предоставени на майката Л. Р. А.,, като е определено местоживеене на децата при майката, а на бащата М. М. А. е определен режим на лични отношения с децата Л. М. А. и Р. М. А. като да има право да ги взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09. 00 часа до 18. 00 часа в неделя с преспиване, както и един месец в годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на децата да става от дома на майката Л. Р.А. и М. М. А. осъден да плаща на Л. М. А. месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 17.07.2023 година, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, променящи или прекратяващи същата, чрез майката и законен представител на детето Л. Р. А., а на Р. М. А. месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 17.07.2023 година, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, променящи или прекратяващи същата, чрез майката и законен представител на детето Л. Р.А.. В касационната жалба на М. М. А. се излагат доводи за това, че въззивното решение на Окръжен съд Кърджали в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което упражняването на родителските права по отношение на децата Л. М. А., [дата на раждане] и Р. М. А., [дата на раждане] да бъде предоставено на него, като на Л. Р. А.а бъде определен подходящ режим на лични отношения и същата бъде осъдена да из заплаща месечна издръжка или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Л. Р. А. е подала отговор на същата с вх. № 4205/08.10.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 87/04.07.2024 година на Окръжен съд Кърджали, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 78/2024 година в оспорваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. М. М. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 18.07.2024 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 3535/16.08.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: В обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че съгласно задължителните разяснения, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВК законът бил възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, поради което негово задължение било служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства, без ограничения във времето. Поради това и пред въззивния съд било допуснато събирането на допълнителни доказателства, в т. ч. поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изр. 1, пр. 1 от СК М. М. А. и Л. Р. А. като родители били изслушани в съдебно заседание на 23.05.22024 година, като А. сочела, че от октомври живеела на етаж в къща в „М.“, [населено място] и гледала децата, като и помагала нейната позната Л. А. и съседите в сградата, в която живеела; работела в „Т.“ само първа смяна, от 06. 00 часа сутринта до 14. 00 часа, сутрин децата отивали на училище от 08. 00 часа до 16. 00 часа с училищен автобус, училището било на пет минути и тя ги прибирала; бащата виждал децата и тя не му била създавала никакви пречки да ги вижда; не оставяла децата без надзор; преди една седмица била получила издръжка за децата за периода от юли 2023 година до януари 2024 година, като с М. М. А. били разделени от октомври 2023 година, докогато той не работел, освен по няколко месеца в годината, но не давал никакви средства за децата, а неговите родители му пращали продукти от градината и основно те помагали с храна, а тя гледала децата, защото била майка и заради тях живеела вече 10 години в страната. М. М. А. твърдял, че живее в [населено място] от началото на март 2024 година при родителите си, където имали къща, по-рано живеел в [населено място]; работи в „Т.“ на смени-първа и втора смяна, втората започвала от 14. 30 часа и свършвала в 23. 00 часа, прибирал се след 23. 00 часа, рядко виждал децата, тъй като А. го възпрепятствала, дори и по телефон в периоди от по 20 дни, които оплаквания бил изложил в жалба до прокуратурата и имало много случаи, когато звънял на децата нощно време, докато бил на работа и те му казвали, че майка им била излязла до магазина преди един или два часа, в т. ч. на 23.01.2024 година, около 17. 50 часа детето плачело и му казало, че майка му била излязла преди един час до магазина и още не се била върнала, до 18. 30 часа говорели по телефона, след което звъннал на националния телефон 116 111 да съобщи за ситуацията и да поиска съдействие за успокояването на децата, но операторката му била казала, че трябвало детето да им звънне, за да съдействат, като до 20. 30 часа майката още не се била прибрала, след което телефонът му бил блокиран и 15 дни не можел да се свърже с децата; откакто живеели в къщата, не бил ходил да види децата, защото имало ограничителна заповед срещу него; след като излязло решението на районния съд, срещу него било образувано изпълнително дело, по което бил платил повече от 2000.00 лева. и до края на март бил платил цялата сума; счита, че родителските права следвало да бъдат предоставени на него, защото А. нямала възможност или не желаела децата да са на първо място, каквото място в живота било нейното удоволствие, което била споделяла многократно; имало случай на 27-ми, 28-ми, 29-февруари 2024 година децата били болни, не посетили училище и били сами в къщи–без грижи, без надзор, без контрол, а той можел да ги гледа в [населено място], в голяма къща, с отделна стая за всяко дете, пред която къща спирал училищният автобус; имал и подкрепяща среда, родители, които да се грижели за децата, когато той отсъства; до края на 2023 година А. била на две смени на работа и когато той започнал да подава жалби до социалните служби, че децата оставали до 00. 00 часа вкъщи сами без надзор и без контрол, тогава тя била говорила с началника си и била започнала работа само първа смяна, което можел да направи и той, като през останалото време децата никога нямало да останат сами, без надзор, винаги щели да бъдат нахранени навреме с пълноценна храна. С оглед на тези изявления Л. Р. А. твърдяла още, че децата никога не били оставали сами вкъщи и откакто се била преместила в къщата, а от октомври, се била преместила да работи първа смяна. Изслушано в съдебно заседание пред въззивния съд съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1, пр. 2 от СК, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, в присъствие на социален работник, детето Л. М. А., навършило в хода на делото 10 години ( на 04.01.2024 година) разказва, че е на 10 години, заедно с брат си учат в СУ „Х. Б.“ в [населено място], от 08. 00 часа до 16. 00 часа, живеят при майка си в апартамент, в който има стая и за тях, майка им се грижи за тях, а баща им идва да ги вижда като тръгват за училище всяка сутрин, близо до тяхната къща и иска да си говорят, а понякога идва и там, където живеят, обажда се по телефон, какъвто той има, а брат й има таблет и майка им разрешава да си говорят. Детето заявявало, че с брат си искат да живеят при майка си, която се грижи за тях и им купува всичко, като искат да ходят при баба си и дядо си, както и при баща си в [населено място], където не били ходили от няколко месеца, но само за няколко дена. Детето заявявало, че баща им не им купувал неща, само веднъж на рождения му ден взел ролери, като било искало пари от него, но той му казвал, че всички пари са при майка му и нищо не му давал. Изслушана в съдебно заседание пред въззивния съд Н. С. Е., социален работник в ДСП Д., заявявала, че от около година работи с децата Л. М. А. и Р. М. А., по причина многократно подадени сигнали за тях, по които са били направени многократни анкети в дома на децата и майката; децата ползвали обща стая с майка си, лягали на едно легло, другите стаи били в процес на обзавеждане; имали кухня с необходимите условия за отглеждане на деца и за децата се полагали необходимите грижи от всякакво естество; имало случаи, когато децата са били вкъщи сами няколко пъти, когато майка им е била на работа, до магазин или аптека, но не било имало риск за живота и здравето им, като са били спокойни, имали са топла храна, дрехи, в къщата е било топло, били са облечени според пола, възрастта и съответния сезон; на 27-ми, 28-ми, 29 февруари 2024 година, след подаден от М. М. А. сигнал, при проверката се установило, че първия ден децата са били сами на адреса, втория ден били с една приятелка на А., която не иска да се записва името й в изготвените протоколи, тъй като А. има приятелки, на които се доверявала, но А. им държал сметка. До началото на месец март 2024 година М. М. А. живеел в [населено място] на квартира, на една таванска стая на последния етаж, без кухня и само тоалетна, след което и понастоящем живеел при родителите си в [населено място], но почти всеки ден бил в [населено място] и относно подаваните от него сигнали от ДСП Д. контактуват с РУ Д., от което получават сигнали и писма. С постъпилия пред въззивната инстанция социален доклад с изх. № ПР/Д-К-Д/6-005/11.03.2024 година от ДСП Д., се установявал, че децата Л. М. А. и Р. М. А. били с местоживеене в [населено място], [улица]N, каквото било и това на майката-живеели под наем на първия етаж от триетажна къща с необходимите условия за отглеждането им, а бащата бол с адрес в [населено място], общ .К., тъй като от началото на октомври 2023 година родителите им се били разделили окончателно; децата били в добро състояние, спокойни, комуникативни, облечени с чисти и подходящи според пола, възрастта и сезона дрехи. Родителите продължавали да работят в същото предприятие, майката била доход от 1200.00 лева трудово възнаграждение и 110.00 лева помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, а бащата бил възнаграждение от 1050.00 лева., за което бил представил и удостоверение, издадено от „Т. България“ ЕАД. Потребностите на децата се задоволявали от майката, която полагала основни грижи за тях. Децата имали изградена емоционална връзка и с двамата родители, обичали и двамата родители и според представители на училището, което посещавали, не са били забелязани негативни промени в поведението им, освен, че детето Л. М. А. било станало по-притеснително и избягвало да говори за семейството. Изложеното в социалния доклад, както и от социалния работник Н. С. Е. се установявало и потвърждавало от изисканите и приети по делото доказателства-писмо от Дирекция „Социално подпомагане“-Д. с вх. N 2459/07.06.2024 година, заедно с приложени към него Доклади за оценка на постъпил сигнал с вх. №№ СИГ/ДК-Д/12/05.04.2024 година, СИГ/Д-КД/11/29.02.2024 година, СИГ/ДКД/8/28.02.2024 година, СИГ/Д-КД/5/15.01.2024 година, СИГ/Д-КД/3/08.01.2024 година, СИГ/ДКД/1/02.01.2024 година, СИГ/Д-КД/14/12.12.2023 година, СИГ/Д-КД/11/04.10.2023 година, СИГ/Д-КД/8/24.07.2023 година, СИГ/Д-КД/13/05.04.2024 година, СИГ/Д-КД/10/29.02.2024 година, СИГ/Д-КД/9/28.02.2024 година, СИГ/Д-КД/6/15.01.2024 година, СИГ/Д-КД/4/08.01.2024 година, СИГ/Д-КД/2/02.01.2024 година, СИГ/Д-КД/15/12.12.2023 година, СИГ/Д-КД/10/04.10.2023 година, СИГ/ДКД/7от 24.07.2023 година; писма от РУ-Д. при ОД на МВР-Кърджали с вх. NN 2419/05.06.2024 година, 2420/05.06.2024 година. 2421/05.06.2024 година, заедно с приложени към докладна записка от младши инспектор Р. Х. Ю. от 04.11.2023 година, обяснение от М. М. А. от 04.11.2023 година, обяснение от О. К. Р. от 04.11.2023 година и докладна записка от младши инспектор Р. Х. Ю. от 16.12.2023 година; писмо от Районна прокуратура Кърджали, ТO М. с вх. N 2385/04.06.2024 година, заедно с писмени обяснения на О. К. Р. от 02.11.2023 година и Д. И. Г. от 02.11.2023 година; писмо от Районна прокуратура Кърджали с вх. N 2365/03.06.2024 година и писмо от Районна прокуратура Кърджали с вх. N 2364/03.06.2024 година. От тези доказателства следвало, че не били установени обстоятелства, които да поставяли децата Л. М. А. и Р. М. А. в риск за тяхното развитие и здраве, в т. ч. да били оставяни трайно без надзор от майката, която след окончателната раздяла с баща им била предприела действия да премине на работа само дневна смяна, когато и децата са били на училище, по време на учебната година, в т. ч. в сградата, в която майката и децата живеели, имало съседи, които били запознати със случая и при необходимост също осъществявали надзор спрямо децата. Тези обстоятелства не се опровергавали и от разпита на свидетеля М. С. Ч., полицай в РУ Д., разпитан пред въззивната инстанция, по искане на М. М. А., който в показанията си твърдял, че по многократни сигнали били правени проверки на адреса на децата в [населено място], [улица], като децата били установявани сами, но от съседи на адреса било заявявано, че същите наглеждали децата, като конкретен случай свидетелят помнел този на 10.10.2023 година, когато детето Л. М. А. му било казало, че било излъгало, че майка му била на работа, защото иначе тя щяла да ги остави, но впоследствие станало ясно, че майката работи на смени и тогава при децата имало жена, която полагала грижи за тях. Конкретно, например не било установено децата да са били в риск при полицейска проверка на 04.11.2023 година, когато децата са били добре и със съседи, при полицейска проверка на 16.12.2023 година, когато децата са били сами, но са били добре и под надзор на съседка, при полицейска проверка на 16.01.2024 година, когато били чакали до дома си приятелка на майка си, която да ги заведе в училище; на 12.10.2023 година, 18.12.2023 година, 03.01.2024 година, 08.01.2024 година., 19.01.2024 година, 28.02.2024 година, 09.04.2024 година при посещения в дома им от социален работник от ДСП Д. децата били установявани или с майка си или сами, защото първата била на работа, но в добро емоционално състояние, спокойни и комуникативни, облечени с чисти дрехи, подходящи за пола, възрастта и сезона, като само на 28.02.2024 година единствено са били с леко неразположение в здравословно отношение– Л. М. А. с хрема, а Р. М. А. с кашлица. С оглед на това се установявало, че именно М. М. А. активно бил съдействал за влошаване на семейния климат, подлагайки съпругата на психически тормоз и налагане на ограничения на личната й свобода, в т. ч. на възможността да се реализира в социума, предвид, че същата била украинска гражданка, без други близки роднини в страната, изключая родените от брака деца, като сам съпругът не бил полагал нужните усилия за благополучието на семейството, както в личен план, така и от материална гледна точка. С оглед благото на семейството и интереса на децата на страните, предвид заложените в чл. 13-17 от СК критерии, на които се основавал брака за равни права и задължения на съпрузите в брака, за изграждане на отношенията между съпрузите на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, в т. ч. общи усилия и съобразно възможностите на всеки съпруг да осигурява отглеждането и възпитанието на децата, при съвместно живеене на съпрузите и зачитане свободата на развитие на личността на другия съпруг, след преценка, че първоинстанционното решение било влязло в сила в частта относно прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, въззивната инстанция приемала, че това разстройство било по вина на съпруга. Поведението на съпруга било довело до неблагополучието на брака, разгледано в плоскостта както на личните отношения между съпрузите като морално-емоционално единство в семейството, изразено както в липсата на уважение и разбирателство със съпругата, така и в липсата на достатъчна по обем материална грижа за семейството, което обуславяло, при липса на доказани брачни провинения на съпругата по надлежния процесуален ред, правомощие на съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Предвид това, че не било постигнато споразумение по чл. 59, ал. 1 от СК, въззивният съд следвало на основание чл. 59, ал .2 от СК да се произнесе и по въпросите: при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. След фактическата раздяла на страните, настъпила през октомври 2023 година и конкретно на 07.10.2023 година (твърдение на М. М. А., което не било оспорено от Л. Р. А. и се установявало и от други доказателства-социалния доклад на ДСП Д., представен пред първоинстанционния съд, както и от декларация на Алиханова), майката продължавала да полага грижи за родените от прекратения брак на страните деца, задоволявайки потребностите им, при доказана платена издръжка на децата от баща им по реда на принудителното изпълнение на допуснатото предварително изпълнение с първоинстанционното решение на 01.03.2024 година и получена по-късно от майката, което се установявало от представения от Л. Р. А. препис на изпълнително дело № 20247410400065 по описа на Х. Д. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Кърджали, вписана под № в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. Установено било, че А. била украинска гражданка и нямала подкрепяща среда от близки роднини в страната, като разчитала на свои приятелки и съседи по местоживеене, като след раздялата с М. М. А. била принудена да наеме друго жилище в [населено място], за което тепърва да осигури вещи за нея и децата от първа необходимост, за което била поела кредитни задължения и не била получила подкрепа от М. М. А., който според показанията на свидетелката А. бил прибрал всички битови електроуреди от предишното наето жилище, в което страните живеели до окончателната раздяла. При съобразяване на тези обстоятелства и наред с това желанието на децата да живеят с майка си, упражняването на родителските права спрямо децата Л. М. А. и Р. М. А. следвало да се предостави на майката, с определяне на местоживеенето им при нея. Във връзка с това, първото основно твърдение на М. М. А., че майката не била способна да полага грижи за децата, не било установено въобще по делото, като при множеството извършени проверки било прието, че за децата се полагали много добри грижи, а второто му основно твърдение за оставяне на децата без надзор, каквито факти били установени по делото, но без да била налице системност, не било оценено от проверяващите като нарушение на закона, с извод, че в нито един от случаите, в които децата са били сами в дома им, не било имало риск за тях, т. е. оставянето им без надзор от майката не било създало опасност за тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Пак във връзка с това, от съществено значение било подаването от въззивника на множество сигнали, с което в резултат на извършваните проверки, децата били въвлечени от него в родителски конфликт, който неминуемо нямало как да не се отразяло негативно на незрялата им психика, което от друга страна сочело неспособност на М. М. А. да управлява конфликта, като това негово поведение можело да се определи като малтретиращо децата, но също и като злоупотребяващо спрямо тях и отглеждащия ги родител, с цел да получи трайно власт и контрол над този родител (т. нар. ситуативно насилие), което според въззивната инстанция демонстрирало липса на възпитателски качества у М. М. А. и го определяло като непригодния в случая родител, комуто да се предоставело упражняването на родителските права спрямо децата на страните, още повече, че същият искал в този случай да измести и центъра на интересите на децата в друго населено място. Спорен между страните бил при това и въпросът за обема/режима на лични отношения на децата с бащата. С оглед установената продължителност на грижата за децата от майката, при доказаното местоживеене на бащата в друго населено място и липсата на обективни доказателства майката реално да възпрепятства срещите с бащата, като детето Л. М. А. заявявало, че баща им ги вижда всяка сутрин на път за училище, то следвало бащата да може да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 09. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя, както и един месец през годината, който не съвпадал с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането ставало от дома на майката. Друг, по-разширен режим на лични отношения, също бил възможен, при активно сътрудничество на двамата родители, в т. ч. и свободен режим при взаимно съгласие за това на последните, но не било допустимо определянето по съдебен ред на свободен режим на лични отношения, тъй като изпълнението на такъв режим не било нормативно гарантирано от закона и би противоречало на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК, предвид и разясненията към т. 2 на ТР № 1/03.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС, че според разпоредбата на закона следвало да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живеело и той да бил носител на родителските права. В този смисъл е и ППВС № 1/12.11.1974 година, но гр. д. № 3/1974 година. Т. е. определянето на свободен режим на лични отношения с другия родител шяло да противоречи на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 от СК относно правомощията на съда в посочената хипотеза. Всеки от двамата родители дължал да осигурява и материална издръжка на децата си чрез изплащане на такава. Задължението за издръжка на родителите към непълнолетните им деца съгласно чл. 143, ал .2 от СК било безусловно-независимо дали били трудоспособни и дали можели да се издържат от имуществото си, като боло длъжни да задоволяват потребностите им по начин, гарантиращ правилното и хармоничното му развитие, както физическо, така и психическо такова (чл. 125, ал. 1 от СК). С оглед данните за трудоспособност на майката и на бащата, доходите им и възрастта на децата, на 9 и на 6 години към предявяване на иска на 17.07.2023 година и на 10 и на 7 навършени години към момента на въззивното решение, установените минимални размери на издръжка и работна заплата в страната за 2023 година и 2024 година, съответно от 195.00 лева и 233.25 лева., в тежест на М. М. А. следвало да се възложи да заплаща на всяко от децата ежемесечна издръжка, на детето Л. М. А. 300.00 лева, а на детето Р. М. А. 250.00 лева., считано от 07.10.2023 година, докогато страните заедно били задоволявали потребностите им, като за разликата до пълните им предявени размери исковете следвало да се отхвърлят, както и за периода от 17.07.2023 година до 06.10.2023 година включително. Издръжката за двете деца следвало да се разпредели между двамата родители и разликата над възложените в тежест на бащата издръжки следвало да се поеме от майката, която също дължала такава на децата си, наред с неоценимите грижи, които полага за тях. С оглед на това, подадената от М. М. А. въззивна жалба била частично основателна в частта, с която е той бил осъден да плаща на двете деца издръжка за периода от 17.07.2023 година до 06.10.2023 година включително, в частта, с която е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното дете Л. М. А., за разликата над сумата 300.00 лева до сумата 350.00 лева и за детето Р. М. А., за разликата над сумата 250.00 лева до сумата 300.00 лева, в които части предявените искове за издръжка се отхвърляли, а обжалваното първоинстанционно решение се отменяло. В останалата част-в частта за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в частта по въпросите за предоставяне на упражняване на родителски права на майката, местоживеенето на децата при майката и режима на лични отношения на децата с бащата, както и в частта по предявените искове за издръжка, считано от 07.10.2023 година до сумата от 300.00 лева ежемесечна издръжка на детето Л. М. А. и до сумата от 250.00 лева на детето Р. М. А., въззивната жалба на М. М. А. била неоснователна, а решението на първоинстанционният съд в така обжалваните му части, достигащо до изводи, съвпадащи с тези на въззивната инстанция, било правилно и следвало да се потвърди. С оглед изводите на състава на Окръжен съд Кърджали М. М. А. е поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е посочил, че в задължителната за всички съдилища практика на ППВС № 1/12.11.1974 година, но гр. д. № 3/1974 година било прието, че: съществувала и особена група от изменени обстоятелства, които били свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 59, ал. 4 от СК. С основание съдебната практика била включила и тези обстоятелства в категорията изменени към ефикасността на защитата на детето (децата) и на положението им. Такива били например: а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; б) пречки на родителя, който отглеждал детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител. Допълнително основание в тази насока била практиката на ВКС, отразена в решение № 35/08.02.201б година, постановено по гр. д № 4509/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Не се изпълнявали нормите на материалния и правния закон, а именно съгласно ТР № 1/ 19.02.2010 година, постановено по тълк.. д. №1/2009 година на ОСГТК на ВКС, както и нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗЗДет, за необходимостта от задължително изслушване на родителите при спорове относно родителските права, съгласно чл. 59, ал. 6 СК. При процесуално гледане по същество на производството пред Районен съд Момчилград, не били разпитани лицата М. М. А. и Л. Р. А., които се явявали родители на децата Л. М. А. и Р. М. А. По отношение на точното прилагане на закона съгласно материалноправния и процесуалноправния закон, а именно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 59, ал. 6 от СК при данни, че е налице родителско отчуждение съдът изслушва вещото лице-психолог Това не било направено както в първоинстанционното решение, така и в производството по което било постановено обжалваното решение. Съществувало опасение че, децата в периода на ранното си детско развитие, което било изключително важно за формиране на личността, повече от една година не били допускани от майката да контактуват с техния баща, в резултат на което било настъпило трайно отчуждение спрямо бащата, по вина на майката. Така изложеното обаче не обосновава допускането ва въззивното решение на Окръжен съд Кърджали до касационно обжалване тъй като не съответства на извършените от въззивния съд процесуални действия, нито на посочените в решението му изводи. Както М. М. А., така и Л. Р. А. са изслушани от състава на Окръжен съд Кърджали по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, поради което не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение. При това доколкото предмет на касационна проверка е само въззивното решение без значение е дали такова процесуално нарушение е било допуснато от първоинстанционния Районен съд Момчилград. Същевременно видно от протокола за съдебното заседание при изслушването на детето Л. М. А. е присъствал социален работник, поради което не е налице противоречие с решение № 35/08.02.2016 година, постановено по гр. д. № 4509/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Що се отнася до въпроса за родителското отчуждение М. М. А. се позовава на решение № 102/27.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4210/2018 година, постановено по гр. д. № 4210/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 222/24.06.2015 година, постановено по гр. д. № 6894/2014 година и решение № 60 279/10.01.2022 година, постановено по гр. д. № 4000/2020 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Дадените със същите разрешения обаче са неотносими към конкретния случай, доколкото в производството не е установено отчуждаване на децата Л. М А. и Р. М А. от бащата М.М. А., нито пък, че майката Л. Р. А. предприема действия в тази насока. С оглед твърденията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. М. А. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Кърджали да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от М. М. А. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 87/04.07.2024 година на Окръжен съд Кърджали, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 78/2024 година, по подадената срещу него от М. М. А. касационна жалба с вх. № 3535/16.08.2024 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото М. М. А. ще трябва да заплати на Л. Р А. сумата от 1450.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение