Определение № 1607 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 693/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Община Доспат срещу определение № 20/ 13.01.2025г., постановено по в.т.д. №610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено постановеното по т. дело № 8/ 2024 г. по описа на Смолянския окръжен съд определение № 186 от 18.10.2024 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 3637 от 02.10. 2024 г. от Община Доспат за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по т. дело № 8/2024 г. по описа на Смолянския окръжен съд решение № 55 от 26.08. 2024 г. в частта за разноските. Частният касационен жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относно размера на така присъденото възнаграждение като значително завишено. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 - т.3 ГПК. От страна на ответника по ЧКЖ „ Хаджиеви 5588“ ЕООД-гр.Доспат е подаден отговор в насока липсата на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо о отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания с настоящата ЧКЖ акт, въззивният съдебен състав е изложил следните съображения: Според чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В ал. 2 на същия е споменато, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата спомената по- горе. Последната, с оглед приетото с решение от 25.01.2024 г. на СЕС постановено по дело № С-438/2022 г. тълкуване на чл. 101, §2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС не е задължителна и не обвързва съда. Според изложеното от съда, в случая Община Доспат е подала на 23.05.2024 г. по делото молба, в която прави евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението и иска то да се съобрази с минималните размери по Наредба № 1 /стр. 40 от делото на См ОС/. Това води до извод, че е налице съгласие същата да бъде ползвана като ориентир за минималния размер на възнаграждението и съответната преценка за прекомерност. Като съображения за неоснователност на възражението по чл.75 ал.5 ГПК, въззивният състав е изложил, че за двата иска предявени пред См ОС минималният размер е 6857, 56 лв. Това сочи, че присъдените от См ОС 7 000 лв. са в повече с 140 лв. и не може да се говори за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсват каквито и да е било формулирани от страната правни въпроси, като вместо това се повтарят оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, развити в самата частна касационна жалба. От изложеното следва, че не се обосновава наличие предпоставка за допускане до касационно обжалване, с оглед на което и такова не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение