Определение № 516 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2041/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516

гр. София, 07.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева Членове:

Бонка Дечева

Ваня Атанасова

като разгледа докладваното от Дияна Ценева Частно касационно гражданско дело № 20218003102041 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. И. Ц. чрез нейния пълномощник адв. Н. Т., срещу въззивно определение № 854 от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 53/2021 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на същото поради допуснато съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т3 ГПК и на чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК-поради очевидна неправилност. Жалбоподателката поддържа, че спорният по делото въпрос е за това дължат ли се разноски за адвокатски хонорар във втората фаза на делбата по повод предприети оспорвания, разрешени в първата фаза на делбата, ако направените от насрещната страна разноски за адвокатски хонорар във връзка с тези оспорвания вече са били присъдени с решението по допускане на делбата. В отговор на частната касационна жалба ответницата по касация И. Л. Цинтрон изразява становище, че изложените в жалбата твърдения не кореспондират с данните по делото, както и че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на заявените основания. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е отменено определение № 264246 от 07.12.2020 г. по гр.д. № 17512/2013 г. на Варненския районен съд, постановено в производство по чл. 248, ал.1 ГПК, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение № 260510 от 02.10.2020 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на И. Л. Ц. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено посоченото решение, като Н. И. Ц. е осъдена да заплати на основание чл. 355 във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК на И. Л. Ц. направените разноски за адвокатско възнаграждение в делбеното производство в размер на 800 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по предявения иск за делба, предмет на делото между страните, са били разрешени спорове, които по силата на чл. 343 ГПК могат да се съединят с иска за делба, а именно спор за валидността на завещателно разпореждане в полза на ищцата И. Л. Ц. и за намаляване на това завещание. Приел е, че решението по допускане на съдебната делба не финализира съдебния процес и това е причината, поради която съдът не се произнася както по дължимите от съделителите държавни такси, така и по разрешените преюдициалните спорове, включени в производството по реда на чл. 343 ГПК. След като разноските за адвокатско възнаграждение по приетите за неоснователни присъединени искове са били поискани от страна и доказани, на основание общото правило на чл. 78 ГПК следва да бъдат възложени с решението по извършване на делбата. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения в частната касационна жалба правен въпрос, тъй като същият не кореспондира с данните по делото и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. С допълнително определение № 1872 от 23.07.2018 г. по в.гр.д. № 468/2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено в производство по чл. 248, ал.1 ГПК, и с определение № 336 от 25.06.2019 г. по гр.д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., в полза на И. Л. Ц. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по обжалване на решението на първоинстанционния съд по допускане на съдебната делба в размер общо на 1000 лв., и за касационното производство в размер на 1500 лв. Няма присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд по допускане на съдебната делба, включително и във връзка със заявеното от Н. И. Ц. в срока по чл. 342 ГПК оспорване на валидността на завещанието, оставено в полза на ищцата И. Ц., и предявения като насрещен иск по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на това завещание. Основателно е искането за допускане на въззивното определение на основание чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК-поради очевидна неправилност. Съгласно разясненията, дадени в т.9 от ППВС № 7/73 г., което не е изгубило значението си при действието на ГПК от 2007 г., съдебноделоводните разноски се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране /правилото на чл. 355, изр. първо ГПК/, но когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос /например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и др./, разноските се възлагат съобразно с общите правила - чл. 64 и 65 ГПК / отм./, сега чл. 78 ГПК.. Макар формално да се е позовал на тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е процедирал в противоречие с нея. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. не е във връзка с повдигнатите спорове в първата фаза, както е приел въззивният съд, а за процесуално представителство и защита по делото във фазата по извършване на съдебната делба. Това изрично е отразено в представения Договор за правна защита и съдействие № 18 от 14.09.2020 г. Във втората фаза на делбата спорове между страните относно способа за прекратяване на съсобствеността или претенции за подобрения не са заявени. Проведено е едно открито съдебно заседание /на 15.09.2020 г./, в което е прието заключението на вещото лице относно поделяемостта на делбения имот и стойността на дяловете, и делото е прието за решаване. В тези случаи разноските за адвокатско възнаграждение остават за страните така, както са направени Въззивният съд не е съобразил това и неправилно е възложил тежестта за разноски по общото правило на чл. 78 ЗС. С оглед на изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено като очевидно неправилно, и вместо него бъде постановено друго, с което молбата на И. Л. Ц. за допълване на решение № 260510 от 02.10.2020 г. в частта за разноските, като й бъдат присъдени сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по повдигнатите в първата фаза на делбата спорове за валидността на завещанието и по насрещния иск по чл. 30, ал.1 ЗН, бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът

Мотиви