Определение № 983 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1632/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите - [населено място], срещу въззивно решение № 353 от 06.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 354/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 117 от 27.01.2023 г. по т. д. № 1511/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите (НАП) против Народно читалище „Вещина - 2005“ (н.), при участие на синдика А. Г. К., иск за признаване установено, че публични вземания в общ размер на 27 297.09 лв., от които 21 114.68 лв. - главница, и 6 182.41 лв. - лихви, предявени от НАП в срока по чл.688 ТЗ с молба изх. № М-24-28-505/21-25/22.02.2022 г. и включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на Народно читалище „Вещина - 2005“, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220513133932, са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и за уважаване на предявения установителен иск. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че вписването на запор по реда на ДОПК е от значение единствено за противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор спрямо кредитора, в чиято полза е учреден особен залог, но не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залог, съответно такова право не може да бъде признато и на кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност. Излага доводи, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е императивна, не подлежи на стеснително тълкуване и като специална изключва приложението на общата разпоредба на чл.136 ЗЗД в производството по несъстоятелност, в което съществува привилегирован ред за удовлетворяване на държавата като кредитор с публични вземания, обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ запор, създаден с цел засилена защита на държавния интерес при удовлетворяване на вземанията. За незаконосъобразен касаторът намира и извода на въззивния съд, че предявените в производството по несъстоятелност на длъжника публични вземания не могат да се ползват от привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по причина, че вписването на постановлението за налагане на обезпечителни мерки в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) е извършено след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Незаконосъобразността на посочения извод е аргументирана със съображения, че в Търговския закон и в частност в разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3 ТЗ няма предвидена пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителни мерки, наложени преди откриване на производството по несъстоятелност; Вписването не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка и не е уредено като задължение в ДОПК, а доколкото чл.638, ал.4, изр.3 ТЗ въвежда единствено забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имущество на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, самото вписване на запора след откриване на производството не е причина да се отрече привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което касаторът е посочил като значими за изхода на делото въпросите „ Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон или посочената разпоредба създава привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози; Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и че предвид ясната и неподлежаща на стеснително тълкуване разпоредба на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, възприетото от въззивния съд разрешение на въпросите е неправилно и уврежда държавата като кредитор, предприел своевременно необходимите действия за обезпечаване на своите вземания. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от синдика на Народно читалище „Вещина - 2005“ (н.) - А. Г. К., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради ненадлежно обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е заявено искане за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил установените от първоинстанционния съд и безспорни във въззивното производство правнорелевантни факти: С решение от 14.06.2021 г. по т. д. № 528/2021 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на Народно читалище „Вещина - 2005“. В хода на производството, под № 20220513133932, в Търговския регистър е обявен списък на предявените в срока по чл.688 ТЗ и приети от синдика вземания, в който са включени и предявени от НАП публични вземания в общ размер на 27 297.09 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ. В предвидения за това срок е подадено възражение от НАП срещу определената в списъка поредност на удовлетворяване, основано на твърдения, че вземанията подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Възражението е оставено без уважение от съда по несъстоятелност с определение от 01.08.2022 г., поради което НАП е предявила иск по реда на чл.694 ТЗ, за да установи твърдяната поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Предявените в производството по несъстоятелност публични вземания са установени при извършена ревизия за задължения на читалището - длъжник по ЗКПО и по повод на тях, с постановление от 28.04.2021 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, е наложен запор на основание чл.121, ал.1 ДОПК върху вземания на длъжника в „ПИБ“ АД. Запорът е вписан в ЦРОЗ на 16.06.2021 г. С постановление от 14.12.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София е продължено действието на наложените обезпечителни мерки с отразяване, че запорът е наложен за публични вземания в размер на сумата 26 751.58 лв., дължима по силата на ревизионен акт от 16.11.2021 г. При така очертаната безспорна фактическа обстановка въззивният съд е констатирал, че спорът между страните е правен и е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, предвиждаща привилегия за удовлетворяване на вземания, обезпечени със залог или ипотека или със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) - от получената сума при реализацията на обезпечението. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ подлежи на корективно тълкуване в частта относно вписаните по реда на ЗОЗ запори и възбрани. В процеса на тълкуване съдът е изразил разбиране, че чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е в пряко противоречие с чл.638, ал.4 ( сегашна ал.6 ), изр. 2 ТЗ, според който наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Посочил е, че разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.2 ТЗ касае всички изпълнителни производства по ГПК и ДОПК, образувани преди откриване на производството по несъстоятелност, като уредената в нея непротивопоставимост има действие в рамките на производството по несъстоятелност - когато се осребрява имущество от масата на несъстоятелността и се разпределят приходите от осребряването. С оглед правилото на чл.638, ал.4, изр.2 ТЗ, съдът е определил като нелогично запорите и възбраните да са непротивопоставими, а обезпечените с тях вземания да са привилегировани по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Освен изложените съображения, въззивният съд е изтъкнал и аргументи, че признаването на привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в разглежданата хипотеза противоречи на същността на запора и на възбраната като обезпечителни мерки, които за разлика от други правни системи, по българското право не водят до учредяване на залог или ипотека. Предвид обстоятелствата, че в закона не е уредена привилегия във връзка със запора и възбраната дори в хипотезата по чл.193 ДОПК - при продължаване на индивидуалното принудително изпълнение след откриване на производството по несъстоятелност, и че запорът и възбраната не са визирани в чл.724 ТЗ, съдът е отрекъл признаването на „по-предна привилегия“ (според използваната терминология) да е оправдано в самото производство по несъстоятелност. Въззивният съд е акцентирал и върху целта и последиците от вписването на обезпечителни мерки по ЗОЗ. Изложил е мотиви, че вписването на запор в ЦРОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза по-късно е учреден особен залог върху запорираното имущество (чл.12, ал.2и чл.30, ал.1 ЗОЗ) и при принудително изпълнение ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор; Целта на вписването на обезпечителните мерки по ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а създаване на предимство при конкуренция между различни способи на принудително изпълнение върху едно и също имущество; Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, тъй като наложените в изпълнителното производство запори са им непротивопоставими, съгласно чл.638, ал.4, изр.2 ТЗ; При очевидното противоречие между разпоредбите на чл.638, ал.4, изр.2 ТЗ и чл.722, ал.1, т.1 ТЗ съдът следва да даде приоритет на първата разпоредба като съответстваща на един от основните принципи на производството по несъстоятелност, че материалноправното положение на кредиторите се запазва в производството по несъстоятелност, включително по отношение наличието и липсата на обезпечения за техните вземания (чл.618 ТЗ); Ако дадено вземане е било необезпечено, то си остава такова и в производството по несъстоятелност, а обезпечителните мерки запор или възбрана са процесуални и не създават привилегия за съответните вземания, дори когато са вписани в ЦРОЗ, и това им качество не се променя в производството по несъстоятелност. В заключение, с оглед възприетото тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, въззивният съд е формирал решаващ извод, съвпадащ с крайния извод на първоинстанционния съд - че предявените от НАП публични вземания в производството по несъстоятелност на Народно читалище „Вещина - 2005“ подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, а не по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.694 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора установителен иск по чл.694 ТЗ. Независимо от това касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. С решение № 50112 от 15.03.2024 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т. д. № 1602/2022 г. след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по въпроса „Допустимо ли е корективно тълкуване на императивната норма на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по отношение на предвиденото в нея право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечение е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ“. След анализ на приложимите законови разпоредби, уреждащи правната природа на обезпечителната мярка „запор“, целта и правните последици от нейното вписване по реда на ЗОЗ, и след съпоставяне на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ с относимите правила на търговската несъстоятелност, съставът на ВКС, ІІ т. о., е отговорил на поставения въпрос в следния смисъл: „Разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора“. В мотивите към цитираното решение са изложени съображения, че въпреки нейния повелителен характер, разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ се нуждае от корективно тълкуване в частта относно обезпечителните мерки „запор“ и „възбрана“. От значение за тълкуването са целта, поради която в чл.26, ал.3, т.1 и т.2 ЗОЗ е предвидено вписване на наложен запор в ЦРОЗ, и последиците от това. Целта на вписването на запора в ЦРОЗ е той да се противопостави на кредитора, в полза на който се учредява особен залог върху запорираното имущество, ако вписването на запора го предхожда, при провеждане на принудително изпълнение по ГПК и ДОПК. Вписването на запора има оповестително действие и е противопоставимо на третите добросъвестни лица, като противопоставимостта се изразява в това, че заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор, ако запорът е вписан преди вписването на особения залог. С факта на вписване на обезпечителната мярка „запор“ в ЦРОЗ за кредитора, в полза на когото е наложена, не възниква право на предпочтително удовлетворяване („заложно право“) и същият не придобива качеството на обезпечен кредитор. Запор върху вземане или върху движимо имущество по чл.4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност и същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално принудително изпълнение по ГПК или ДОПК, респ. той е от значение за конкуренцията при определяне на приложимия способ за изпълнение - по ЗОЗ или по ГПК/ДОПК. Вписването в ЦРОЗ на наложен по реда на ГПК или ДОПК запор не поражда право за кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запор в производствата по индивидуално принудително изпълнение, поради което, по аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва и кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, в производството по несъстоятелност, което има универсален характер и протича с участие на всички кредитори на длъжника. Вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог единствено лишава заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор при провеждане на индивидуално принудително изпълнение по ГПК/ДОПК, но не поражда за него „заложно право“. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.638, ал.6 (преди ал.4), изр.2 ТЗ, уреждаща непротивопоставимостта на наложен (преди откриване на производството по несъстоятелност) в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, на кредиторите на несъстоятелността. Правилото на чл.638, ал.6, изр.2 ТЗ не предвижда изключение за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, дори ако са наложени по ДОПК, и след като налагането на запор е непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, по аргумент от по-силното основание вписването на запора също не може да им се противопостави и да породи права за кредитора, за чиито вземания е наложена обезпечителна мярка „запор“. Аргумент в подкрепа на тълкуването, че кредиторът с наложен по реда на ДОПК/ГПК и вписан в ЦРОЗ запор не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване, се съдържа и в разпоредбата на чл.724 ТЗ, според която право на предпочтително удовлетворяване е налице само върху цената на заложената или ипотекирана вещ, съответно върху вещ, върху която има право на задържане, но не и върху цената на запорирана/възбранена вещ. Формираната с решението по т. д. № 1602/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., съдебна практика се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС. При наличие на тази практика, в която се съдържа отговор на значимите за изхода на разглежданото дело правни въпроси, не може да се приеме за осъществено поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е разрешил въпросите в смисъл, съответстващ на възприетото с посочената практика правно разрешение, което изключва и възможността за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 354/2023 г. на Апелативен съд - София. В отговора по чл.287, ал.1 ГПК синдикът на Народно читалище „Вещина - 2005“ (н.) - А. К., е направил искане за разноски, но не е представил доказателства за извършени в производството по чл.288 ГПК разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,