Определение № 542 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. В. А., П. В. А. (наследници по закон на В. А. Г.), Д. А. Р., С. А. К. (наследници по закон на А. Б. Г.), Б. М. Б. и В. М. Б. (наследници по закон на М. Б. Н.), представлявани от адв. С. Т.; и на Н. Т. И., чрез адв. Н. П., срещу въззивно решение № 264337/30.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 429/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Касаторите А. А., П. А., Д. Р., С. К., Б. Б. и В. Б. (правоприемници на починалата в хода на процеса наследодателка - ищца Б. Н. Ц.) обжалват въззивното решение в частта, с която спрямо тях производството по предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е прекратено като недопустимо и е обезсилено в тази си част решение № 405381/10.05.2018 г. по гр. д. № 23552/2015 г. на Софийския районен съд. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на приетото от въззивния съд относно липсата на активна легитимация за участие в процеса. В изложението си касаторите сочат, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) при условие, че с въззивната жалба не е въведено оплакване относно лицата, конституирани като правоприемници в процеса, което да е аргументирано с представеното саморъчно завещание от 15.10.2015 г. на Б. Ц., допустимо ли е въззивният съд да обосновава своето решение с ненаведени в жалбата оплаквания; 2) при условие, че предметът на делото е разваляне на договор за гледане и издръжка, допустимо ли е въззивният съд да преценява процесуална легитимация на страни, при условие, че производството не е за оспорване на саморъчното завещание и никоя от страните в процеса не е заявила искане да се ползва от това завещание и не се е позовала на него, за да въведе искане да се променят лицата, конституирани като правоприемници; 3) саморъчното завещание от 15.10.2015 г. явява ли се правнорелевантен факт, от който произтича спорното право, при условие, че няма възражение на никоя от страните в този процес относно това завещание; 4) при условие, че завещанието включва няколко завещателни разпореждания, както общи, така и частно по отношение на процесния апартамент и че към смъртта си Б. Ц. не е притежавала този имот и той е бил извън нейния патримониум, наследникът по завещание - К. Г. явява ли се лице, което измества наследниците по закон. Ответната страна по жалбата К. Г., чрез адв. Р. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Касаторката Н. Т. И., чрез адв. Н. П., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, като е уважен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД спрямо К. Л. Г. (универсален наследник по завещание на ищцата – прехвърлител Б. Ц.) и е развален поради неизпълнение от страна на приобретателката Н.И. договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт № .../01.08.2014 г., т. III, рег. № 8126, дело № 276/2014 г. по описа на нотариус М. И., с който е прехвърлена собствеността на апартамент № 30, находящ се в [населено място], СО, район „М.“, с площ от 38,45 кв. м, при описани граници; заедно със зимнично помещение № 33, с площ от 2,55 кв. м, ведно с 1,28% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор ...... В изложението си жалбоподателката поддържа, че касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) ако прехвърлителят с действията си става причина да не може да му се даде дължимото в натура по договор за гледане и издръжка, ако с действията си става причина за влошаване на здравословното си състояние, може ли това да рефлектира върху обема на задължението на приобретателя да му предоставя издръжка и гледане и основание ли е това за трансформиране на задължението да се даде в натура в парично задължение; 2) с подобно умишлено поведение прехвърлителят уврежда ли приобретателя, като променя поетия от него риск при сключването на договора за гледане и издръжка. Ответната страна по жалбата - К. Г., чрез адв. Р. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че на 01.08.2014 г. между Б. Ц. от една страна, и ответницата Н. И., от друга страна, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В договора е посочен обема на уговореното задължение за осигуряване на цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя, като не е било спорно обстоятелството, че при и след сключване на договора прехвърлителката е била в лошо здравословно състояние. С нотариална покана, връчена лично на ответницата на 01.04.2015 г., ищцата я е уведомила, че поради неизпълнение на поетите задължения за полагане на необходимите грижи, осигуряване на храна и лекарства, следва да й заплаща 630 лв. месечна издръжка, необходима за плащането на договорени услуги с фирма за гледане на стари хора – 500 лв. и за социален патронаж – 130 лв. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че приобретателката е изпълнявала задълженията си по договора за период около два месеца, след което изпълнението е било преустановено и това обуславя основателността на претенцията по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че за ответницата е възникнало задължение трайно и постоянно да осигурява необходимите грижи и издръжка с оглед конкретните битови и социални нужди на прехвърлителката. Безспорно е, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква съдействие и от страна на кредитора. Когато последният не оказва това съдействие, за да е изправен длъжникът, той трябва да трансформира задължението си и да го изпълнява в паричен еквивалент. Н. на съдействие от страна на кредитора не освобождава автоматично длъжника от поетите с договора задължения, доколкото издръжката може да се осигурява в натура или в пари. Ако кредиторът не приема, или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението по договора в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. В случая е установено, че договорът е изпълняван само за около два месеца, след което грижи и издръжка не са давани от ответницата нито в натура, нито в пари, респ. налице са предпоставките за развалянето му поради неизправното поведение на длъжника. Въззивният съд е посочил още, че прехвърлителката – ищца е починала на 04.01.2016 г. - в хода на първоинстанционното производство. Съгласно представените по делото удостоверения за наследници, СРС е конституирал за участие в процеса всички нейни правоприемници по закон. При встъпването си като ищец К. Г. е представила саморъчно завещание на наследодателката от 15.10.2015 г., според което последната й завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, в т.ч. изрично и процесния апартамент. При тези данни въззивният съд е приел, че в случая само наследникът по завещание е надлежно легитимиран за участие в процеса, а по отношение на останалите наследници производството е недопустимо и следва да се прекрати. По тези съображения, в тази си част и спрямо другите съищци - наследници постановеното първоинстанционно решение по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е обезсилено като недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Този въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. След измененията на ГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.) касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Поставените в изложението на касаторите А. А., П. А., Д. Р., С. К., Б. Б. и В. Б. правни въпроси са релевантни, но не обуславят селектирането на жалбата. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика (вж. – определение №102/18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 519/ 2019 г., І г.о. и др.), че когато страна - физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон и затова, когато починалата страна е оставила общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН), като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет (чл. 16, ал.2 ЗН) починалата страна се замества от заветника. С определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство. Споровете между лицата, претендиращи да са универсални или частни правоприемници на починалата страна, относно валидността на завещанието, на което някоя от тях основава правата си, са извън предмета на делото и подлежат на разрешаване в отделно исково производство. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, посочвайки, че представилата саморъчното общо завещание от 15.10.2015 г. К. Г. е единствено легитимирана като универсален наследник да замести по реда на чл. 227 ГПК починалата ищца. Ако касаторите оспорват действието на това завещание, споровете се решават със самостоятелен иск в отделно производство. Освен това, константна е съдебната практика, че за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за допустимостта на иска, съдът следи служебно във всяко положение на делото до приключването му и независимо дали някоя от страните е повдигнала такова възражение. По жалбата на Н. И. също не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Страната е изпълнила задължението си за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но в него не се съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните въпроси са фактически, а не правни, предполагат обсъждане на фактите и доказателствата по делото, вкл. и такива, които не са приети за установени от въззивната инстанция. Съдържанието на въпросите и аргументацията им съставляват оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК), които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение