Определение № 645 от 27.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2759/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ответника „Ц. кооперативна банка/Ц./” АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Л. В. АК-В. против въззивно решение на Окръжен съд-Враца № 22/28.01.2013 г., постановено по гр. д. № 846/2012 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Враца № 751/1.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1983/2012 г., с което са уважени предявените от Д. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ искове. С жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон по отношение на решаващия извод на въззивния съд, че уволнението е незаконно, тъй като решението за съкращение в щата е взето от некомпетентни за това лица-изпълнителните директори на дружеството вместо от компетентния орган Управителния съвет на банката съгласно Устава на дружеството. Моли се да се отмени решението и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани следните правни въпроси: 1. Съкращението в щата пред9ставлява ли всякога промяна в административната структура на Ц. АД или което и да е предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ; 2. Съкращението на щата в един от клоновете на акционерно дружество представлява ли промяна в административната структура на дружеството; 3. Кому принадлежи правото да извърши съкращение в щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и Устава на съответното акционерно дружество и в частност кому принадлежи правото на съкращение според действащия към момента на уволнението Устав на Ц. АД. Позовал се е и на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че правните въпроси от значение за изхода на обжалваното въззивно решение са разрешени в противоречие с други влезли в сила решения по същия правен въпрос. Счита се, че въззивният ъд се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: Кой е компетентният орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество. Цитирани са съдебни решения, за които няма данни да са влезли в сила. Позовава се по същия въпрос и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с Р. № 376/8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2008 г., ІІ г. о./чл. 290 ГПК/. За ответника по касация Д. Д. Г. е подаден писмен отговор от процесуалния му представител адвокат С. Г.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос № 3 на изложението към касационната жалба, а именно: Кому принадлежи правото да извърши съкращение в щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество, по който правен въпрос не се установи наличие на съдебна практика. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение