Определение № 180 от 26.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 943/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1412 / 14.11.2014 год. по ч.гр.д.№ 964 / 2014 год. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.08.2014 год. по гр.д.№ 3933 / 2014 год. на Русенски районен съд .С последното е оставено без уважение възражението на жалбоподателя – ответник в производството, по предявен от Г. А. С. иск с цена от 500 лева, за местна подсъдност на спора пред Софийски районен съд, на основание чл.119 ал.3 вр. с чл.105 ГПК. Жалбоподателят оспорва изводите на въззивния състав, че се касае за предявен от ищеца иск на потребител,поради което приложение намира специалната местна подсъдност, уредена в чл.113 ГПК.Прилага изложение по чл.280 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но касационната жалба е процесуално недопустима, предвид следното: С атакуваното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност / местна /. Съгласно т.9в на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС това въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките за обжалваемост, съгласно чл. 274 ал.1 ГПК. Независимо от предходното,налице е и второ основание за недопустимост: Предявеният иск е с цена 500 лева - под минималния праг за касационна обжалваемост както на граждански,така и на търговски дела.Съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определения, постановени в производства, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение