Определение № 586 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2804/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Инвестбанк” АД, [населено място] срещу решение № 562 от 24.09.2024 г. по т. д. № 533/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на решение № 690 от 14.05.2024 г. по т. д. № 2311/2022 г. на Софийски градски съд, VI-23 състав, за начална дата на неплатежоспособността на дружеството-длъжник „Автомотор корпорация ”АД, [населено място] е определена датата 31.12.2017 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Автомотор корпорация ”АД с твърдението, че: въззивната инстанция е обвързала наличието на неплатежоспособност на ответното дружество единствено с финансовите коефициенти, а не с наличието на трайна невъзможност да бъдат заплащани задълженията му към всички кредитори; не е отчела обстоятелството, че краткосрочните задължения, които са взети предвид при изчисляване на коефициентите за ликвидност, не са изискуеми; в противоречие с установеното по делото е приела липса на собствени дълготрайни активи на длъжника; неправилно е преценила финансовите коефициенти за ликвидност и финансова автономност. В касационната жалба е релевирано оплакване и за допуснато нарушение на процесуалноправните норми на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Според касатора, въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за определяне началната дата на неплатежоспособността обстоятелства, в т. ч. изискуемостта на вземанията на присъединените кредитори и не е събрал служебно съответните доказателства, в случай че е била необходима допълнителна информация. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора, въззивното решение е очевидно неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Като значими за изхода на конкретното дело, с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. За определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност достатъчно ли е да се вземат предвид само показателите за ликвидност, без да се изследва и взема предвид момента на настъпване на трайна неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ; Към кой момент следва да бъде определена началната дата на неплатежоспособността: към момента на спиране на плащанията по изискуеми вземания към всички кредитори при установено наличие на трайна невъзможност дружеството да заплаща задълженията си или към момента, към който се установява влошаване на показателите за ликвидност на дружеството под референтните стойности; При определяне на началната дата на неплатежоспособност длъжен ли е съдът да изследва в дълбочина динамиката в икономическите показатели на длъжника, като извърши съпоставка между стойностите в изследвания период; 2. Достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника; Следва ли съдът при обсъждане на икономическото състояние на длъжника, което формира показателите му на ликвидност, при постановяване на решението си да се произнесе дали структурата на краткосрочните задължения, които следва да бъдат покрити с краткотрайните активи на дружеството, е правилно определена от вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза; 3. Дълготрайните активи и конкретно недвижимата и движима собственост на длъжника могат ли да служат за преценка на възможността му той, чрез продажбата им, да погасява краткосрочните си задължения“. Като практика на ВКС, подкрепяща основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, са посочени: за въпросите по т. 1 – решение № 80 от 08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на I т. о., решение № 220 от 07. 02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на I т. о., решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на I т. о., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на II т. о., решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. по т. д. № 2435/2014 г. на II т. о.; за въпросите по т. 2 – решение № 32 от 17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на II т. о.; решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2009 г. на I т. о., решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на II т. о., решение № 225 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на I т. о., решение № 14 от 27.07.2023 г. по т. д. № 2645/2022 г. на I т. о.; за въпроса по т. 3 – решение № 163 от 06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г. на II т. о. Ответниците по касация – „Автомотор корпорация ”АД, [населено място], Национална агенция за приходите, САС Ж. Лен Отоспорт, [населено място], „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], „Юробанк България“ АД, [населено място], и „Банка ДСК“ АД, [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени постановеното от Софийски градски съд решение в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Автомотор корпорация ”АД, [населено място] е приета датата 05.04.2022 г. и да определи за такава датата 31.12.2017 г., въззивният съд е съобразил данните от основното и допълнително заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза, изготвени въз основа на балансите на дружеството за периода 2017г. - 2022г., установяващи, че финансовото състояние на дружеството се е влошило значително още през 2017 г., като тази неблагоприятна тенденция е продължила непрекъснато през целия изследван период, през който всички коефициенти на ликвидност са в отрицателни величини (към 31.12.2017 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.4473, на бърза ликвидност – 0.2583, на незабавна ликвидност – 0.0102 и на абсолютна ликвидност – 0.0102). Съдебният състав е взел предвид, че в баланса към 31.12.2017г. са осчетоводени краткосрочни задължения (с падеж до една година) в значителни размери - 22 719 000 лв., представляващи по-голямата част от всички задължения на стойност 31 465 000 лв. и че краткосрочни задължения в аналогични размери са осчетоводявани във всички следващи баланси, с незначителни намаления на размера им, от което е направил извод, че за изследвания период краткосрочните задължения на дружеството са изпълнявани чрез привличане на заемни средства, като по този начин са възниквали нови задължения на мястото на вече погасените. С оглед на това е приел, че установената най-ранна дата на непогасяване на задължение в значителен размер към един от кредиторите на дружеството – 05.04.2022 г., не може да се счете за начало на неплатежоспособността, тъй като към датата на посоченото неизпълнение състоянието на неплатежоспособност вече е било налице – то се е установило още през 2017 г. Предвид обаче липсата на доказателства за точната дата на началния момент на това състояние, въззивният съд е счел, че за начална дата на неплатежоспособността на ответното дружество следва да бъде определена датата 31.12.2017 г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, не може да се счете за осъществено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт. За да е налице това основание, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без да е необходим анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на някое от основанията за неправилност, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обжалванното решение ще е очевидно неправилно при наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, т. е. когато е постановено „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или е постановено „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, или е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на въззивното решение с твърдения, повтарящи оплакванията за неправилност в касационната жалба, които, с оглед изложеното по-горе, не обосновават извод за наличие на това основание. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставените в изложението въпроси. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационното обжалване, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросите по т. 1 и т. 2 не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело в посочения смисъл. Обобщено, тези въпроси изразяват несъгласието на касатора с изводите, до които е достигнал въззивният съд и следователно са относими към правилността на въззивното решение, чиято проверка е предмет на самото касационно производство, а не основание за допускането му. Това е видно от съдържащите се във въпросите твърдения на страната, които не съответстват на мотивите на обжалвания акт – твърдението, че въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспособността само с оглед показателите за ликвидност, без да е взел предвид момента на настъпване на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите, както и че е съобразил единствено някои от показателите на счетоводните стандарти, а не е извършил цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника. В действителност, обжалваното решение е в пълно съответствие с посочената от касатора практика на ВКС – началната дата на неплатежоспособността е определена с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, което е установено чрез анализ на всички коефициенти – за ликвидност, за финансова автономност и за задлъжнялост, като е съобразено, че от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Що се отнася до въпроса по т. 3 от изложението, отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК произтича от липсата на произнасяне по същия. Видно от мотивите на въззивното решение, в него изобщо не е обсъждана възможността дълготрайните активи на длъжника, чрез продажбата им, да служат за погасяване на краткосрочните му задължения. Поради това, този въпрос няма характер на обуславящ за изхода на делото по смисъла на разясненията в цитираната по-горе тълкувателна практика на ВКС. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК