Определение № 4575 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 251/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител главен инспектор О. против въззивно решение № 170 от 11.10.2023г. по в.гр.д. № 276 по описа за 2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260002 от 21.03.2023г. по гр.д. № 600/2016г. на ОС Добрич в обжалваната част,с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм./,приет 2012г. и отменен 2018г./ЗОПДНПИ отм./за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 144 800лв., включващо 1/2ид.ч.от недвижим имот, находящ с е в землището на [населено място] и две полуремаркета и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен със следните мотиви: Започнало е наказателно производство срещу П. Д. П. за данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.6, пр.1 и 2 и т.7 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.8 ЗОПДНПИ /отм./След получено уведомление, Комисията е започнала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като предмет на проверка е периода от 23.09.2004г.- 23.09.2014г. Извършила е справки относно проверяваното лице и неговата съпруга и като е съпоставила приходи и разходи, е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /в размер на 765 203.94лв./ и е внесла искане за отнемане на имущество на стойност 422 276.53лв. Въззивният съд е квалифицирал иск по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ. Посочил е, че „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване най-малко с 150 000лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Само при констатиране на такова несъответствие, на проверка подлежат какви са доходите на проверяваното лице, техния източник и дали те съответстват на придобитото имущество. Съдът е преценил, че първо трябва да се изследва – вида и стойността /по действителна стойност към момента на придобиване или отчуждаване и пазарна стойност аз недвижимите имоти и превозни средства/ на придобитото от ответниците имущество в рамките на проверявания имот, но само на това имущество, което е налично в края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. В случая общото имущество, което е налично в края на периода е в размер на 144 000лв. /включващо 1/2 ид.ч.от недвижим имот, който е с пазарна стойност 120 000лв. и две полуремаркета, с поддържана от Комисията пазарна стойност общо от 24 000лв./. След като стойността на придобитото имущество е под 150 000лв., въззивният съд е приел, че не е необходимо да се извършва каквото и да е било изследване, включително и на компонентите, формиращи „нетен доход“. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се но основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Отделно – в изложението към касационната жалба се твърди противоречие на въззвиня акт с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.н ОСГК на ВКС без да се формулира конкретен правен въпрос. Единственият правен въпрос, който касаторът поставя е с оглед основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и той е: Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат пред вид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членове на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. Д. П. и Р. Д. П., чрез процесуалните представители адвокатите Я. и З., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира направените разноски по списък, в общ размер на 6 000лв., реалното извършване на които установява с представените фактура № 1000001374 от 20.12.2023г. и касов бон от същата дата. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставения въпрос не следва да се допуска, защото същият, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, а отделно и е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Съобразно това, въззивният акт не може да бъде определен и като очевидно неправилен. Съображенията: В Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗНПИ/, приложим съгласно препращането на §5 от ПЗР на Закона са уредени „условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Съгласно чл.5 от същия – в полза на държавата се отнема имуществото, „за придобиването на което не е установен законен източник“. За да образува Комисията производство за отнемане следва да са налице данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“. Съгласно чл.107, ал.2 ЗНПИ – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т.3 и то е :“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв.за целия проверяван период.“ Затова в практиката се прие, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни – дали е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ и едва /и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата/ вж. напр.решение по гр.д.№ 1900/2023г.на ІV г.о./ Съответно когато съдът установи, че въобще не е налице „значително несъответствие“, той не проверява дали имуществото е придобито със законен доход. Несъответствието се определя като се съпоставят стойността на имуществото и на нетния доход и се види, дали е налице превишение от 150 000лв.за целия проверяван период. Понятието „нетен доход“ е определено в §1 т.8 от ДР като: „доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му“. Следователно, на постановеният от касатора въпрос следва да се отговори положително, но за спора обстоятелството че - при определяне на несъответствието да се вземат пред вид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членове на семейството му –е ирелевантно. В случая,решаващият извод на въззивния съд е че стойността на установеното и реално съществуващо имущество на проверяваните лица за периода е на стойност под 150 000лв., поради което математически е невъзможно от стойността му да се вадят още стойности, след което да се очаква да се получи разлика, превишаваща 150 000лв. За пълнота на изложението, въпреки че без поставен въпрос не е възможно да се изследва противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, следва да се посочи, че последното е съобразено, доколкото въззивният съд е съобразил даденото тълкуване, че: „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. С оглед изложеното, според настоящият съдебен състав, постановеният въззивен акт не може да се счете за очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Последното предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Подобен порок, в случая нито се установява от съда, нито се обосновава от касатора. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд