Определение № 3246 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4017/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. П. Т. срещу решение № 749/04.06.2023 г. по в.гр.д.№ 2620/2022 г. на Софийския апелативен съд, в частта, в която е отменено решение №260585 /14.02.2022 г. по гр.д. №3293/2017 г. по описа на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу ЗК „Уника“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 19 000 лева - над 101 977.74 лева до 120 977.74 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от телесни повреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, претърпяно на 26.08.2016 г.

Ответникът по касационната жалба ЗК „Уника“ АД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежна страна, в установения срок и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 26.08.2016 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

Поради това е формирана сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал.1 от КЗ, които са описани от въззивния съд, включително всички травматични увреждания, които ищцата Д. П. Т. е получила, проведеното лечение въз основа на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, които са изготвени след преценка на наличната медицинска документация.

Спорни по делото са въпросите дали се дължи обезщетение за неимуществени вреди над сумата 100 000 лева и дали е било налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца.

Въззивният съд е установил и преценил фактите, които имат значение за установяване на травмите на ищеца, предприетото лечение и последиците от него въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключенията на извършените по делото съдебно-медицински експертизи. Въззивният съд е установил и преценил значението на посочените от жалбоподателката факти: нейната възраст, вида на травмите и нараняванията, продължителността на болките и страданията, последиците от травмите и продължителността на проведеното лечение, трайната промяна в начина й на живот, остатъчните явления от получените травматични увреждания.

Съобразени са следните обстоятелства: Към момента на настъпване на ПТП пострадалата е била на 70 години. Подробно са описани констатираните от вещите лица увреждания на ищцата. Необходимо е било провеждането на оперативно лечение, като самия период на възстановяване е продължил около 6 месеца. Въззивният съд е съобразил заключението на вещите лица при направения преглед на жалбоподателката на 14.10.2020 г., при който е установено, че тя е била в задоволително общо състояние, придвижвала се е с бастун, констатирани са били оперативни белези по задната страна на дясната лакътна става, и по горната страна на дясното ходило и част от предната страна на дясната глезенна става. От приетата по делото комплексна експертиза въззивният съд е констатирал, че претърпеният инцидент е причинил атрофия на зрителния нерв – зрението на дясното око е намалено до разпознаване на наличието на светлина, като неговото възстановяване не е възможно. Установена е била и клепачна птоза, чиято прогноза е неблагоприятна, поради настъпил рецидив след оперативната корекция. Съобразявайки настъпилите трайни увреждания от претърпения инцидент, въззивният съд е съобразил и как са се отразили на промяната на начина й на живот.

Въззивният съд е приел за основателно направеното възражение за съпричиняване. Приел е, че приносът по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД има обективен характер, правно релевантно е конкретното поведение, с което пострадалият създава предпоставки за възникване на вредите или улеснява механизма на увреждането. Въззивният съд се е позовал на установената практика на ВКС за наличие на обективните предпоставките за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия – за това е необходимо.поведението му да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Въз основа на преценката на всички събрани по делото доказателства за механизма на ПТП въззивният съд е обосновал извода си за неоснователност на довода на пострадалата, че приносът и за настъпилите вредоносни последици е напълно изключен и уврежданията и се дължат единствено на неправомерно поведение на водача на специалния автомобил. Въззивният съд е приел, че това на кои действия ще бъде отдаден превес, е относимо към определяне на степента на съпричиняване. Въз основа на установеното от събраните по делото доказателства (от приетото по делото заключението на автотехническа експертиза, изготвено въз основа на събраните по делото документи и доказателства за механизма на ПТП), въззивният съд е приел, че пострадалата ищца е възприела опасността от 4 метра преди навлизането в кръстовището и въпреки възприятията си, не е реагирала. Предвид това и отчитайки нейната възраст (70 години) съдът е приел, че определеното от първоинстанционния съд съпричиняване от 5% на вредоносния резултат от пострадалата е правилно.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускана на касационно обжалване жалбоподателката поставя множество въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението, или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ? Възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите взема ли се предвид? 2. Кои са критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие на деликт? 3. Освен броя и вида на получените травми, при определяне размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие на деликт, следва ли съдът да вземе предвид и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца, последиците от травмите и продължителността на проведеното лечение, необходимостта на пострадалия да ползва чужда помощ в ежедневието си, трайната промяна в начина му на живот? 4. При определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие на деликт, следва ли съдът да вземе предвид и остатъчните явления от получените травматични увреждания – ограничения на движенията на крайници, оперативни белези и загрозявания, невъзможност за изпълнение на определени действия, прекъсване функциите на определени органи и системи? 5. Как се разпределя съотношението, с което всеки един от двамата участници в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат? 6. При определяне на степента и размера на съпричиняването при настъпило ПТП, от значение ли са вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в движението? 7. С оглед засилената защита на уязвимите участници в движението (пешеходци), как и по какъв начин следва да бъде определян приносът им за настъпването на процесното ПТП? 8. Следва ли спрямо пострадал от ПТП пешеходец да бъде прилаган институтът на чл.51, ал.2 ЗЗД, при условие, че с влязла в законна сила присъда е установено наличие на абсолютното му право да пресече на кръстовище, регулирано със светофарна уредба на разрешен сигнал? 9. При определяне степента и размера на съпричиняването при настъпване на ПТП, формалното нарушение на ЗДвП основание ли е да се приеме съпричиняване от страна на един от участниците в ПТП?

Въпросите, които се отнасят до критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (от 1 до 4 включително) и за определяне на степента на съпричиняване (следващите) са обусловили изводите на въззивния съд, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика.

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за размера на обезщетението и за наличието на съпричиняване факти и въз основа на тях е обсъдил основателността на доводите и възраженията на страните (изложил е самостоятелни мотиви по тях) и е разрешил спора по същество.

Въпросите за критериите за определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД не са разрешени в противоречие, а в съответствие с приетото в ППВС 4/1968 г. и в последващата практика на ВС и ВКС, доколкото релевантните за това факти са обсъдени и е определено значението им за претендираното обезщетение.

Както беше посочено, въз основа на приетите по делото заключения на медицинските експертизи, които са изготвени въз основа на събраните по делото медицински документи и на преглед на пострадалата ищца, са установени характерът и степента на получените от ищцата травми и телесни увреждания, видът и продължителността на предприетото лечение за всяко едно отделно получено нараняване и доколко лечението е било сполучливо – какви са степента и прогнозите за възстановяване, съпътстващите травмите физически болки, страдания и неудобства в ежедневието на ищцата.

Въпросите от пет до девет, свързани с определяне на наличието и степента на съпричиняване и за критериите за определяне на конкретния обективен принос на делинквента и на пострадалата и за съпоставяне на тяхното обективно причинно (каузално) участие в процеса на настъпване на вредоносните последици, също са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС, на която се е позовал.

Към това следва да се добави и че жалбоподателката, която по тези въпроси се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не е обосновала наличието на предпоставки за промяната и или за осъвременяването на установената практика на ВКС съгласно приетото в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС (не е обосновала това допълнително основание за допускане на касационно обжалване).

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство касационната жалбоподателка няма право на разноски. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 150 лева, тъй като ответникът е представляван в това производство от юрисконсулт, който е изготвил отговор на касационната жалба.

Воден от изложеното съдът