Определение № 4257 от 01.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Обединена Българска Банка“ АД, чрез юрисконсулт Л. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Видин № 151/27.10.2025г. по в.гр.д. №110/2025 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несъобразено с константната съдебна практика на ВКС. Насрещните страни А. Н. Я., В. Н. Я. със съгласието на майка си А. Н. Я. и В. Н. Я. с писмен отговор, чрез адвокат Н. А., оспорват жалбата. Твърдят, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като поставените въпроси са неотносими към предмета на спора и мотивите на въззивния съд, а решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Видин, постановил друго, с което отхвърлил предявения от „Обединена Българска Банка“ АД, против А. Н. Я., В. В. О. и В. Н. В. иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № ., том ., рег.№ ., нот. дело №. г. на нотариус Т. А., рег. №. от регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Видин, вписан в Служба по вписванията – Видин с вх.рег. №...г., акт № ., том ., дело № .г., с който А. Н. Я., лично и като законен представител на малолетното си дете В. В. О. прехвърлила на В. Н. В. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., находящ се на етаж. в сграда с идентификатор ., разположена в поземлен имот с идентификатор №. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-. от 28.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГК, с административен адрес [населено място], [улица] (.), вх. ., на. (.) етаж, ап.№. (.), с предназначение: жилище - апартамент, със застроена площ 44, 88 кв.м, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. За да постанови този резултат, съдът (включително чрез препращане към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 от ГПК) приел, че по делото са надлежно установени следните факти: Ищецът „Обединена Българска Банка“ АД бил кредитор договори за банков кредит (Договор за овърдрафт №. от 06.04.2021 г., Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ №. от 29.06.2021 г. и Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ №. г.) сключени с „А. .“ ООД – кредитополучател, В. И. К. и В. О. Я. – съдлъжници. Установил, че ответниците А. Н. Я. и В. В. О. били наследници по закон на В. О. Я., починал на. г. – негови съпруга и син. Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което приел за установено, че към датата на предявяване на иска (06.12.2023 г.) ищцовата банка имала вземания по процесните договори за кредит, както следва: 1/ 213 425.57 лв., а към изготвяне на заключението (01.08.2024 г.) – 232 076, 50 лв. по Договор за овърдрафт №. от 06.04.2021 г.; 2/ 884 574, 18 лв., а към изготвяне на заключението – 944 412, 30 лв. по Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ №. г.; 3/ 903 287, 62 лв., а към изготвяне на заключението – 966 339, 56лв. по Договор за револвиращ банков кредит /кредитна линия/ №. г. Констатирал, че общият размер на изискуемите вземания на банката към съдлъжниците и ответници, като наследници на В. О. Я. по трите договора за кредит, към датата на исковата молба, възлизали на 2 001 287, 37 лв. С оглед на така установените факти съдът приел, че ищецът имал качеството кредитор с установено вземане по процесните договори възникнало преди датата на сключване на оспорената разпоредителна сделка (16.06.2023 г.). Направил извод, че сключения от ответниците/длъжници договор за покупко-продажба не бил увреждащ по отношение на банката/ищец, тъй като не затруднявал възможността му да се удовлетвори от тяхното имущество и не накърнявал „общото обезпечение на кредитора” по смисъла на чл.133 ЗЗД. За да обоснове този извод, съдът развил съображения, че според правилото на закона, цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на неговите кредитори, които имали еднакво право да се удовлетворят от него, при липса на законни основания за предпочитание. Посочил, че в конкретния случай, с нотариален акт №., том ., рег. № ., дело №. от. г. на нотариус Л. Ц., рег. №. (л.150) върху процесния имот в полза на „Ю. България“ АД била учредена договорна ипотека от А. Н. Я., като ипотекарен длъжник и починалия В. О. Я., съдължник и ипотекарен длъжник, като обезпечение по сключените договори за кредит от „А.-. М“ООД. Направил извод, че кредиторът „Ю. България“ АД се явявал привилегирован по смисъла на чл. 136, т. 3 и чл. 173 от ЗЗД, с право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, без значение в чия собственост се намирал същия и това обстоятелство изключвало приложението на общото правило на чл.133 ЗЗД. В допълнение отбелязал, че от оспорената сделка било видно, че договорената и заплатена от купувача В. В. цена (47 770 лв.) постъпила не по сметка на продавачите, а в полза на привилегирования кредитор и послужила за погасяване на задължението по Договор за предоставяне на кредитна линия №...г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизенес револвираща линия-плюс“ №./23.10.2020 г. Изложил още, че продажбата била извършена със знанието и съгласието на обезпечения кредитор, получил продажната цена, с който ищецът (не привилегирован кредитор по чл. 136, т. 3 ЗЗД) не можел да се конкурира за удовлетворяване на вземанията си от процесния имот. Тези съображения обосновали крайното заключение на въззивния съд липса на увреждане на кредитора „О.“ АД, който нямал право на предпочитателно удовлетворяване от процесния имот преди привилегирования ипотекарен кредитор, дори имотът да бил продаден на публична продан след образувано изпълнително производство. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Може ли единствено обстоятелството, че има учредена ипотека в полза на друг кредитор да обоснове законосъобарзен извод за липса на увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД спрямо необезпечения кредитор – ищец по П. иск; 2/ Наличието на привилегирован кредитор с ипотека върху процесния имот съставлява ли пречка за уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД, предявен от хирографарен кредитор. Твърди, че същите са разрешени в противоречие с ТР 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на касационния съд в решение №639/06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г. на ІV г.о.; решение №149/12.11.2013г. по т.д. №422/2012г. на І т.о.; решение №320/05.11.2013г. по гр.д.№1379/2012г. на ІV г.о.; решение №322/29.10.2015г. по гр.д.№2761/2015г. на ІV г.о.; решение №48/21.02.2014г. по гр.д.№4321/2013г. на ІV г.о.; решение №261/25.06.2015г. по гр.д.№5981/2014г. на ІV г.о.; решение №149/12.11.2013г. по т.д. №422/2012г.; решение №422/20.03.2000г. по гр.д.№1469/1999г. на V г.о.; решение №407/29.12.2014г. по гр.д.№2301/2014г.; решение № 128/20.07.2017г. по т.д. №2481/2016г. на І т.о.; 3/ Обременените със залог или ипотека вещи изключени ли са от общото имущество на длъжника, което служи за обезпечаване на всички негови кредитори съгласно чл.133 ЗЗД. По този въпрос навежда довод за превратно приложение на правилото на чл.133 ЗЗД. Поставя и въпросът: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Наведен е довод, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, както и практиката на ВКС обективирана в решение № 212/01.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на II т.о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т.д.№ 811/2012 г. на II т.о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т.д.№ 1544/2014 г. на II т.о.; решение № 136/6.11.2015 г. по т.д.№ 2483/2014 г. на II т.о.; решение № 180/11.01.2016 г. по т.д.№ 1618/2014 г. на II т.о.; решение № 94/13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на II т.о.; решение №161/4.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на II т.о.; решение № 222/27.03.2018г. по т.д.№ 505/2017 г. на II т.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите от касатора въпроси свързани с приложение на разпоредбата на чл.135 ЗЗД и налице ли е увреждане при извършване на разпоредителна сделка с вещи, върху които има учреден залог или ипотека, са обуславящи правните изводи на въззивния съд и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което са налице предпоставките за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Останалите въпроси ще бъдат разгледани по същество на спора. Налице са предвидените в закона предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставения въпрос, уточнен от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) в следния смисъл: Налице ли е увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД при извършване на разпоредителна сделка с вещи, върху които има учреден залог или ипотека. Жалбоподателят „Обединена Българска Банка“ АД следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50, 16 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,