Определение № 217 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Х. Г. приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. П. срещу определение № 260150 от 01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 102/2021 г. на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение частната жалба на лицето срещу определение № 260070 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 1266/2020 г. на Районен съд – Мездра за прекратяване производството по делото пред сезирания съд и изпращането му по подсъдност на Районен съд - Казанлък. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Ответникът М. Т. Д. не е подала отговор в срока по чл.276, ал. 1 ГПК и не ангажира становище по жалбата. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното: Окръжният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че по искове за родителски права местно компетентен е съдът по мястото, където е обичайната среда на живот на детето. Посочил е, че установената специална местна подсъдност по тези искове изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора. При съобразяване на данните за настоящия адрес на детето, съвпадащ с този на майката М. Д. в [населено място], [община], датиращ от датата на предоставяне на последната упражняването на родителските права върху детето с бракоразводното решение по гр. д. № 576/2008 г. на Районен съд - Мездра и създадената трайна връзка на детето с посоченото населено място, е направено съждение, че фактическото му местопребиваване към датата на сезирането с предявяване на исковата молба – 03.12.2020 г., определя като компетентен по спора, по правилата на местната подсъдност, районният съд в [населено място]. Развити са доводи, че в случая е налице временно отсъствие на детето (пребиваващо в друго населено място - [населено място], [община]) към релевантния момент (на сезирането на съда) от мястото на обичайното му местопребиваване, който факт не е в състояние да обуслови подсъдност на друг районен (местно компетентен) съд да разгледа предявения иск относно упражняването на родителските права върху детето и произтичащите от това последици. В изложението към частната касационна жалба се поставя въпроса за определянето на настоящия адрес на детето към датата на подаване на исковата молба по искове за родителски права, като обуславящ специалната местна подсъдност по тях. Сочи се противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, изразена в постановен по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт – определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., с което се обосновава достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният въпрос удовлетворява общо основание за селекция на частната касационна жалба, но по него не се установява твърдяното от страната отклонение с практиката на ВКС – т.е. допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според последователната съдебна практика на ВКС (определение № 77 от 1.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г.о., определение № 188 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1331/2019 г., IV г. о., вкл. и определението, на което касаторът се позовава) компетентен да разгледа делото по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, респ. чл. 59, ал. 9 СК (какъвто е предявеният в случая, доколкото се касае за искане за промяна в постановените по-рано мерки и определяне на нови, поради поддържано от ищеца изменение в обстоятелствата) е районният съд по настоящия адрес на делото, като е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете. Посочено е, че в този именно смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е отведено. Местната подсъдност по разглежданите искове изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора. Установяването трайно на ново място на детето, след предявяване на исковете (в този смисъл са част от аргументите на жалбоподателя, свързани със записването впоследствие, на детето за редовен ученик в училище в [населено място]) е факт, който би бил от значение за определяне на привременни мерки (при искане на родителя), но не може да обоснове местна подсъдност. В обобщение, не се установяват предпоставки в приложно поле на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, последицата от което е недопускане на касационен контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІII г. о.