Определение № 1193 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2393/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Рила ферм“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя И. А. И., чрез адв.Г. В. от САК, срещу решение № 451/09.07.2024г. по възз.т.д.№ 381/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 260014/20.12.2023г. по т.д.№ 54/2019г. на ОС - Кюстендил, с което, по предявения по реда на чл.74 ТЗ иск на К. Б. И. против дружеството, са отменени, като незаконосъобразни, решенията на ОС на дружеството, обективирани в протокол от 16.05.2019г. - за заличаване на ищеца К. Б. И. като съдружник, за поемане на дяловете му от съдружника И. А. И. и за преобразуване на дружеството в ЕООД.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за постановяване на въззивното решение в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост - основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Според касатора е неправилно оставено без уважение искането му за отвод на въззивния състав, предвид участието на част от съдиите в състава, разгледал и решил спора между същите страни по иска с правно осноние чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ /възз.т.д.№ 636/2021г. на САС/. Поддържа, че не е изяснена и преценена правилно същността на поставения правен спор и е налице съществено противоречие в изводите на съда, свързани с доказателствата и материалния закон. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли да се счита, че Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност е редовно проведено, ако съдружникът е уведомен за него чрез връчване на покана, която е отказал да приеме?

2. Взетите решения на Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, което е редовно проведено, обвързват ли съдружника, който не е присъствал, но е бил уведомен за него чрез връчване на покана, която е отказал да приеме?

3. Преди да напусне дружеството с ограничена отговорност, напускащият съдружник следва ли да уреди имуществените си отношения с юридическото лице?

С писмен отговор насрещната страна, ищецът К. И., чрез адв.П. И. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

С допълнителна молба, вх.№ 1275/23.01.2025г. ищецът, чрез адв.П.И. от САК, претендира за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложените списък, договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Производството по делото, т.д.№ 54/2019г. на ОС - Кюстендил, е образувано по предявените от К. И. против „Рила ферм“ ЕООД иск, с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаното по партидата на дружеството заличаването на ищеца като съдружник в ответното дружество представлява несъществуващо обстоятелство, и иск, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството от 16.05.2019г. за заличаването на ищеца като съдружник, за поемане на дяловете му от съдружника И. И. и за преобразуване на дружеството в еднолично дружество с ограничена отоворност.

С първото постановено по делото първоинстанционно решение № 26002/15.01.2021г. искът, с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, е отхвърлен, а искът, с правно основание чл.74 ТЗ, е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено.

С решение № 651 от 02.11.2021г. по възз.т.д. № 636/2021г. на САС, след отмяна изцяло на решение № 260002 от 15.01.2021г. по т.д. № 54/2019г. на ОС - Кюстендил, искът с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е уважен, като е признато за установено, че вписаното по партидата на дружеството заличаване на ищеца като съдружник представлява несъществуващо обстоятелство, и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с правно основание чл. 74 ТЗ. В мотивите на въззивното решение е прието, че членственото правоотношение на ищеца не е прекратено на 15.05.2019г. по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ след изтичане на 3-месечен срок, считано от датата на получаване на изпратеното от него до И. И., в качеството му на управител на търговското дружество, искане за свикване на общо събрание, тъй като, само по себе си, това изявление на ищеца не може да бъде тълкувано като отправено предизвестие за прекратяване на членството му, а - единствено като предложение за провеждане на общо събрание на съдружниците, на което да бъде дискутиран въпросът с напускането му, като в подкрепа на този извод е и отправеният от ищеца отговор на получената покана за инвентаризация (съдържащ и нова покана за общо събрание), получено от дружеството на 06.03.2019г., чрез представляващия И. И., в което се съдържа категорично изявление на ищеца, че не е отправял предизвестие за прекратяване на участието си в дружеството. Направен е краен извод, че ищецът е съдружник в ответното дружество, поради което вписването на заличаването му в търговския регистър е несъществуващо обстоятелство и предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е основателен.

С определение № 50230/09.05.2023г. по т.д.№ 918/2022г., ТК, въззивното решение по възз.т.д. № 636/2021г. на САС не е допуснато до касационно обжалване.

Предявеният по реда на чл.74 ТЗ иск е разгледан по същото т.д.№ 54/2019г. на ОС - Кюстендил, но от друг съдия-докладчик, след отстраняване на съдията-докладчик, разгледал и решил спора по иска по чл.29 ЗТРРРЮЛНЦ, като страните са призовани ВОЗ. С постановеното по делото по делото решение № 260014/20.12.2023г. искът с правно основание чл.74 ТЗ е уважен.

Решение № 260014/20.12.2023г. е потвърдено със сега обжалваното въззивно решение, постановено от въззивен състав с участие на двама от съдиите, участвали в състава, разгледал спора и постановил въззивното решение по възз.т.д.№ 636/2021г. на САС. Направеното в ОСЗ на 25.06.2024г. искане на управителя на дружеството за отвод на целия въззивен състав, е оставено без уважение по съображения, че съдиите от състава не са участвали при решаване по същество на спора по иска по чл.74 ТЗ.

Преценявайки законосъобразността на оспорваните решения на ОС на дружеството на въведените в ИМ основания за незаконосъобразност, първото от които е липса на отправена покана до ищеца за ОС на 16.05.2019г., въззивният състав е приел, че действително липсват доказателства такава покана да е отправена до ищеца. Изтъкнал е, че императивната разпоредба на чл.139, ал.1 ТЗ предвижда като предпоставка/условие за валидност на ОС не просто отправянето, а - връчването на покана за ОС. Посочил е, че не може да се счете ищецът да е бил уведомен за ОС на 16.05.2019г. с поканата за предходното общо събрание, предвид императивното изискване на закона за всяко събрание да бъде отправяна и получавана покана. Направен е извод, че ищецът е нередовно призован за ОС на 16.05.2019г., което е довело до незаконосъобразно провеждане на ОС на 16.05.2019г. и гласуване при липса на кворум. Допълнително е изтъкнато, че с влязлото в сила решение по иска по чл.29, ал.1 ЗТТРЮЛНЦ е формирана СПН по въпроса, че ищецът не е заявил воля за напускане на дружеството, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван настоящото производство. Направен е краен извод, че атакуваните решения на ОС на дружеството са незаконосъобразни, тъй като не са били налице необходимите материални предпоставки за приемането им.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка не се констатира вероятност решението да е нищожно и/или недопустимо. Същото е постановено в законен състав. Наистина част от съдиите от постановилия го въззивен състав са участвали и в състава, постановил решението по възз.т.д.№ 636/2021г. на САС, но с него искът с правно основание чл.74 ТЗ не е разгледан по същество. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на решението.

Както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, извън дължимата служебна проверка за допустимост и валидност, рамката на производството на чл.288 ГПК се определя от посочените от касатора основания за допускане на обжалване и формулираните правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, които касационният съд може само да конкретизира, уточни и квалифицира. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не - дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК /. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба / чл. 290, ал. 1 ГПК /.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване и по трите поставени въпроса от касатора произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 2 не е обуславящ правните изводи на съда по предмета на спора, тъй въззивният съд е приел, че липсват доказателство за отправянето на покана до ищеца за ОС на дружеството на 16.05.2019г., съответно не е обсъждал отказ на ищеца да получи отправена до него покана за ОС на 16.05.2019г. Въпрос № 3 не е обсъждан от въззивния съд, тъй като е изцяло неотносим за спора във връзка със законосъобразността на решенията на ОС на дружеството от 16.05.2019г.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо обсъждане на въведените допълнителни предпоставки.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 600лв. с вкл.ДДС, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, и доказани с приложените договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: