Определение № 287 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

К. М. А. И. обжалва решение № 5/ 02.01.2014 г. по гр. д. № 580/ 2013 г, с което Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав потвърждава решението от 28.03.2013 г. по гр. д. № 433/ 2011 г. по описа на Елинпелински районен съд, V-ти състав за отхвърляне на предявения иск срещу А. М. И., Н. Д. Б. и Н. Д. Б. за делба на имот, находящ се в [населено място] хан, [община], Софийска област, целия с площ от 1 780 кв. м, представляващ УПИ ХІ-153 в кв. 21 по плана на [населено място] хан, заедно с построената в него масивна жилищна сграда.

К. поставя два материалноправни въпроса, уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания. Въпросите са:

1. Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, осъществен ли е акт на открита демонстрация спрямо всички съсобственици за промяна в намерението за владение?

2. Придобивната давност, изтекла до признаване на чуждите права, запазва ли своето действие?

По същество касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът Н. Б. възразява, че няма основание за допуск до касационен контрол на въззивното решение и по същество решението е правилно.

От ответниците Н. Б. и А. И. не постъпват отговори.

Настоящият състав констатира, че въззивното решение по делбения иск е годен обект на касационно обжалване, жалбата изхожда от съделителя, предявил иска и е спазен срокът по чл. 283 ГПК.

В решението въззивният съд е приел, че на основание договор по н. а. № 166/ 03.03.1975 г. ответникът Н. Б. и Д. Д. И. са придобили при равни дялове процесният имот като незастроен, като след смъртта на Д. И. през 1987 г. делът й е обект на наследствено правоприемство за нейните син и съпруг – ищецът и ответникът А. И.. Съдът е счел, че юридическите факти, които пораждат съсобствеността върху незастроения имот, оборват презумпцията на чл. 69 ЗС и за да е основателно възражението на ответника Н. Б., че по време на брака с ответницата Н. Б. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност по давностно владение сградата и мястото, в което е построена, са необходими действия, с които този ответник е обективирал спрямо останалите съсобственици своето намерение да завладее чуждите идеални части. Въззивният съд е третирал като първи такъв акт на преобърнато намерение заявлението от 28.03.1991 г. до кметството на [населено място] П.. С това заявление ответниците А. И. и Н. Б. са изявили воля взаимно да си учредят право на строеж за изграждането на две постройки, едната от които процесната. Въззивният съд е изключил вещно-правен ефект на заявлението по причини на неспазената форма по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) и неучастието на ищеца, като трети съсобственик на дворното място. Счел е че този акт е последван от други (издаване на разрешение за строеж, одобряване на архитектурен проект, извършване на строежа, ограждането на имота, облагородяването му, паркиране на собствения автомобил), продължили в периода 28.03.1991 – 28.03.2001 г, като втората дата е и тази, на която ответниците Н. и Н. И. са придобили имотите в режим на СИО. Делбеният иск е отхвърлен при мотиви, че оригинерният способ на чл. 79, ал. 1 ЗС е погасил съсобствеността, включително върху сградата като приращение в имота.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар и не по двата въпроса. Вторият не обуславя решението. Никой от актовете, които въззивният съд е обсъждал, не представлява признание на чужди права. Първият въпрос обаче обуславя решението и е решен в противоречие с ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГКТК на ВКС. Със задължителна за съдилищата сила тълкувателният акт прие, че когато презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, за да придобие съсобственикът чуждите идеални части по давност е необходимо да е извършил действия, с които е обективирал спрямо всички останали съсобственици намерението си да завладее техните идеални части. Следователно основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава допуск до касационно обжалване по въпроса: Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, осъществен ли е акт на открита демонстрация спрямо всички съсобственици за промяна в намерението за владение?

При тези мотиви, съдът