Определение № 875 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6754/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 28.07.2014г. по гр.д.№568/2014г., с което ОС София, като е потвърдил първоинстанционно определение по гр.д.№356/2014г. на РС Самоков, е прекратил производството по него като недопустимо. Жалбоподателят – Н. И. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и същото като неправилно да бъде отменено, като бъде даден ход на исковата му молба. Ответницата И. М. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК. Заявява, че ако жалбата бъде разгледана по същество, то не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд е недопустимо. С искова молба от 19.05.2014г. Н. И. Д. е поискал да се признае за установено по отношение на И. М., С. Г., П. И. и И. Г., че не им дължи сумата 4870 лева по договор за аренда, 126,06 лева лихва върху главницата и 397,40 лева деловодни разноски, както и сумата 227 лева разноски по изпълнително дело, 552 лева разноски по същото и 105,90 лева лихви за забава. С определение от 19.06.2014г. по гр.д.№356/2014г. РС Самоков е прекратил производството по исковете като недопустимо. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение възприемайки изводите за недопустимост на исковете. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, поради което обжалваното определение с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК също не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Тъй като в случая цената на всеки един от установителните искове, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 ГПК е под 5000 лева, то касационното производство по отношение на въззивно решение постановено по тези искове е недопустимо, поради което е недопустимо касационното обжалване и на определението, постановено по такова дело. Предвид изложените съображения, съдът