Определение № 3551 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 774/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12430/17.11.2022 г. на Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица изток“ ЕАД, чрез юрк. Д. П. – С., срещу въззивно решение № 289/21.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 395/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 48/13.05.2022 г. по гр. д. № 181/2022 г. на Районен съд – Раднево. С него касаторът е осъден на основание чл. 200 КТ да заплати на П. Д. П. сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната на 27.08.2020 г. злополука, приета за трудова с разпореждане № 71/09.09.2020 г. на ТП на НОИ – Стара Загора, ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното му изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на мотивите на съдебния акт и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по няколко въпроса, зададени в контекста на обсъждани в мотивите на въззивното решение факти, каквито не са твърдени от ищеца и на доказателства, които не са представени и приети нито пред първата, нито пред въззивната инстанция. Конкретно се сочи, че въззивната инстанция е основала изводите си за основателност на иска по чл. 200 КТ, респ. за осъществяване фактическия състав на отговорността на работодателя на „Експертно решение на ТЕЛК № 1167/13.05.2008 г.“, с което е установена „91,8% намалена работоспособност, от които 70 % дължаща се на професионално заболяване“, а в исковата молба липсват подобни твърдения и не са представяни такива доказателства. Със същата аргументация се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата П. Д. П., чрез адв. Ж. З., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че ищецът е работил в ответното дружество по сключен трудов договор на длъжността „тракторист - до 100 к.с.“, в отдел „Вторични суровини“. На 27.08.2020 г. около 16.50 ч., при изпълнение на служебните си задължения, по време на движението на управлявания от него трактор „Булгар ТК-80“, се скъсала задната лява полуоска на трактора. Освободената задна гума се ударила в двата рейкови хидравлични цилиндъра на повдигателното устройство, при което повдигнала трактора нагоре и го обърнала надясно, а при обръщането кабината затиснала десния крак на ищеца. След около половин час негови колеги успели да повдигнат трактора и да го освободят. С разпореждане № 71/09.09.2020 г. на ТП на НОИ – Стара Загора злополуката е призната за трудова. При инцидента ищецът получил травматични увреждания - счупване на втора и трета метатарзална кост на глезена на десния крак, претърпял е две операции - на 27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г. На болнично лечение е бил до 05.09.2020 г., а в отпуск по болест за периода от 27.08.2020 г. до 22.02.2021 г., след което се е върнал да работи на същата длъжност. Видно от съдържанието на въззивното решение, мотивите от л. 37 (по средата) до л. 39, абзац 3-ти, са пълно копие на мотивите на първоинстанционното решение. На л. 39, в абзац 4 и 5 съдът е посочил, че: „…предявеният иск е основателен и е налице трудова злополука на въззиваемия, тъй като с Експертно решение на ТЕЛК № 1167/13.05.2008 г. се установи, че той след процесния инцидент е с намалена работоспособност 91.8%, от които 70% се дължат на професионалното заболяване. Решението е свидетелстващ документ, който има обвързваща материална доказателствена сила до съответната му отмяна от орган, предвиден в КСО. Правилно съдът приема, че влошаването на общото здравословно състояние е във връзка с професионалното заболяване и е налице причинна връзка между двете.“. По-нататък следват мотиви, които са общи, без всякаква конкретика, а в заключение на л.40, абзац 3-ти, отново е посочено: „В разглеждания случай е налице трайно намалена работоспособност, която е причинена именно от процесната трудова злополука на работника, като последната е и над 50%. Следователно процесният случай се обхваща именно именно от хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ“. При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Соченото от страната основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение не се констатира, доколкото с оглед постановения диспозитив би могло да се приеме, че съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора - по иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ. Налице са предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на явно нарушение на основни съдопроизводствени принципи (чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ, чл. 12 ГПК) и процесуални правила (чл. 236, ал. 2, чл.235, ал. 2 ГПК) за дейността на въззивната инстанция и за необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение