Определение № 60250 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 450/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Б. М. В., чрез пълномощника му адв. В. Х. Л., срещу решение № 4988 от 14. 08. 2020 г. по гр. д. № 15262/2019 г. на Софийски градски съд, II Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 177742/26. 07. 2019 г. по гр. д. № 29710/2016 г. на СРС, ГО, 26 с-в, с което е уважен предявеният от Д. Ц. Ц. против Б. М. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – апартамент № ...., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: нарушение на чл. 131 ГПК, което е довело до неразглеждане, като незаявено в преклузивния срок, на направеното от касатора, при условията на евентуалност, възражение за придобивна давност по чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 ЗС; нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в неизвършване на цялостна преценка на събрания и относим доказателствен материал, едностранчиво обсъждане на коментираните доказателства, неразглеждане на направеното от ответника по иска възражение за придобивна давност; нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК – неуважаване на доказателствено искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза, направено с въззивната жалба. Твърди се и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 13, ал. 1 СК, чл. 42, б. „в“ ЗН, чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС, чл. 69 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищеца Д. Ц. Ц., чрез адв. Д. Т., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да достигне до извод за основателност на предявения иск по чл. 108 ЗС и потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният апартамент бил придобит от бабата на ищеца В. М. И. на основание договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ рег. № 108/5. 01. 1989 г. В. М. И. е починала на 9. 11. 2010 г. и е оставила като единствен наследник сина си Ц. Б. Ц., починал на 5. 09. 2011 г. и оставил като наследник ищеца Д. Ц. Ц.. Д. Ц. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 11/19. 02. 2016 г. по описа на нотариус А. Ш., издаден въз основа на писмени доказателства: договор за покупко-продажба рег. № 108/5. 01. 1989 г., удостоверения за наследници на В. И. и Ц. Ц., личен регистрационен картон на В. М. И., заверен на 23. 11. 2015 г. от р-н „Възраждане“, СО, справки към НБД „Население“ и др. По делото е представено и заверено копие от личния регистрационен картон на В. И., в който е отбелязано, че същата е разведена с Б. Ц. И. с решение по гр.д. № 4281/1974 г. на СРС. Приел е, въз основа на заключението на почерковата експертиза на вещото лице Д. В. вх. № 5087541/25. 05. 2018 г., че саморъчно завещателно разпореждане от 7. 10. 2010 г. на В. М. И. в полза на ответника по иска Б. М. В., обявено на 28. 07. 2016 г., с което процесният апартамент се завещава на Б. В. и въз основа на което последният се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № .... г., не е написано и подписано от В. М. И.. Ответникът Б. В. се е нанесъл в апартамента след смъртта на В. И., откогато и до сега продължава да живее е там, считайки се за негов собственик на основание извършеното в негова полза саморъчно завещание. Стопанисвал е жилището, поддържал го е, демонстрирал е собственическо отношение.

От правна страна въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е основателен. Собственик на процесния апартамент е ищецът, на основание наследяване на Ц. Ц., който към смъртта си е бил придобил собствеността по наследство от В. И. и сключен от последната договор за покупко-продажба. Приел е, че саморъчното завещание от 7. 10. 2010 г., обявено на 28. 07. 2016 г., на В. И. в полза на Б. В., е нищожно на основание чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателката.

Приел е, че първоинстанционният съд законосъобразно не е разгледал, като преклудирано, направено след срока по чл. 131 ГПК, възражение на ответника по за придобивна давност. В тази връзка е съобразено, че адв. Р. Л., получила като пълномощник на ищеца, преписи от исковата молба и доказателствата и подала от негово име, в срока по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба, е била без надлежно учредена представителна власт, тъй като пълномощното не е било подписано от Б. В., но по молба на ответника от 13. 12. 2016 г. същият е получил лично на 16. 12. 2016 г. копия от документите, съдържащите в първоинстанционното дело. Съобразено е, също, че в първото по делото открито съдебно заседание пред СРС, проведено на 22. 05. 2017 г., процесуалният представител на ответника адв. Л. е заявила изрично, че поддържа депозирания от адв. Л. отговор.

Приел е за преклудирано, тъй като е направено за пръв път едва с въззивната жалба, и възражението на ответника, касаещо легитимацията на ищеца като единствен собственик на процесния имот, както и фактическите твърдения, на които е основано - че наследодателката В. И. е била разведена към смъртта си и при прекратяване с развод на СИО е могла да получи само 1/2 идеална част от правото на собственост. В случая, в срока за отговор ответникът е оспорил иска единствено с твърдения, че е придобил процесния недвижим имот по силата на оставеното му от В. И. саморъчно завещание.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, точка 1 (въпроси № № 1, 3, 5) и точка 3(въпрос № 2, ) ГПК:

1. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващо участието на ответника в делото, когато съобщението по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подписано от ответника или надлежно упълномощен от него процесуален представител, както и ако по делото въобще липсва съобщение по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 197 от 11. 11. 2019 г. по гр. д. № 4661/2018 г. на ВКС, 3 г.о., и с решение № 24 от 10. 04. 2020 г. по гр. д. № 2065/2019 г. на ВКС, 3 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

2. Считат ли се изпълнени задълженията на съда по чл. 131, ал. 1, 2 и 3 ГПК, ако на ответника се връчат преписи от документите по делото, а не изрично съобщение по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ако ответникът не е бил надлежно представляван при получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, от кой момент за него започва да тече едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3. Преклудира ли се правото на възражение срещу предявения иск, ако съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 131, ал. 1 ГПК и не е предоставил възможност на ответника за предявяването му.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 380 от 15. 10. 2012 г. по гр. д. № 1015/2011 г. на ВКС, 4 г.о.

4. Каква следва да е поредността на условията за връчване на съдебни книжа, която съдът дължи.

Следва ли връчването на съдебни книжа по смисъла на чл. 43, ал. 1 ГПК да бъде придружено от съобщение или призовка, издадени от съда и удостоверяващи какви са връчените съдебни книжа.

Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с решение № 292 от 13. 10. 2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, 4 г.о. и определение № 10 от 9. 01. 2015 г. по ч. т. д. № 3359/2014 г. на ВКС, 2 т.о.

5. Съставлява ли тежест или условие по смисъла на ЗН запис в завещание, по силата на който на заветника се възлага полагане на грижа за трето лице, без да е ясно от кой момент следва да започне полагането на тази грижа и без да е ясно дали изобщо ще се наложи полагането на такава грижа.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 122 от 3. 06. 2013 г. по гр. д. № 902/2012 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 745 от 13. 01. 2011 г. по гр. д. № 79/2010 г. на ВКС, 3 г.о.

Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на решението, поради постановяването му при грубо процесуално нарушение, изразяващи се в прилагане на последиците по чл. 133 ГПК при липса на надлежно връчване на ответника на съобщение по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първите четири въпроса.

Въпросите касаят оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в прилагане на последиците по чл. 133 ГПК по отношение на ответника и неразглеждане, като заявено след едномесечния срок за подаване на отговор на исковата молба, възражението му за придобивна давност по чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 ЗС, без на същия или на упълномощен негов представител да е било връчено съобщение по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Въпросите не са от обуславящо значение за изхода на спора и обсъждането им не би могло да промени резултата по делото. Упражняваното от ответника владение се основава на нищожна сделка – саморъчно завещание, нищожно на основание чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателката. Съгласно чл. 70 ЗС владението на една вещ на правно основание, годно да прехвърли собственост, без владелецът да знае, че праводателят му не е собственик, е добросъвестно, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато нищожността е поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока (в тази хипотеза трябва да има само порок във формата, а не и порок във волеизявлението/волеизявленията на страните, т.е. придобивното основание трябва да е валидно като волеизявление). Саморъчно завещание, нищожно на основание чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е подписано и написано от завещателя, не е правно основание, годно да направи владелеца собственик, тъй като не обективира волеизявление на завещателя. Затова владението, основано на такова завещание, е недобросъвестно. Без значение е дали заветникът е знаел или не за този порок, тъй като в коментираната хипотеза обективно не съществува юридическо основание (липсва волеви акт от завещател). Знанието и поведението на владелеца би било от значение при унищожение, разваляне или отмяна на придобивното основание – в тези случаи владението е добросъвестно, освен ако владелецът не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето и отмяната на придобивното му основание (ППВС № 6/1974 г., т. 10 и т. 11). След като ответникът е недобросъвестен владелец, то същият би могъл да придобие собствеността по давност чрез упражнявано владение в срока по чл. 79, ал. 1 ГПК, който в случая не е бил изтекъл към предявяване на иска (3. 06. 2016 г.).

Независимо от горното, за пълнота следва да се посочи, че на 16. 12. 2016 г. ответникът Б. М. В. е получил лично заверени копия от съдържащите се по делото документи, сред които фигурира и разпореждане на първоинстанционния съд от 26. 08. 2016 г. (л. 31 от делото на СРС), с което му се указва възможността за подаване на писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок, посочва се съдържанието на отговора и се разясняват последиците от неподаване на отговор в срок. Следва да се посочи и обстоятелството, че в първото открито заседание, проведено на 22. 05. 2017 г., упълномощеният процесуален представител на ищеца е заявил, че поддържа отговора на исковата молба, подаден от адв. Л., както и че не възразява срещу проекта на доклад по чл. 146 ГПК, направен с определение № 78980/13. 03. 2017 г. по гр. д. № 29710/2016 г. (л. 48), освен срещу допуснатата грешка при изписване номера на делото и вида на иска – осъдителен по чл. 108 ЗС, а не установителен, в който проект за доклад е посочено, че като придобивно основание ответникът е заявил само завещание от В. М. И..

Петият въпрос също не е от обуславящо значение за изхода на делото. Разсъжденията, че завещанието би било нищожно, дори да бе подписано и написано от завещателката, тъй като със същото се възлага тежест на заветника - да полага грижи за сина на завещателката, са хипотетични, теоретични и не влияят на правилността на решаващия извод на съда за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН,тъй като не е написано и подписано от завещателя.

По изложените съображения настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси неотговарят на изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда и е от значение за изхода на конкретното дело. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

Не е налице очевидна неправилност на акта по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не е налице и прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката Не е налице нарушаване на основни принципи на гражданския процес.

При този изход на делото, жалбоподателят Б. М. В. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца Д. Ц. Ц. сумата 2000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение