Определение № 5206 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 277/17.01.2024 г. на С. Ю. А., чрез процесуалния представител адвокат Т. Б. от САК, срещу решение № 194 от 13.12.2023г. по в.гр.д.№214/2023г. на Кърджалийския окръжен съд.С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 260000 от 20.01.2023 г. по гр.д.№1392/2020г. на Кърджалийския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което на основание чл. 353 ГПК са разпределени допуснатите до делба /с решение № 260205 от 24.06.2021 г. по гр.д. № 1392/2020 г. Кърджалийския районен съд/ недвижими имоти между съделителите, както следва:

• в дял на ищцата С. Ю. А. са поставени поземлен имот с ид. № *по КККР на [населено място], общ. Кърджали, одобрени със заповед № РД-18-624/03.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ 1216 кв. м, находящ се в землището на [населено място], местност – „А.“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, с номер по предходен план № *, при граници на имота: ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *и ПИ с ид. № *с пазарна стойност от 5358 лв.; поземлен имот с ид. №*по КККР на [населено място], общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-624/03.11.2017г. на ИД на АГКК, с площ 2105 кв.м., находящ се в землището на [населено място], местност „Д.“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, категория земята при неполивни условия: шеста, с номер по предходен план № *, при граници на имота: ПИ с ид. № *, ПИ е ид. № *. ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *и ПИ с ид. № *с пазарна стойност от 11 861лв.; поземлен имот с ид. № *по КККР на [населено място], общ. Кърджали, одобрени със заповед № РД-18-624/03.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ 100 кв.м., находящ се в землището на [населено място], местност „Б.“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, с номер по предходен план № *, при граници на имота: ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *с пазарна стойност от 511 лв. и поземлен имот с ид. № *по КККР на [населено място], общ. Кърджали, одобрени със заповед № РД-18-624/03.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ 1000.00 кв.м., находящ се в землището на [населено място], местност „Б.“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, с номер по предходен план № *, при граници на имота: ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *и ПИ с ид. № ***с пазарна стойност от 7643 лв.;

• в дял на ответника Д. А. О., е поставен поземлен имот с ид.№*по КККР на [населено място], общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-624/03.11.2017 г. на ИД на АГКК с площ 2 500.00 кв.м., находящ се в землището на [населено място], местност - „Т.“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: десета, с номер по предходен план: № *, при граници на имота: ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *и ПИ с ид. № *с пазарна стойност от 16 306 лв.;

• в дял на ответницата Н. Т. Б. е поставен поземлен имот с ид. № *по КККР на [населено място], общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-624/03.11.2017 г. на ИД на АГКК, с площ 2 000.00 кв. м, находящ се в землището на [населено място], местност - „К.“, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, с номер по предходен план № *, при граници на имота: ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *с пазарна стойност от 4814 лв.;

• в дял на ответника Б. Т. Б. е поставен поземлен имот с ид.№ *по КККР на [населено място], общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-624/03.11.2017г. на ИД на АГКК, с площ 593кв.м, находящ се в землището на [населено място], местност - „Д.“, с предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, с номер по предходен план № *, при граници на имота: ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № *, ПИ с ид. № ***с пазарна стойност от 1312лв. като за уравняване на дяловете: Д. А. О. е осъден да заплати на С. Ю. А. сумата от 4355 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й издължаване; Н. Т. Б. е осъдена да заплати на С. Ю. А. сумата от 150лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решение то до окончателното и издължаване; Н. Т. Б. е осъдена да заплати на Б. Т. Б. сумата от 182лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решение то до окончателното и издължаване.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делбата на процесните имоти бъде извършена законосъобразно по реда и на основание чл. 353 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в отклонение от задължителната практика на ВКС, респ. произнасянето по които от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1.Какви следва да бъдат критериите на решаващия делбен съд при извършване на делбата по реда и на основание чл. 353 ГПК на недвижими имоти-земеделска земя, чийто брой надвишава броя на съделителите и имащи различна пазарна цена, обусловена от местоположение и площ, за да се постигне най-точно целта на чл. 69, ал.2 ЗН; Съобразен ли е с тази цел на закона приложения по делото критерий за възлагане в дял на конкретен недвижим имот, базиран на единица площ съотнесена с площта на всички делбени имоти, без да се отчита притежавания дял /квота/ от делбената маса от съделителя, в полза на когото е извършено възлагането;

По въпросите се поддържа, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 2/2021 год. на ОСГК на ВКС от 11.04.2022 година.Претендира се допускане на касационно обжалване по този въпрос и по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпреки многобройната съдебна практика, не може да се приеме, че има яснота по точното и еднакво прилагане на закона.

2. За необходимостта от съблюдаване на изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК от въззивната инстанция като такава по същество при формиране на съдийското решение по съществото на спора;

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Н. Т. Б., чрез процесуалния представител адвокат Я. С., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това, евентуално поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че с решение № 260205 от 24.06.2021 г. по гр.д.№1392/2020г. на КРС, е допусната делба на процесните недвижими имоти при квоти: 5/8 идеални части за С. Ю. А., 1/4 идеална част за Д. А. О., 1/8 идеална част за Б. Т. Б. и Н. Т. Б. (съответно 1/32 идеална част за Б. Т. Б. и 3/32 идеални части за Н. Т. Б.).

Прието е, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 353 ГПК, тъй като тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, предвид че един от съделителите притежава значително по- голям дял от останалите, а делбените имоти са твърде различни по площ и пазарна стойност.В производството пред първоинстанционния съд са приети съдебно-технически експертизи като вещите лица са дали различни варианти за разпределение на делбените имоти, съобразно притежаваните от съделителите идеални части и стойността на поземлените имоти. Посочено е, че с решението на първоинстанционния съд е възприет вариант за разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК, различен от предложените в експертизата варианти, тъй като той напълно съответства на притежаваните от съделителите квоти съотнесено с характеристиките на делбените имоти по площ, местоположение и пазарна стойност като е взето предвид, че вариантът е съобразен и със заявените от съделителите С. Ю. А. и Д. А. О. предпочитания относно делбените имоти.Така, в дял на С. Ю. А. е поставен поземлен имот с ид. № *, с площ от 1000 кв.м., в местността „Б.“, за който същата твърди, че е функционално и емоционално свързан с дома на нейните деди, а поземлен имот с ид. № *, с площ от 2500 кв.м., в местността „Т.“, е поставен в дял на Д. А. О., за който имот съдът е приел, че има данни да е владян от този съделител, който е поставил каравана в имота.Посочено е, че съделителят Д. А. О., на когото е възложено да заплати парично уравнение на С. Ю. А. в размер на 4355 лв., не е обжалвал решението в тази част, а също така е изразил становище, че желае да му бъде възложен именно поземлен имот с ид. № ***, с площ от 2500 кв.м., в местността „Т.“. Въззивният съд е изложил мотиви, че разпределението на имотите напълно съответства на дяловете на всеки един от съделителите и на пазарната стойност на същите, като са съобразени, както установените фактически положения, така и предпочитанията на съделителите С. Ю. А. и Д. А. О.. Посочено е, че няма събрани доказателства, поземлен имот в местността „Т.“ да граничи с имот на С. Ю. А., както и поземлен имот в местността „Д.“ да е близо до имот на Д. А. О. като е прието, че такъв довод не е бил и заявен с исковата молба, а е релевиран за пръв път пред въззивната инстанция.

За неоснователни са приети доводите, че предложеният от вещото лице Проект 1, вариант „Б“ е най-подходящ и удовлетворява всички съделители, които се обосновават с твърдения, че имотите на С. Ю. А. се намират близо или граничат с населеното място, а имотите на Н. Б. и Б. Б. се намирали на голямо разстояние. Посочено е, че Б. Т. не е обжалвал първоинстанционното решение, респ. не е излагал подобни доводи, а в представено писмено заявление пред въззивния съд е изразил становище за основателност на въззивната жалба на С. Ю. А..Предложеният от Н. Т. Б. начин на разпределение на имотите по Проект 1, вариант „Б“ ощетява съделителя Б. Т. Б., тъй като същият получава в дял нива в местността „Б.“ с площ от 100 кв.м., или с 494 кв.м. по-малко от разпределената му с първоинстанционното решение нива в местността „Д.“ с площ от 593 кв.м.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения в изложението материалноправен въпрос.Посоченото от касатора Тълкувателно решение № 2/2021 год. на ОСГК на ВКС от 11.04.2022 година е в случая неотносимо, тъй като в него е разгледан въпроса дали делбата може да се извърши по реда на чл.353 от ГПК, когато допуснатите до делба имоти не са еднакви по вид и предназначение /еднородни/, а в процесния случай всички имоти, които са съсобствени между страните са еднакви по вид и предназначение: земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия.Крайните изводи на въззивния съд за начина на разпределение на съсобствените имоти са в противоречие със служебно известното на настоящия състав решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., в което е прието, че преценката за начина, по който следва да се разпределят делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК, следва да бъде извършена при съобразяване със следните обстоятелства: какви са делбените права на страните от всеки един от имотите, извършени ли са в имотите подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване, съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение