Определение № 4489 от 09.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на Г. Ю. Г., ЕГН[ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. Т. П., срещу Определение №843 от 02.04.202 4г. по в. ч. гр. д. №159/2024г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е било потвърдено Определение №15469 от 19.12.2023г. по гр.д. №4404/2023г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. Производството по гр.д. №4404/2023г. по описа на Софийския градски съд е образувано по предявен на 11.04.2023г. от Г. Ю. Г. против Д. Л. К. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между тях предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 02.08.2021г. По делото е установено, че ответникът Д. Л. К. е починал преди подаване на исковата молба- на 31.03.2022г., а негов наследник съгласно представеното по делото удостоверение е Т. Д. Ц., роден през 1911г., който не е бил намерен на известните по делото адреси. С определение от 09.12.2023г. първоинстанционният съд е приел, че доколкото посоченият ответник би бил на 112 години, то е обективно невъзможно същият да е жив. Приел е, че тъй като производството е образувано срещу лице, което е починало към датата на предявяване на иска, то същото е недопустимо и следва да се прекрати. С обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил прекратяването от първоинстанционния съд на производството по предявения иск, въззивният съд е изложил съображения, че делото е следвало да бъде прекратено още когато първоинстанционният съд е получил информация, че първоначалният ответник по иска Д. Л. К. е бил починал преди датата на подаване на исковата молба. Позовал се е на задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които исково производство, по което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Обвързан ли е съдът от удостоверителната сила на официалните документи относно удостоверените с тях обстоятелства? 2. Допустимо ли е съдът да приеме, че дадено физическо лице е починало само въз основа на признака „възраст“, въпреки липсата на каквито и да било данни за реално настъпила смърт? Иска се допускане на касационно обжалване на определението и поради очевидната му неправилност. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., за да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК правният въпрос, разрешен от въззивния съд, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. В случая с оглед решаващите мотиви на въззивния съд формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода на делото, поради което по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. За да потвърди прекратяването на производството по делото, въззивният съд не се е позовавал на евентуалната смърт на конституирания в хода на делото ответник Т. Д. Ц., а е приел, че производството е недопустимо, тъй като посоченият в исковата молба първоначален ответник Д. Л. К. е бил починал към датата на подаването й. Така изложените съображения са в съответствие със задължителната съдебна практика- т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното въпросите в изложението, свързани с обстоятелството дали допълнително конституираният ответник Т. Д. Ц. е жив или е починал, не кореспондират с мотивите на обжалваното определение и въззивният съд не се е произнасял по тях. Не може да се уважи и искането за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.2 от ГПК- поради очевидна неправилност на определението. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебен акт, засегнат от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от обжалваното определение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,