Определение № 828 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2768/ 04.05.2020 г. по гр.д. № 16122/ 2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която след съответно изменение на решението от 25.05.2018 г. по гр.д. № 5386/ 2015 г. на Софийски районен съд, е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Е. Г. А. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следните суми: · 12 795.54 лв. – платено над главницата за връщане на кредита по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/ 04.10.2007 г. поради валутната разлика между швейцарския франк и българския лев в периода 22.02.2010 г. – 22.11.2014 г. и · 6 665.28 лв. – платено над възнаградителната лихва по същия договор поради едностранното увеличение на лихвения процент от банката в периода 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г., · ведно със законната лихва върху двете главници от 03.02.2015 г. Решението се обжалва от Банката в осъдителните му части с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: и 1. Какви са критериите, които определят дали банката е предоставила достатъчно информация на ясен и разбираем език, за да се направи извод, че кредитополучателят-потребител е бил уведомен и е разбирал към сключването на договора, че при повишаване на курса на швейцарския франк ще се повиши и размерът на вноската за връщане на кредита, уговорена по курса на чуждестранната валута към българския лева? и 2. Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира 145 месеца напред курс на чуждестранна валута, в която е отпуснала банков кредит? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довод, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация Е. А. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по иск от потребител, а съгласно чл. 113, изр. 2 ГПК (сегашната, приложима редакция на разпоредбата), образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Прилага се ниският праг на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а всеки един от осъдителните искове е с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е осъденият ответник. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но действително повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните: Въззивният съд е намерил, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит за покупка на недвижим имот № ....../ ...... г., съгласно който ответната банка е предоставила на ищеца Е. А. кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лв. по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, ищецът-кредитополучател се е задължил да върне кредита заедно с дължимата лихва в срок от 145 месеца на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, годишната лихва се формира като сбор от базов лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0.45 пункта, като към сключването на договора БЛП на банката е в размер на 4.5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 от действащия БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони, а договорените надбавки не се променят. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя-ищец и се ползва при условията на ал. 3 и ал. 4: усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката лихви, такси и комисионни, които банката прилага по своята Тарифа за операциите си. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – в швейцарски франкове, като в случай, че към съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/ или лихвите кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидено, че в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие. В чл. 22, ал. 1 кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към българския лев, както и че превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, включително и пропуснати ползи, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Въззивният съд е намерил, че кредитът е бил отпуснат на ищеца в български лева по уговорения курс „купува“ на банката на швейцарския франк към българския лев и е използван за покупка на жилищен имот в България. Връщан е по актуалния курс „продава“ на банката за същата валута към българския лев към падежа на всяка дължима вноска. В периода 22.02.2010 – 22.11.2014 г. ищецът е заплатил общо 12 591.45 лв. в повече от това, което би платил, ако бе връщал кредита, без да се преминава през курса „продава“ на банката за швейцарския франк към българския лев. Събраните банкови такси за превалутиране на кредита са 204.09 лв. Сборът от двете суми 12 795.54 лв. е това, което ищецът твърди, че банката е получила без основание по нищожните, неравноправни клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора и претендира да му се върне с първия иск (чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД). Установено е също, че в периода 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. ищецът е платил общо 6 665.28 лв. възнаградителни лихви като резултат от уговореното едностранно увеличение на лихвения процент от банката. И тази сума е това, което ищецът твърди, че банката е получила без основание по нищожните, неравноправни клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора и претендира да му се върне с втория иск. Въззивният съд е приел, че доколкото кредитът не е бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката-ответник е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Заключил е, че кредитополучателят се ползва от защитата на потребителите по ЗЗП. Задължително действие за решаването на спора имат и решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания от националните съдилища за приложението на Директива 93/ 13/ ЕИО. ЗЗП е националният закон по нейното транспониране. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а чл. 143, ал. 2 ЗЗП съдържа неизчерпателни примери за неравноправни клаузи. Съгласно чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП, неравноправните клаузи в договор между потребител и търговец са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са уговорени индивидуално клаузите които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на общи условия, като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е в тежест на търговеца (на ответната банка). Въззивният съд е приел за необорена презумпцията за отрицателния факт (оспорените клаузи не са уговорени индивидуално), както поради тяхното съдържание (подписаният договор е типов, предварително изготвен, а не освобождава банката от задължението успешно да проведе обратното доказване), така и с оглед липсата на ангажирани доказателства от ответника, че ищецът-потребител е имал възможност да повлияе върху тези клаузи. При тази изходна позиция въззивният съд е пристъпил към следващите си разсъждения по правния спор. Въззивният съд е съобразил, че договорът за кредит е сключен в швейцарски франкове, въпреки че непосредствената цел за сключването му е необходимостта за потребителя от паричен ресурс в лева при наличната клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове (сметката в швейцарски франкове е блокирана), респективно договорът е сключен в тази валута само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При сключването на договора на ищеца е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/ продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, който ищецът се е задължил да върне в лева. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно това, какви ще са икономическите последици за задълженията по договора при значително обезценяване на лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на курса швейцарски франк/ лев, с каквато информация банката с оглед професионалната й експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви действия може да предприеме кредитополучателя за минимизиране на риска след като получава доходите си в друга валута и неизбежно ще понесе последиците от курсовата разлика. Добавил е, че съдържанието на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора изглежда разбираемо граматически, но без да е била предоставена на потребителя тази аналитична информация въз основа на високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката, представлява единствено формална декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността и се съгласява с последиците от промяна в курса швейцарски франк/ лев. Въззивният съд е заключил, че при липсата на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици от подобна промяна не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин (на ясен и разбираем за потребителя език) и при установеното фиктивно предоставяне на паричните средства в швейцарски франкове, банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност. Позовал се е и на т. 49 от решение на СЕС по дело С-186/ 16, в което е прието, че по отношение на кредитите в чуждестранна валута финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие и следва да включва като минимум влиянието върху вноските при драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата-членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и при увеличаването на чуждестранния лихвен процент. Позовал се е и на т. 50 от същото решение, в което СЕС приема, че банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят не получава доходите си в тази валута. С тези мотиви въззивният съд е заключил, че са неравноправни оспорените клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора на основание чл. 143, т. 10 и т. 12, съгласно чл. 146 ЗЗП те са нищожни, доколкото не са били уговорени индивидуално, а на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искът е доказан по основание и до пълния предявен размер. С въззивното решение е уважен частично и другият иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но доколкото повдигнатите въпроси нямат връзка с тази част от решението, тези мотиви са без значение за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с които касаторът обосновава искането за допускане на касационния контрол. Настоящият състав намира, че според мотивите, с които въззивният съд е намерил за доказан по основание и по размер иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 12 795.54 лв., двата повдигнати въпроси са включени в предмета на обжалване. По тях обаче е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В решение № 295/ 19.02.2019 г. по т.д. № 3539/ 2015 г. на ВКС, II-ро ТО, решение № 294/ 27.03.2019 г. по т.д. 1599/ 2017 г. на ВКС, II-ро ТО, решение № 384/ 29.03.2019 г. по т.д. № 2520/ 2016 г. на ВКС II-ро ТО, решение № 314/ 29.07.2019 г. по т.д. № 1766/ 2016 г. на ВКС, II-ро ТО, решение № 67/ 12.09.2019 г. по т.д. № 1392/ 2018 г. на ВКС, I-во ТО, решение № 155/ 24.01.2020 г. по т.д. № 2561/ 2018 г., II-ро ТО се приема, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостното прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателя-потребител и която не е съставена по прозрачен начин, така че потребителят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката за неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики не се прилагат изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Даденото разрешение, което настоящият състав споделя, е обобщен, абстрактен отговор на двата въпроса, повдигнати от касатора, а те се свеждат до частни, фактически аспекти. Допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изключена и поради това, че Директива 93/ 13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. е транспонирана на национално ниво със ЗЗП, а този отговор се основава на приетото в решения на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания за приложението на Директивата, отправяни от националните съдилища на държавите-членки (напр. решение от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, решение от 21.03.2013 г. по дело С-92/11, решение по дело С-186/16, решение от 14.03.2019 г. по дело С-118/ 17 и решение от 03.10.2019 г. по дело С-260/18). При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника (сега касатор) следва да се поставят разноските, сторени от ищеца (сега ответник по касация). Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът