Определение № 4767 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1566/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по транспорт и строителни технологии /ПГТСТ/„Гоце Делчев“-Пловдив срещу реш.№.1431/21.11.23 по г.д.№.2523/23 на ОС Пловдив, VІ в.г.с., с което е потвърдено реш.№.2907/26.06.23 по г.д.№.3593/23 на РС Пловдив за уважаване на предявените от В. Х. П. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответната страна В. Х. П. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието за установено, че ищцата е работила в ответната гимназия по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „заместник-директор административно-стопанска дейност“; длъжността й е била единствена, съкратена е с ново щатно разписание считано от 12.09.22 и с процесната Заповед №.РД-07-158/30.09.22 трудовият й договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ; преди и към датата на издаване на заповедта на работодателя е било известно, че В.П. заема синдикална длъжност – „председател на синдикалната организация на Националния учителски синдикат /НУС/“ - поради което и на основание чл.333 ал.3 КТ е поискал предварително съгласие за уволнението й от ОКС на НУС-Пловдив /искане изх.№.РД-22-889/12.09.22/; синдикатът не е дал съгласие – въпреки отразеното в заповедта, че такова е дадено. При тези обстоятелства е намерено, че доколкото липсата на предварително съгласие по чл.333 ал.3 КТ е самостоятелно основание за отмяна на уволнителната заповед, същата е незаконосъобразна. С оглед поддържаното в жалбата - че ищцата отказвала да даде информация на работодателя дали се ползва от синдикална закрила, поради което той не бил длъжен да изследва този въпрос, че съгласие за уволнението й по чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ е дадено, тъй като несъгласието на ОКС на НУС било за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ и следователно е налице обосновано предположение, че за основанието по чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ съгласие е дадено, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е разпределил доказателствената тежест във връзка с оспорването на представения по делото Протокол №.2 с изх.№312/13.09.22 от заседание на ръководството на ОКС на НУС-Пловдив, и заявеното в с.з. - че липсват доказателства ищцата да се ползва със закрилата по чл.333 ал.3 КТ към датата на връчването на уволнителната заповед /18.01.23/, съдът е посочил, че тези оплаквания са неоснователни. Отразено е, че съгласието по чл.333 ал.3 КТ е предварително – т.е. то следва да е дадено към датата на издаване на уволнителната заповед, а не към връчването й /в случая 3 месеца по-късно/; че към предприемане извършването на уволнението работодателят е бил наясно с ползваната от ищцата синдикална защита - видно от отправеното от него искане от 12.09.22 до ОКС на НУС за съгласие за уволнението; че отговорът на синдиката да не дава съгласие за уволнението на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ-вместо вярното т.2 /лист 42 от първоинстанционното дело/, не означава, че съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание „съкращаване на щата“ е дадено. Оспорването на Протокол №.2 от проведеното заседание на ОКС на НУС от 13.09.22 /с който е взето решение за недаване на съгласие по искане за предварително съгласие на основание чл.333 ал.3 КТ и по чл.328 ал.1 т.2 КТ за уволнението на В.П. - лист 62 от първоинстанционното дело/ е голословно и неясно /заявено е „оспорвам същия по същество без да искам откриване на производство по чл.193 ГПК“/. Освен това дали този протокол е получен в ответната гимназия е без значение; от значение е единствено даден ли е от синдиката положителен отговор – съгласие за уволнението предвид искането на гимназията за това от 12.09.22. За Протокол №.2/13.09.22 на ОКС на НУС последната е уведомена с писмо /лист 42 от първоинстанционното дело/, което еднозначно сочи недадено съгласие по чл.333 ал.3 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.”Към кой момент се отнася спазването на закрилата по чл.333 от КТ - към момента на връчване на заповедта за уволнение или към датата на издаване на уволнителната заповед (когато уволнението е извършено чл.335 ал.2 т.2 от КТ - при неспазване срока на предизвестието)?“/реш.№.239/23.03.10 по г.д.№.5111/08, ІІІ ГО/, реш. №.567/13.10.10 по г.д.№.1130/09, ІІІ ГО, реш.№.539/9.07.10 по г.д.№.650/09, ІV ГО, реш.№.873/18.01.10 по г.д.№.1757/09, ІV ГО/; 2.“Длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателствената тежест при оспорване по същество /не по реда на чл.193 ГПК/ на частни или официални свидетелстващи документи, когато първоинстанционният съд е пропуснал да стори това при представянето им и изрично наведено оплакване във въззивната жалба?“ /т.2, ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК, реш. №.60222/8.12.21 по г.д.№.1630/21, ІІІ ГО, реш.№.307/20..03.12 по г.д.№.284/11, ІІ ГО/; 3.“За доказателствената сила пред Съда на частните и официалните свидетелстващ документи, когато са оспорени по същество от страната, и за задължението на въззивния съд да ги означи като частни или официални“ /реш.№.81/13.08.18 по г.д.№.2973/17, ІІІ ГО, реш.№.50/21.07.17 по г.д.№.4880/14, ІV ГО, реш.№.213/15.01.18 по г.д.№.856/17, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос съдържа условие, което не е било прието от съда и не съответства на обстоятелствата по делото – в случая не е било налице твърдение или доказателство, че на ищцата е било връчвано предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение при условията на чл.328 ал.1 т.2 КТ – за да са се изследва хипотеза, при която срокът на даденото предизвестие не е бил спазен. Предвид изложеното въпросът е неотносим. Отделно от изложеното предназначението на предварителната закрила по чл.333 ал.3 КТ е да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя, с нея се ползва синдикалното ръководство в предприятието и ръководството на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган /т.е. лицата, представляващи организацията и отстояващи синдикалните интереси, но само ако съответната организация има структура в предприятието/ и тя е с обективен характер-за прилагането й е достатъчно работникът обективно да притежава визираното в чл.330 ал.3 КТ качество - независимо дали работодателят е знаел за това /освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация/. В разглежданата хипотеза още преди издаване на заповедта за уволнение на работодателя е било известно обстоятелството, че ищцата е била председател на синдикалното дружество и се ползва с предварителна закрила по чл.330 ал.3 КТ /в който смисъл са и представените доказателства, вкл. удостоверения и Устав на НУСКТД /, затова е поискал от надлежния орган съгласие за уволнението й на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и безспорно такова изрично съгласие не е било давано в нито един момент - нито към този на издаване, нито към този на връчването на заповедта /макар че и към двата момента ищцата, видно от удостоверения №.61/28.04.22 и №.178/14.11.22, важащи съответно за периоди 1.05.22-31.10.22 и 1.11.22-30.04.23, обективно е имала горното качество/; напротив - изразявано е несъгласие. В този смисъл са и решаващите мотиви на съда – който е посочил, че от значение е единствено даден ли е положителен отговор – съгласие, от синдиката за уволнението на искането на гимназията за това, и такова въобще няма. При това положение не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият и третият въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка и поради това са също неотносими. Само за пълнота следва да се отбележи, че доколкото се задават в контекста на твърдения, че с отговора на исковата молба /стр.3 изр.1/ са оспорени представените с нея удостоверения (съдържащи удостоверяване, че ищцата е Председател на синдикалното дружество на НУС в ПГТСТ „Гоце Делчев“, в съответствие с действащото законодателство и Устава на НУС Председателят може да води преговори, да подписва КТД и споразумения със съответните адм. органи, да защитава трудово-правните, социални и професионални права и интереси на синдикалните членове, като се ползва с правата по чл.42 и чл.406 КТ), както е оспорен в открито съдебно заседание „по същество“ и Протокол №.2 изх.№.312/13.09.22 от заседание на ръководството на ОКС на НУС, но доказателствена тежест във връзка с тях не е била разпределяна, следва да се има предвид, че съдът дължи откриване на производство по оспорване на документ съобразно чл.193 ГПК и съответно указания за разпределяне на доказателствена тежест само в предвидените от разпоредбата хипотези. В случая ответната страна е заявила, че оспорва представените с исковата молба удостоверения по същество и с оглед твърденията на ищцата, че е лице, което се ползва от закрила по чл.330 ал.3 КТ - тъй като, видно от удостоверенията, тя е председател на синдикално дружество – т.е. председател на вътрешна структура /секция/ (а не член на синдикално ръководство на синдикална организация, учредена или структурирана към предприятието на съответния работодател) и в качеството й на такава по отношение на нея закрилата на чл.333 ал.3 КТ не е приложима предвид разясненията, дадени с ТР 9/13 от 12.12.14, ОСГК. Аналогично е и оспорването в о.с.з. на Протокол №.2 с изх.№.312/12.09.22 – с посочване, че въз основа на същия ответникът е стъпил да направи отговора и поради това го оспорва по същество без да иска откриване на производство по чл.193 ГПК. При това положение очевидно т.нар. „оспорване“ не е свързано с авторството на документите или верността на съдържанието им като свидетелстващи такива /частни или официални/, а с това как следва да се тълкува, предвид предоставената с чл.330 ал.3 КТ закрила, съдържащата се в тях информация – дали ищцата като председател на синдикално дружество попада в изброените в разпоредбата защитени лица, респективно дали е дадено съгласие за уволнението й. Именно предвид оспорването с отговора на исковата молба в горепосочения смисъл в първото съдебно заседание В.П. е ангажирана допълнителни доказателства – Устав на НУСКТД и КТД, за да установи вида и характера на синдикалното дружество и обстоятелството, че то, предвид горепосочените документи, съставлява не вътрешна структура /секция/, а синдикална организация, учредена или структурирана към предприятието на съответния работодател – т.е. попада в обхвата на хипотезата на чл.330 ал.3 КТ пред тълкуването, дадено с ТР 9/13, ОСГК. Отделно от изложеното законът не борави с термин „оспорване по същество“. Същият сам по себе си – без допълнително уточнение - не указва в какво се състои подобно оспорване, респективно при изрично изявление, че не се касае за оспорване по реда на чл.193 ГПК и не се конкретизират допълнително евентуални възражения във връзка с автентичността или верността на съответните документи – било то частни или официални, за съда и не би могло да възникне задължение да открива процедура по реда на чл.193 ГПК и да дава указания във връзка с разпределяне на доказателствена тежест. С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 2300лв. платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,