Определение № 60362 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3801/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. П. срещу въззивно решение № 83 от 05.07.2021 г. по в.гр.д.№ 222 от 2021 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е отменено частично решение № 48 от 06.04.2021 г. по гр.д.№ 1421 от 2020 г. на Ловешкия районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от С. Н. П. срещу К. Р. П. насрещен установителен иск за изключителна собственост на С. П. върху апартамент № 11 със застроена площ от 62,25 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] /сега [улица]/, [жилищен адрес] и за отхвърляне на предявения от К. Р. П. срещу С. П. иск за делба на този апартамент.

Касаторът твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС /без да посочва конкретна практика/ по въпроси, които не са ясно формулирани, но касаят способите и допустимите доказателствени средства за доказване на пълна и частична трансформация на лични средства между бивши съпрузи, на дарението на един съпруг от неговите родители и на придобиването на собственост върху недвижим имот по реда на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: Възможно ли е един имот, придобит по време на брака, да се счита за изцяло лично имущество на единия съпруг, при положение че влогът, с който е заплатен, е на половина на стойността на закупения имот и само от показанията на роднините на този съпруг се установява, че останалите пари са дарение ?

В писмен отговор от 21.09.2021 г. ответницата по жалбата С. Н. Р. оспорва същата. Моли решението на Ловешкия окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендира за направените пред ВКС разноски по делото.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по първоначалния и ответник по насрещния иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за делба и собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за уважаване на предявения от С. П. срещу бившия й съпруг К. П. насрещен иск за установяване на изключителната собственост на С. П. върху процесния апартамент и за отхвърляне на иска за делба на този апартамент, въззивният съд е приел за доказана пълна трансформация на лични средства на С. П. в придобиването на апартамента, закупен от бившите съпрузи по време на брака им. След анализ на допустимостта, достоверността, яснотата и обективността на събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел за безспорно доказано твърдението на С. П., че вложените при закупуването на апартамента парични средства в размер на 206 000 лв. са били нейни лични средства- дарени й от родителите й.

По второто твърдение на С. П., че жилището е придобито частично по реда на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУЖВГМЖСВ/, ново наименование на закона- Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че е недопустимо придобиването на собственост по реда на този закон да се доказва със свидетелски показания. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът е приел, че С. П. е доказала, че е титуляр на жилищно-спестовен влог, открит през 1970 г., много преди брака й с К. П.; че още преди брака е подала заявление за включване в предвидената по този закон процедура по компенсация; че е била призната за правоимаща в списък по чл.7 от ПП на ЗУЖВГМЖСВ за 1994 г.; че е имала 120 732 лихвоточки и е картотекирана в I група, съгласно чл.3 от закона. С. П. обаче не е представила доказателства за изпълнението на останалите предвидени в закона етапи по определяне на размера на компенсацията и факта на изплащане на сумата в полза на картотекирания. Въззивният съд обаче е приел, че това е без значение, предвид категорично установеното по делото, че стойността на жилището е изплатена изцяло с дарените от родителите й и само в нейна полза парични средства, тоест доказано било първото твърдяно от нея придобивно основание.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

1. Касаторът не е посочил практика на ВКС, на която счита, че обжалваното решение противоречи. Позовал се е на практика, посочена в решението на първоинстанционния съд, която според него противоречала на приетото във въззивното решение. Видно от първонистнационното решение, в него съдът е цитирал решение № 91 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 776 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 1037 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. В първото посочено решение Върховният касационен съд е приел, че не е допустимо само със свидетелски показания да се установява, че имущество е придобито със средства по ЗУПГМЖСВ. Същото е прието в мотивите на решението на въззивния съд, тоест няма противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. Във второто посочено решение на ВКС е прието, че в тежест на претендиращият индивидуална собственост върху имот, придобит по време на брака, е да докаже следните правно релевантни факти: придобивната стойност на имота според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект; размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на закона произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането на тези средства към момента на придобиване на имуществото. Приетото в обжалваното въззивно решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като въззивният съд е приел по същество същото- че в тежест на С. П. е било да докаже посочените по-горе правно релевантни факти, което същата е сторила чрез посочените от нея и събраните по делото гласни доказателства.

2. Касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси. Част от посочените от него най-общо въпроси /за приложението и доказването на придобиването на собственост върху недвижим имот по реда на ЗУПГМЖСВ/ не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили изводите на съда за уважаване на предявения иск за собственост и за отхвърляне на иска за делба. Както бе посочено по-горе, в решението въззивният съд не е приел, че част от вложените в закупуването на апартамента парични средства са получени от С. П. като компенсация за неин многогодишен жилищно-спестовен влог по реда ЗУПГМЖСВ. Напротив, приел е, че апартаментът е изключителна собственост на С. П., тъй като е закупен с дарени от родителите й средства.

3. По другата част от просочените от касатора най-общо въпроси /касаещи допустимите доказателствени средства за доказване на трансформация и по-конкретно допустимостта на свидетелски показания за доказване на дарение на парични средства от родители на един от съпрузите за закупуване на имот/ няма противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС, в която константно и непротиворечиво се приема, че свидетелските показания в този случай са допустими. В този смисъл са например: решение № 108 от 08.06.1999 г. по гр.д.№ 722 от 1998 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 434 от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 1829 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 701 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 150 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 4125 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и много др.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос /Възможно ли е един имот, придобит по време на брака, да се счита за изцяло лично имущество на единия съпруг, при положение че влогът, с който е заплатен, е на половина на стойността на закупения имот и само от показанията на роднините на този съпруг се установява, че останалите пари са дарение ?/, тъй като този въпрос също не е правен въпрос- защото не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Както вече бе посочено, за да уважи иска за пълна трансформация, въззивният съд не е приел, че част от вложените в закупуването на процесния апаратамент парични средства са получени от С. П. като компенсация за неин многогодишен жилищно-спестовен влог по реда ЗУПГМЖСВ, нито е основал извода си за доказаност на дарението само на показанията на роднини на С. П.. Напротив, приел е, че апартаментът е изключителна собственост на С. П., тъй като е закупен с дарени от родителите й средства, а това обстоятелство е признал за установено въз основа на показанията на свидетелите Р. Н. и М. С., втората от които не е роднина на С. П..

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовни искова молба и насрещна искова молба, по предявените първоначален иск за делба и насрещен иск за изключителна собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение