Определение № 98 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. К. против определение от 25.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 2998/2012 г. от състав на Софийски градски съд, І-во гр.отд. Частната касационна жалба е подадена в срок. С обжалваното определение, състав на СГС е приел, че производството по гр.д.№ 6903/2008 г. по описа на СРС, 51-ви състав е прекратено с влязло в сила определение на същия съд. Съдът е приел, че постъпилата по делото молба се иска „възобновяване на производството” по същото дело, което е недопустимо, като в тази насока е потвърдил разпореждането на районния съд, с което е отказано да се разгледа отново прекратеното вече производство. В изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос, който води до допустимост на касационното обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Твърди се, че следва да се достигне до единно становище относно повдигнатия правен спор и поради това е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тази формулировка не поставя правен въпрос, като само за пълнота следва да се отбележи, че както правната теория, така и цялата съдебна практика са категорични, че прекратено с влязло в сила определение съдебно дело не може да се възобнови и преразгледа наново, каквото е искането на касатора и по който правен въпрос се е произнесъл и въззивния съд и който правен въпрос е обосновал извода на съда за неоснователност на молбата. Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване на определението на СГС. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия