Определение № 1912 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. срещу определение № 5273/08.03.2026г. по ч.гр.д.№ 1589/26г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на исковото производство по предявения от П. срещу И. М. Х. иск по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи очевидната му неправилност като основание за допускане на касационен контрол. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че от изложените в исковата молба и уточнителните молби факти не може да се приеме да е налице годен обект на защита по реда на чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр, защото искането е основано единствено на субективните възприятия на ищеца за начина, по който ответникът осъществява/ следва да осъществява правомощията си на служител в 8-мо РПУ, София. Отделно е констатирано, че ищецът не сочи в какво се изразява неравнопоставеното му третиране, сравнимо с други лица в сходна/ сравнима ситуация. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от касационните оплаквания. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а се е позовал на очевидна неправилност на въззивното определение. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е налице когато без извършване на допълнителна проверка от съдържанието на самия акт може да бъде констатиран такъв тежък порок, който го прави нетърпим за правовия ред. В случая такъв липсва, доколкото прочитът на обжалваното определение не позволява пряка констатация за превратно прилагане на закона или за груби нарушения на правилата на формалната логика от въззивната инстанция. Жалбоподателят обосновава очевидната неправилност с доводи за процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, а те са проверими едва при извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност. В заключение, няма основание обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол. Така мотивиран, настоящият състав