Определение № 3412 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3294/2023 г.
ВКСII гражданско отделение03.07.2024 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О с т а в я без уважение молбата на Г. С. Х. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 2438 от 20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3294/2023 г. на Върховния касационен съд, II г. о., в частта му за разноските. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9299 от 29.05.2024 г. от Г. С. Х. за изменение на определение № 2438 от 20.05.2024 г., постановено по настоящето дело в частта за разноските, с искане присъдените на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. да бъдат намалени до размер на 400 лв. Ответната страна по молбата Д. Р. С. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С определение № 2438 от 20.05.2024 г. по гр. д. № 3294/2023 г. на ВКС, II г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 22.03.2023 г. по в. гр. д. № 554/2022 г. на Шуменския окръжен съд и касаторката Г. С. Х. е осъдена да заплати на ответната страна по касация Д. Р. С. сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 1200 лв., т. е. минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая според наредбата е 1200 лв., а не 400 лв., както счита молителката. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая заплатеното от ответната страна по касация адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за реализираната от процесуалния й представител защита в производството по чл. 288 ГПК не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на спора, поради което не следва да бъде намалявано. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,